Решение № 1433 от 10.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6585/2014 г.

Решение № 1433 от 10.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6585/2014 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" против решение № 1038 от 24.02.2014 г. по адм. дело № 212/2014 г. на Административен съд София - град, с което е отменена заповед № 1035/06.12.2013 г. на същия административен орган, с която служебното правоотношение на Антон Ставрев Ставрев е прекратено на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл) - поради съкращаване на длъжността. Жалбоподателят поддържа, че съдебният акт е постановен в нарушение на материалния закон, тъй като не е взето предвид, че длъжността, заемана от служителя като единство от функции, задължения и изисквания е премахната. Моли решението да бъде отменено и да се постанови нов акт по същество, с който жалбата против заповедта на административния орган да бъде отхвърлена. Ответникът оспорва касационната жалба и моли решението на първоинстанционния съд да бъде оставено в сила, като му се присъдят и разноските по делото. С частна жалба същият оспорва определение от 01.04.2014 г. по делото, с което молбата му за допълване на съдебния акт в частта за разноските е оставена без уважение. Жалбоподателят поддържа, че определението е неправилно, тъй като разноски следва да му бъдат заплатени с оглед изхода на спора, направеното искане и представените доказателства за действителните разходи по водене на делото. Моли определението да бъде отменено. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и за основателност на частната жалба. Като взе предвид изложеното в касационната жалба и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд София - град е постановено в съответствие с материалния закон. Правилно съдът приема, че оспорената заповед № 1035/06.12.2013 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", с която служебното правоотношение Антон Ставрев е прекратено на основание чл. 106, ал. 1, т. 2, от ЗДСл, е издадена от компетентния орган (съгласно чл. 7, т. 13 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" изпълнителният директор назначава и освобождава държавните служители в агенцията), при спазване на административнопроизводствените правила и в предвидената форма - заповедта е писмена и съдържа правните и фактически основания, обосноваващи издаването й. Аргументиран и в съответствие със закона и е изводът на първоинстанционния съд за отмяна на оспорената заповед като постановена при отсъствие на материалноправните предпоставки за нейното издаване. Административният акт е постановен на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, текст който предвижда прекратяване на служебното правоотношение със служителя при съкращаване на длъжността. За да възникне основанието, посочено в цитирания текст, следва да се установи, че длъжността, заемана от служителя като нормативно определена позиция и система от функции, задължения и изисквания по смисъла на чл. 2, ал. 1 от Наредбата за прилагане на Класификатора на длъжностите в администрацията, не съществува или ако длъжността е запазена, е намален броят на служителите, ангажирани с нейното изпълнение. Установяването на фактическите основания, обосноваващи съкращаване на длъжността, е в тежест на административния орган (чл. 170, ал. 1 от АПК). В случая правилно първоинстанционният съд приема, че изискванията на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл не са изпълнени. Установено е, че Ставрев заема длъжността "началник областен отдел "КД - ДАИ" - Хасково" в Дирекция "Автомобилна инспекция" - Бургас в Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация". Отделът, ръководен от Ставрев, е един от общо 27-те отдела, създадени във всеки от областните градове (чл. 15, ал. 4 от Устройствения правилник на агенцията (отм.), а изпълняваната длъжност е с ръководно ниво 7А по Класификатора на длъжностите в администрацията и включва функции по общо ръководство на отдела в областта на контрола и спазването на изискванията при превоз на пътници и товари. С ПМС № 272/2013 г. е приет нов Устройствен правилник на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", с който са създадени 27 регионални дирекции "Автомобилна администрация" по един във всеки областен град (чл. 17 от правилника). Дирекциите се ръководят от директор, длъжност с ръководно ниво 6А по Класификатора на длъжностите в администрацията, на която са възложени функции по общо ръководство на дирекцията в областта на контрола и спазването на изискванията при превоз на пътници и товари (чл. 21 от правилника). За заемане на длъжността се изисква образователно квалификационна степен "магистър", а функциите на директора на посочената дирекция са идентични с тези, изпълнявани от служителя Ставрев като началник на областен отдел "КД - ДАИ" - Хасково. Въз основа на приетия устройствен правилник ново длъжностно разписание на агенцията не е утвърдено (такъв акт не е представен въпреки указанията на съда в този смисъл с определение от 21.01.2014 г.). Според поименното длъжностно разписание на агенцията, утвърдено на 10.12.2013 г., длъжността "началник на областен отдел "КД - ДАИ" една, които заема служителят Ставрев не съществува, а са налице 27 длъжности "директор" на регионална дирекция "Автомобилна администрация", които са вакантни. При тези данни административният съд правилно приема, че реално съкращение на изпълняваната от служителя Ставрев длъжност не е извършено. След обстоен анализ на изпълняваните от служителя функции и задължения и съпоставката им с тези, включени в длъжностната характеристика за длъжността "директор" на регионална дирекция "Автомобилна администрация" съдът достига до обоснованият извод, че изпълняваните от Ставрев служебни функции и задължения не са премахнати, същите са запазени и са възложени на директорите на новосъздадените регионални дирекции, съобразно компетентността на новите териториални структурни звена, която се покрива изцяло с функциите, изпълнявани от областните отдели "КД - ДАИ". Изложените от първоинстанционния съд подробните мотиви в този смисъл следва да бъдат споделени изцяло, а изводът на съдебния състав извод относно липсата на съкращение следва да се допълни и със съображения, че ново длъжностно разписание въз основа на влезлия в сила Устройствен правилник на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" не е утвърдено от изпълнителния директор на агенцията съгласно правомощията, предоставени му с чл. 7, т. 12 от устройствения правилник. При липсата на утвърдено по съответния ред длъжностно разписание (както се посочи такова не е представено въпреки изричното указание на съда в този смисъл) не може да се направи извод, че длъжността, заемана от Ставрев, е премахната като нормативно определена позиция. Устройственият правилник на агенцията не е достатъчно основание за заключение в този смисъл, тъй като определя числеността на персонала и наименованието на административните звена до ниво дирекции, но не и длъжностите (чл. 11 от Закона за администрацията). Представеното поименно разписание на длъжностите също не може самостоятелно да обоснове такова заключение, тъй като структурата на администрацията, длъжностите, служебните позиции и бройките за съответната длъжност се определят с длъжностното разписание, а такова в случая не е съставено. Липсата на длъжностно разписание, установяващо премахване на заеманата от служителя длъжност като нормативно определена позиция обосновава извод, че съкращение на длъжността не е извършено и не са налице основания за прекратяване на служебното правоотношение на това основание. Поради всичко изложено правилно първоинстанционния съд приема, че реално съкращаване на длъжността, заемана от жалбоподателя не е извършено, длъжността не е премахната като нормативно определена позиция и система от функции и задължения и не е налице основание за прекратяване на служебното правоотношение по чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, а правото на органа по назначаването да прекрати служебното правоотношение е упражнено в противоречие със закона. Това нарушение, както административният съд правилно приема е достатъчно основание за отмяна на административния акт. Допълнително следва да се посочи, че оспорената заповед е постановена и в противоречие с целта на закона порок, който въпреки че не е констатиран от първоинстанционния съд, е самостоятелно основание за нейната отмяна. Смисълът на съкращението е да оптимизира работата на съответната административна структура, като я реорганизира и организира по начин, който да позволи служебните функции да се изпълняват от по-малко на брой, но по квалифицирани служители. В разглежданата хипотеза функциите на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" не са променени, не са изменени задълженията и функциите на териториалните звена на агенцията, а липсва и намаление на бройките на служителите, изпълняващи ръководство на тези териториални звена. Следователно извършените с устройствения правилник промени са насочени единствени към формално преименуване на вече съществуващи териториални звена с цел, различна, от посочената по-горе и насочена към разкриване на идентични като функции и задължения със съкратената вакантни длъжности, които се различават от предходната единствено по длъжностно ниво и образователни изисквания. Ето защо въвеждането на длъжност "директор на регионална дирекция" на мястото на съществуващата дотогава длъжност "началник на областен отдел "КД - ДАИ", с формално променени изисквания като длъжностно ниво и образователно-квалификационна степен и запазени функции и задължения, в случая не е достатъчно да обоснове извършено съкращение. По тази причина доводите на касатора в обратния смисъл не могат да бъдат споделени. Всичко изложено налага заключението, че се налице основания за отмяна на оспорената заповед. Поради това, като достига до извод, че действията на административния орган са противоречие с изискванията на закона и оспорената заповед е издадена в нарушение на материалноправните разпоредби първоинстанционният съд постановява решение в съответствие с нормативната уредба. С оглед изложените по-горе съображения настоящата инстанция приема, че при постановяване на обжалваното решение не са допуснати посочените в касационната жалба нарушения по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, които да обосноват извод за отмяна на съдебния акт. Решението на Административен съд София - град е постановено в съответствие с материалния закон и следва да бъде оставено в сила. Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 от АПК и от легитимирана страна, поради което е допустима. Разгледана по същество, частната жалба е основателна. Отговорността за разноски зависи от изхода на правния спор и възниква за страната, в чиято полза е постановен съдебният акт. Правото на страната за присъждане на разноски не се реализира служебно от съда, а следва да бъде упражнено по процесуален ред със съответно искане в този смисъл и представяне на доказателства за действително направени разходи по водене на делото до приключване на устните състезания. В случая в противоречие със закона от страна на първоинстанционния съд е преценено, че тези условия по отношение на частния жалбоподател не са изпълнени. Съдебното решение е изцяло в полза на държавния служител, а искането за присъждане на разноски и доказателствата за действително направени такива са представени своевременно, до приключване на устните състезания. По този начин всички законови изисквания са изпълнени, поради което настоящата инстанция намира, че жалбоподателят Ставрев има право да получи направените в производството по адм. дело № 212/2014 г. на Административен съд София - град разноски в размер на 150.00 лв. Съображенията на съдебния състав, че при липсата на представен списък разноски не се дължат се в противоречие с нормата на чл. 80 от ГПК. Съгласно цитирания текст страната, която не е представила списък на направените разноски не може да иска изменение на решението в тази част. В случая посочената норма е неправилно приложена в съдебното решение и в противоречие с действителния смисъл е посочена като основание разноски на страната, която има право на такива да не бъдат присъждани със съдебния акт. Неправилното приложение на разпоредбата обосновава незаконосъобразност и на оспореното определение, с което процесуалният пропуск на съда да присъди разноски, не е поправен. Поради изложеното настоящата инстанция намира, че обжалваното определение следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" да бъде осъдена да заплати на Антон Ставрев Ставрев сумата 150.00 лв. разноски по адм. дело № 212/2014 г. на Административен съд - София град, представляващи възнаграждение за адвокат. С оглед изложеното, направеното искане и доказателствата за действително направени разноски в настоящото производство Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" следва да бъде осъдена да заплати на ответника по касационната жалба сумата 300.00 лв. разноски по делото пред касационната инстанция. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,