Определение № 54 от 06.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 38/2009 г.

Производството е по член 274 ал.2 пр.първо от ГПК. Образувано е по частна жалба,подадена от П. И. Г. против протоколно определение от 25.09.2008г. на Пазарджишки окръжен съд,постановено по гр.д. №724/2008г. по описа на същия съд,с което е прекратено производството по делото. В частната жалба се правят оплаквания,че постановеното определение е неправилно и незаконосъобразно,като се иска неговата отмяна. В писмения си отговор ответниците по частната жалба Н. Н. Г.,Екатерина Н. Г. и Н. Г. Г. ,молят частната жалба като неоснователна да бъде оставена без уважение. При извършената проверка касационният съд установи следното: Частната жалба е подадена в законоустановения срок и е процесуално допустима. Подадената частна жалба е неоснователна. С протоколното си определение от съдебно заседание, проведено на 25.09.2008г.,въззивният съд е констатирал,че въззивната жалба,подадена от П. Г. ,във връзка с която е било образувано въззивно производство по гр.д. №724/2008г. по описа на съда,е подадена след изтичане на преклузивния срок за обжалване на първоинстанционното решение, предвиден в ГПК,който е изтекъл на 24.06.2008г.,поради което е прекратил производството по делото. Видно от приложеното гр.д. №1785/2000г. по описа на Пазарджишки районен съд, по същото е постановено с решение №578 от 05.06.2008г.,за което е съобщено на ищеца в това производство П. И. Г.,настоящия жалбоподател,че същото е изготвено и може да се обжалва пред Окръжен съд гр. П. в 14 дневен срок,което е получено от пълномощника на ищеца адвокат Б,лично,на 10.06.2008г.,откогато тече срока за обжалване пред въззивния съд. С вх. №3369 от 25.06.2008г. чрез Районен съд гр. П. е депозирана въззивна жалба до Окръжен съд гр. П. от П. Г. ,чрез процесуалния му представител адвокат Б,която е оставена без движение с резолюция на съда от 10.07.2008г.,с указания до жалбоподателя да представи препис и внесе посочената дължима държавна такса в едноседмичен срок,които указания са изпълнени,като с писмена молба от 18.07.2008г. са приложени преписи и вносна бележка за дължима държавна такса. В частната жалба се посочва,че решението на съда е връчено на адвокат Ц,негов пълномощник по делото,на 14.07.2008г.,поради което срокът за обжалване на първоинстанционното решение изтичал на 28.07.2008г. и подадената въззивна жалба не се явява просрочена. Тези твърдения са неоснователни и не отговарят на установеното по делото. Съгласно член 259 ал.1 от ГПК, въззивната жалба се подава чрез съда ,който е постановил решението,в случая Районен съд гр. П.,в двуседмичен срок от връчването му на страната. Видно от приложената на лист 155 от делото разписка,изпратеното обявление за изготвеното решение и възможността същото да се обжалва, в посочения от закона срок ,пред Окръжен съд гр. П.,е връчено лично на пълномощника на жалбоподателя Г. Б. Ц. на 10.06.2008г.,редовно оформено,откогато тече и двуседмичния срок за неговото обжалване,съгласно горепосочената разпоредба от ГПК. Според предвиденото в член 60 ал.4 от ГПК срокът ,който се брои на седмици,изтича в съответния ден на последната седмица. След като съобщението за изготвеното от първоинстанционния съд решение е връчено на пълномощника на жалбоподателя П. Г. на 10.06.2008г.-ден вторник,преклузивният двуседмичен срок за въззивно обжалване на същото изтича на 24.06.2008г.-ден вторник,работен ден,а въззивната жалба е депозирана чрез Районен съд гр. П. на 25.06.2008г.,поради което същата се явява просрочена,както правилно е приел въззивният съд и е прекратил производството по делото. Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд