Определение № 216 от 18.05.2022 г. на ВКС по т. д. № 886/2022 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2, изр.1 от ГПК. Образувано е по частна жалба на В. Б. М. срещу разпореждане от 08.02.2022 г. по в.гр.д.№540/2021 г. на САС, с което е върната касационна жалба на В. Б. М. срещу постановеното по делото решение. В жалбата се излагат съображения за неправилност на разпореждането, като се посочва, че ищцата е освободена от внасяне на държавна такса, респективно въззивният съд е следвало да съобрази, че дължимата сума следва да се изчисли съобразно определението за освобождаване, като даде нова възможност на страната да внесе така определената държавна такса. Ответникът по жалбата ЗД „Бул инс“ АД не заявява становище. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени наведените доводи и данните по делото, намира следното: Частната жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима. За да постанови обжалваното разпореждане въззивният съд е приел, че в дадения й срок, жалбоподателката, която е освободена частично от заплащане на държавна такса, не е отстранила констатираните нередовности на подадената касационна жалба, изразяващи се в липса на представени доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 30 лв. и е достигнал до извод, че касационната жалба следва да бъде върната. Разпореждането е правилно. За задължението да отстрани констатираните от въззивния съд и установяващи се по делото нередовности на подадената касационна жалба, изразяващи се в липса на представени доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 30 лв., жалбоподателката е била редовно уведомена на 31.01.2022 г., чрез връчване на разпореждането на съда за оставяне на касационната жалба без движение на процесуалния й представител. В това разпореждане очевидно е взето предвид, че с разпореждане от 12.12.2019 г. по гр.д.№14598/2019 г. на СГС, В. Б. М. е освободена частично от внасяне на държавна такса над сумата от 100 лв., респективно по същество въззивният съд е приел, че с оглед възрастта, имущественото и здравословното състояние на В. Б. М., същата е в състояние да заплати по сметка на ВКС дължимата държавна такса от 30 лв. /както е заплатила дължимата пред въззивния съд държавна такса в размер на 50 лв./, в какъвто смисъл са и дадените указания в разпореждането на САС. Ето защо и тъй като в дадения срок, изтекъл в края на 07.02.2022 г. – присъствен ден, указанията на съда не са изпълнени, като въззивният съд не е бил длъжен да дава нови указания за внасяне на държавна такса, жалбоподателката следва да бъде обвързана от неблагоприятните правни последици, настъпващи при проявеното от нея процесуално бездействие, а обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,