Решение № 12731 от 16.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 16413/2011 г.

ВАСVIII отделение16.10.2012 г.докладчик Свилена Проданова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1800/4.11.2011 г., постановено по адм. дело № 695/2011 г. по описа на Административен съд Пловдив. ОСЪЖДА Сергей Крумов Настанлиев от гр. Девин, ул. "Пролет" № 5, с ЕГН **********, да заплати на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" Пловдив при Централно управление на Национална агенция за приходите сума в размер на 150 /сто и петдесет/ лева за юрисконсултско възнаграждение в касационната инстанция. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 12731 от 16.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 16413/2011 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Сергей Крумов Настанлиев от гр. Девин, чрез пълномощника си адв. Димитър Митев. Обжалва решение на Административен съд /АС/ Пловдив, постановено по адм. дело № 695/2011 г. на АС Пловдив. Излага съображения за неговата неправилност поради нарушение на материалния и процесуалния закон, и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 ДОПК. Счита, че не са били налице обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК за провеждане на ревизия по особения ред, неправилно е била определена данъчната основа относно вида и размера на приходите и разходите. Претендира се отмяна на решението и постановяване вместо него на друго по същество, с което да се отмени изцяло РА. Претендира и присъждане на направените разноски. Ответникът по тази касационна жалба - Директор на Дирекция "ОУИ" гр. Пловдив, чрез процесуалния си представител юрск. Гинина, в писмена защита, взема становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира, че жалбата е допустима, а по съществото си е неоснователна предвид следното: Предмет на съдебен контрол пред АС Пловдив е бил РА № 211003770/20.12.2010 г., издаден от гл. инспектор по приходите при ТД на НАП Пловдив, потвърден с решение № 182/24.02.2011 г. РА е издаден в ревизионно производство с предметен обхват - задължения за данък върху доходите на физическите лица за 2004-2007 г. В хода на производството е прието, че са налице обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК, поради което са предприети действия за облагане по аналог на физическото лице, за което е изпратено уведомление на същото. С РА са определени за внасяне данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за отчетната 2004 г. в размер на 532,57 лв. и съответни лихви за просрочие в размер на 388,51 лв.; данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за отчетната 2005 г. в размер на 14,80 лв. и съответни лихви за просрочие в размер на 8,98 лв.; данък по чл. 35 от ЗДДФЛ за отчетната 2006 г. в размер на 406,62 лв. и съответни лихви за просрочие в размер на 198,25 лв., както и данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2007 г. в размер на 2042,65 лв. и лихви за просрочие - 674,17 лв. С обжалваното решение АС Пловдив е приел, че в хода на ревизионното производство не са допуснати нарушения на процесуалните правила, актовете са издадени от надлежно оправомощени органи. Съдът е приел, че са били налице обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК, даващи основание за определяне на данъчна основа по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК. Възприел е принципно фактическите и правни констатации и изводи на приходните органи. Съдът е счел, че събраните доказателства в хода на ревизионното и на съдебното производства не са достатъчни, за да оборят презумптивната вярност на фактическите констатации по РА, уредена в разпоредбата на чл. 124, ал. 2 ДОПК. Приел е че основният спор по делото се свежда до установяване на данъчната основа за облагане относно реализирани приходи и съответно направени разходи за всеки данъчен период. Наведените касационни оплаквания по съдържанието си са идентични с наведените пред първоинстанционни съд възражения относно верността на фактическите констатации в ревизионния акт. По отношение на тези възражения първоинстанционният съд е дал подробен и обоснован отговор на спорните въпроси, изложил е мотивирано и подробно съображенията си за неоснователност на жалбата. Така изложените съображения на съда са правилни и се възприемат изцяло от касационната инстанция. Съдът е тълкувал правилно и приложил правилно материалния закон, направил е обосновани фактически изводи въз основа на всички събрани и обсъдени доказателства и доказателствени средства по делото. Съдът не е допуснал нарушение на процесуалните правила. Съдействал е на страните за изясняване на спора от фактическа страна, указал е за кои факти и обстоятелства твърденията на страните са останали неизяснени или неясни, пълно е установена фактическата обстановка по спора. Конкретно, относно наведените оплаквания касационната инстанция намира, че АС Пловдив правилно не е приел, че не е оборена презумпцията на чл. 124, ал. 2 ДОПК относно презумптивната вярност на фактическите констатации по РА относно приходната и разходни части на бюджета на ревизираното лице за ревизирания период. Правилно не са кредитирани заключенията на приетите съдебно-счетоводна и агрономическа експертизи, тъй като заключенията на същите, макар и различни като краен резултат от тези по РА, почиват на хипотетични начални стойности и възможности, които не са подкрепени от останалите доказателства по делото, т. е. не е оборена презумпцията при условията на пълно доказване. Не са установени от жалбоподателя е настоящ касатор изходните данни за производство относно вложени семена, торове и препарати за растителна защита, разходи за напояване, работна сила и др. На практика експертните заключения касаят средния добив за региона от производство на картофи, гъби и животновъдна продукция, но по никакъв не могат да бъдат съотнесени конкретно към дейността на ревизираното лице. Съдебно-счетоводната експертиза, от друга страна, почива на принципно установена за региона обичайна практика за извършване на замяна на селскостопанска продукция, но не и на пълно установено извършване на такава дейност конкретното лице. Както правилно е посочил съдът - не е доказан главният факт, а именно извършени конкретни продажби или замени на селскостопанска продукция от лицето и съответно на реализирани от тях доходи. Неоснователно е оплакването относно незаконосъобразност на обжалваното съдебно решение предвид некредитиране на налични приходи от получен заем и дадени дарения, извършени от роднини - баща и майка на ревизираното лице и баща на неговата съпруга. Твърденията за получени дарение и заем не са подкрепени от останалите събрани доказателства по делото. Събраните в тази връзка гласни доказателства са неконкретни, поради което въз основа и само на тях не може да се направи ползващия ревизираното лице извод, че дарените и заети суми са предадени, в размера и периода, ползващ касатора. Обосновани са изводите на съда относно вида и размера на извършените разходи за СМР за строителство на жилищен обект на ул. "Гимназиална" № 1. Относно размера на направените разходи, включени в баланса и оттам определящи данъчната основа за облагане, съдът се е позовал на заключението на приета в хода на ревизионното производство оценъчна експертиза. Правилно е съобразено, че в хода на съдебното обжалване не са ангажирани никакви доказателства, установяващи различни стойности на разходите за СМР, нито извършването на различни по вид и стойност СМР, нито извършването им с личен труд или с труд на безвъзмезден труд на роднини, приятели и др. Законосъобразно съдът е приел, че в данъчната основа за облагане подлежат на включване и приходите от производство на непреработена растителна и животинска продукция. Тези доходи са необлагаеми по смисъла на чл. 12, ал. 3 ЗОДФЛ отм. и чл. 13, ал. 3 ЗДДФЛ, ред ДВ бр. 95/2006 г., но само за лицата, регистрирани като земеделски производители или извършващи дейности като еднолични търговци. Ревизираното лице, за всички проверявани периоди, не е бил регистриран като земеделски производител или едноличен търговец, поради което за него не е приложимо изключението за необлагане и тези декларирани в ГДД доходи като подлежащи на облагане съставляват отделно перо от приходния баланс, формиращ данъчната основа за всеки данъчен период. Предвид изложеното касационните оплаквания се явяват неоснователни. Обжалваното решение е обосновано и законосъобразно и следва да се остави в сила. Предвид изхода на делото разноски в касационното производство се присъждат в полза на ответната страна, за юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв. Водим от горното Върховният административен съд, състав на осмо отделение,

Цитирани разпоредби

1