Определение № 4811 от 09.10.2026 г. на ВКС по гр. д. № 4138/2026 г.

Производството е по реда на чл. 307, ал. 1 от ГПК. Образувано е по подадена от Ц. Д. Д., действаща чрез процесуалния си представител адвокат С. Й. от САК, молба за отмяна на влязлото в сила решение № 15317 от 09.08.2025 г., постановено по гр. д. № 52382/2024 г. по описа на СРС, с което е признато за установено на основание чл. 422 от ГПК, вр. чл. 415 от ГПК, вр. чл. 79 от ЗЗД, вр. чл. 153, ал. 1 от ЗЕ по отношение на молителката, че съществува вземане на „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], в размер на 495,92 лв. главница за топлинна енергия за периода м. 05.2021 г. до м. 04.2023 г., 71,04 лева мораторна лихва за периода 02.12.2021 г. до 04.12.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на иска - 05.12.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. дело № 3951/2024 г. по описа на СРС. С молбата се навежда основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК. Молителката твърди, че живее в Обединено Кралство Великобритания и Северна Ирландия от 1991 година. Съгласно издадено от Столична община-район Триадица удостоверение за настоящ адрес изх. № 1210/30.06.2026 г., на дата 09.08.1999 г. е заявен последен настоящ адрес на молителката – Великобритания, а постоянният й адрес е в [населено място]. На 06.04.2026 г. й била връчена покана за доброволно изпълнение по изпълнително дело № 100/2026 г. по описа на ЧСИ И. М.-К., район на действие СГС, рег. № 839 на КЧСИ, и на същата дата узнала, че срещу нея е водено исково производство пред Софийски районен съд - гр. д. № 52382/2024 г. по описа на СРС. Молителката поддържа, че тримесечният срок по чл. 305, ал. 1, т. 5 от ГПК за подаването на молбата й е спазен, считано от датата на връчване на поканата за доброволно изпълнение. Твърди, че по делото е установено чрез справка в регистъра на Национална база данни (НБД) „Население“, че тя има настоящ адрес във Великобритания и не живее в България, но въпреки това съдът приложил процедурата по чл. 47 от ГПК, което молителката счита за нарушение на процесуалните правила. Моли за отмяна на влязлото в сила решение № 15317 от 09.08.2025 г., постановено по гр. д. № 52382/2024 г. по описа на СРС. Насрещната страна – ищецът „Топлофикация София” ЕАД, не е депозирал отговор. Съдът намира, че молбата за отмяна на влязлото в сила решение е редовна и процесуално допустима. Тя изхожда от процесуално легитимирана за това страна в исковото производство, съдържа точно и мотивирано изложение на основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК и е подадена в рамките на тримесечния преклузивен срок по чл. 305, ал. 1, т. 5 от ГПК. Последното, предвид и твърденията на молителката, се установява от приложената към молбата й за отмяна разписка за получена на 06.04.2026 година призовка за доброволно изпълнение. Тримесечният преклузивен срок по чл. 305, ал. 1, т. 5 от ГПК не е изтекъл към датата на подаването на молбата за отмяна в съда – 03.07.2026 г. Предвид гореизложеното, образуваното производство по молбата за отмяна на влязлото в сила решение, е процесуално допустимо, поради което делото следва да се докладва на председателя на III г. о. на ВКС за насрочването му за разглеждане в открито съдебно заседание, с призоваване на страните. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение