Определение № 2613 от 10.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1661/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба подадена от В. Т. Ж. срещу Определение №41510 от 11.12.2025 г. на Административен съд София-град (АССГ) по адм. дело №13007/2025 г. С определението е отхвърлено искането на жалбоподателя за спиране на предварителното изпълнение на Заповед GPAM – 2295661 от 09.11.2025 на полицай в 01 Районно управление (РУ) към Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР), с която е приложена принудителна административна мярка (ПАМ) по чл. 171, т. 1, б. „з“, „гг“ от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) – „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство (СУМПС) на водач до решаване въпроса за отговорността му, но за не повече от 6 месеца“. Частният жалбоподател - В. Т. Ж. счита, че определението е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на принципа на съразмерност. Съгласно чл. 6, ал. 2 от АПК, административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в степен по-голяма от най- необходимото за целта, за която актът е издаден. В конкретния случай, след като регистрацията на автомобила е била автоматично възстановена по реда на чл. 143, ал. 10 ЗДвП, веднага след сключването на застраховка „Гражданска отговорност“, държавата е признала, че рискът за обществения ред е отпаднал. Продължаването на изпълнението на ПАМ спрямо водача, който не е собственик и не е знаел за липсата на застраховка, се превръща в прекомерна тежест, която не преследва легитимна превантивна цел, а има характер на санкция. Не е имал никаква представа, че е управлявал МПС с прекратена регистрация, тъй като същото не е негова собственост, а му е предоставено. МПС-то няма каквито и да е външни белези, от които водачът може да заключи, че същото е служебно нерегистрирано. Собственикът не го е уведомил по отношение на служебната дерегистрация, тъй като също не е знаел за това. С измененията на чл. 143, ал. 10 ЗДвП, влезли в сила на 06.09.2025 г., администрацията на „Пътна полиция“ или Гаранционният фонд вече не са длъжни да уведомяват собствениците на МПС за прекратяване на регистрация, поради липса на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. С измененията в ЗДвП е предвидено създаването на регистър, в който да бъдат отразени дерегистрираните МПС-та, но към настоящия момент и още повече към момента на издаване на заповедта за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) този регистър не функционира. Още на датата на извършването на нарушението собственикът на МПС е сключил задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ за процесния автомобил в ЗАД „Уника“ АД, валидна от 09.11.2025 г. до 08.11.2026 г. Сочи, че от предварителното изпълнение на заповедта за него ще настъпят значителни или трудно поправими вреди. Наличието на малолетно дете, за което жалбоподателят полага грижи, съчетано с необходимостта от ежедневно ползване на МПС в голям град като София, съставлява важен личен интерес по смисъла на чл. 166, ал. 2 АПК. СУМПС му е нужно за ежедневните семейни нужди — да води малолетното си дете на училище и да го взима, да го води на лекар при нужда. Майка му И. В. Ж. е лице с 94% трайно намалена работоспособност с чужда помощ, видно от Експертно решение на Трудово-експертна лекарска комисия (ТЕЛК). Високата степен на инвалидност (94%) предполага постоянна нужда от чужда помощ, съдействие за придвижване до лечебни заведения и осигуряване на ежедневни жизнени нужди. Той е лицето, което реално полага тези грижи, а липсата на СУМПС в град с мащабите на София прави изпълнението на тези задължения обективно невъзможно или прекомерно затруднено. Хуманитарните съображения и защитата на здравето на член от семейството категорично надделяват над презумпцията за обществен интерес, особено когато нарушението е вече отстранено и регистрацията на МПС е възстановена. Предварителното изпълнение на ПАМ не би могло да постигне по-голяма степен на защита на обществената безопасност от тази, която вече е постигната със сключването на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. За активен шофьор, живеещ в град София, какъвто е Ж., липсата на СУМПС води до тотална промяна на живота и ежедневната рутина, което неимоверно е съпроводено с много трудности предвид големите разстояние в столичния град. Подновяването на застраховката чрез заплащане на полицата недвусмислено се явява ново обстоятелство, предполагащо спиране на действието на ПАМ. Предвид изложеното, прави искане определението да бъде отменено и да бъде спряно предварителното изпълнение на заповедта за прилагане на ПАМ. Към частната жалба са са представени Удостоверение за раждане [номер] на Е. В. Ж., роден на [дата]., както и Експертно решение №2135 от 29.09.2004 г. на И. В. Ж. с установена 80% трайно намалена работоспособност с чужда помощ. Ответникът – полицай в 01 Районно управление към Столична дирекция на вътрешните работи, не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд намира, че частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 от АПК, от надлежна страна. Разгледана по същество частната жалба е основателна. С обжалваното определение АССГ е отхвърлил искането на В. Т. Ж. за спиране на предварително изпълнение на Заповед GPAM – 2295661 от 09.11.2025 на полицай в 01 РУ към СДВР, с която е приложена ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „з“, „гг“ ЗДвП. За да постанови определението си съдът е посочил, че жалбоподателят твърди, че предварителното изпълнение на заповедта му причинява значителни и трудно поправими вреди, тъй като ще бъде лишен от възможността да управлява МПС за задоволяване на семейни нужди и ще му причини трудности с оглед големите разстояния в столицата. Съдът е анализирал относимите разпоредби на ЗДвП и чл. 166, ал. 2 във вр. с ал. 4 АПК. Посочил е, че посочените лични затруднения не могат да се противопоставят на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение, на публичния интерес, в защита на който законодателят е допуснал предварително изпълнение по силата на закона. Тези причини са житейски и не опровергават, не надделяват над мотивите, дали основание на законодателя за допускане на предварителното изпълнение на този вид актове. Евентуално причинените вреди (имуществени/неимуществени), каквито биха настъпили в резултат на невъзможността жалбоподателят да управлява МПС и да извършва някаква дейност, нямат характер на непоправими, а дори и жалбоподателят да е понесъл такива вреди, те подлежат на обезщетяване, ако се установят основания за незаконосъобразност на оспорената заповед за прилагане на ПАМ. Съдът е посочил, че останалите аргументи, че МПС не е собственост на водача, както и че е на следващия ден е сключена застраховка „Гражданска отговорност“ могат да бъдат относими единствено, относно основанията за незаконосъобразност на оспорения административен акт. Предвид изложеното съдът е счел, че искането за спиране на предварителното изпълнение на ПАМ е неоснователно и го е оставил без уважение. Определението е неправилно. Със Заповед GPAM – 2295661 от 09.11.2025 на полицай в 01 РУ към СДВР е приложена ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „з“, „гг“ ЗДвП - „временно отнемане на СУМПС на водач до решаване въпроса за отговорността му, но за не повече от 6 месеца“. ПАМ е приложена заради това, че на 08.11.2025 г. около 23.45 часа в гр. София, по бул. „Николай Габровски“, с посока на движение от бул. „Симеоновско шосе“ към ул. „Тинтява“, Ж. е управлявал МПС „Рено Клио“ с рег. № [рег. номер], собственост на Б. В. Б., със служебно прекратена регистрация на 04.11.2025 г. на основание чл. 143, ал. 10 ЗДвП, поради липса насключена валидна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“. Оспорената заповед подлежи на предварително изпълнение по силата на закона – чл. 172, ал. 6 ЗДвП. За да се спре допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на заповедта, е необходимо адресатът на акта, искащ спиране, да докаже, че то би могло да му причини значителна или трудно поправима вреда - чл. 166, ал. 4 във вр. с ал. 2 АПК. Вредата може да бъде както имуществена – загуба или пропусната полза, така и неимуществена. Тя трябва да е значителна или да има такова отражение за молителя, че той трудно да може да я поправи. Настъпването й следва да е достатъчно вероятно. За вероятността от настъпването на вредата и за възможния й размер трябва да бъдат представени доказателства, а не само да има твърдения в тази насока. Изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства. По делото не се спори, че предварителното изпълнение на мярката би довело до невъзможност Ж. да управлява МПС за придвижване и грижа за семейството си. Представени са доказателства за наличието на нови обстоятелства по смисъла на чл. 166, ал. 2, изр. последно АПК. Представена е полица за задължителна застраховка застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите от 09.11.2025 г., сключена между Б. В. Б. и Застрахователна компания „Уника“ АД, за МПС с рег. № [рег. номер], със срок на валидност от 09.11.2025 г. до 10.05.2026 г. От удостоверение от Гаранционния фонд е видно, че към 18.11.2025 г. превозното средство, с регистрационен номер [рег. номер], има валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите в ЗК „Уника“ АД, с начална дата на покритие 09.11.2025 г., 22:00:00 г. и крайна дата на покритие 08.11.2026 г. 23:59:59 ч. Предвид посоченото и на основание чл. 143, ал. 10 ЗДвП прекратената регистрация на пътното превозно средство е възстановена служебно след извършване на нарушението, за което е приложена процесната ПАМ. Разпореждането за предварително изпълнение (в т.ч. и допуснатото по закон) не може да съществува самостоятелно – то обслужва ефикасността на основния акт, като позволява той да породи правни последици преди окончателното му влизане в сила. След като регистрацията на МПС е възстановена, предварителното изпълнение на мярката, до решаване на спора по същество, единствено уврежда правната сфера на жалбоподателя. Изложеното води до извод, че предварителното изпълнение на оспорения акт, при възстановена регистрация на МПС, би могло да доведе до настъпването за жалбоподателя на значителна и трудно поправима вреда. Налице е основание по чл. 166, ал. 4 АПК, във връзка с чл. 166, ал. 2 АПК за спиране предварителното изпълнение на акта. Като е достигнал до извод за неоснователност на искането за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение на процесната заповед, първоинстанционният съд е постановил неправилно определение, което следва да бъде отменено. Вместо него следва да се постанови друго, с което предварителното изпълнение на заповедта бъде спряно. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 1, предл. 2-ро, вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, състав на Седмо отделение