Решение № 12105 от 13.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5331/2015 г.

Решение № 12105 от 13.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5331/2015 г., II о., докладчик председателят Ангел Калинов Производството е по чл. 208 и сл. АПК и е образувано по жалба на Петя Свещникова срещу решение № 441 от 4.03.2015 г. по адм. д. № 2529/2014 г. на Варненски административен съд, като се иска отмяна на същото и да и се присъдят разноските по делото. Ответникът по жалбата не взема становище. Заключението на прокурора е, че жалбата е неоснователна. Върховният административен съд - второ отделение приема, че касационната жалба е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. С касираното решение Варненският административен съд е отхвърлил жалбата на касаторката против РА № 081305151/4.03.2014 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - гр. Варна, потвърден с Решение № 318/3.07.2014 г. на и. д. директор на Дирекция на "ОДОП" - гр. Варна при ЦУ на НАП, с който на лицето са определени допълнително задължения по чл. 48 от ЗДДФЛ за д. п. 2010 г. в размер на 1949.50 лв. главница и лихви за забава в размер на 569.04 лв. и за д. п. 2011 г. в размер на 3825.00 лв. главница и лихви за забава в размер на 720.15 лв. За да постанови решението си съдът е приел, че съгласно чл. 12, ал. 1 от ЗДДФЛ облагаеми по този закон са доходите от всички източници, придобити от данъчно задълженото лице през данъчната година, с изключение на доходите, които са необлагаеми по силата на закон. Съдът счита, че правилно органът по приходите е приел, че са налице обстоятелствата по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК, с оглед на което е установил задължения на лицето за данък върху доходите по особения ред за д. п. 2010 и 2011 г. Безспорно е установено, че по банковите сметки на жалбоподателката в "ОББ" АД са били преведени парични суми през м. 09.2010 г. общо в размер на 19495.00 лв. и за 2011 г. общо в размер на 38250.00 лв. от лицето Цветалина Стефанова. Спорно между страните е обстоятелството относно основанията за извършените преводи на тези средства и дали същите представляват доход за жалбоподателката. Твърденията на жалбоподателката, че преведените суми по банковите й сметки от лицето Ц. Стефанова не са приходи/доходи, които подлежат на облагане, тъй като те са били прехвърлени по сметките на лицето, което ги е превело, както и за плащане на битови разходи на семейството му, не се подкрепят от събраните в хода както на ревизионното производство, така и в хода на настоящото съдебно производство. Видно от приложените извлечения от банковите сметки на Ц. Стефанова в "ПИБ" АД, както и извлеченията от банковите сметки на жалбоподателката в "ОББ" АД не се установява, преведените средства на жалбоподателката да са съответно внесени по сметката на Стефанова. Липсват каквито и да е писмени доказателства, тези средства да са предавани както на самата Стефанова, така и на нейното семейство /майка и баба/, а също така на лицето Ивелин Донев. Липсват и доказателства относно произхода на тези средства, както и основанието за внасянето им по сметката на жалбоподателката. Изводите на органът по приходите не се опровергава и от приетата по делото ССЕ. В същото вещото лице е изготвило паричен поток на жалбоподателката в няколко варианта, но в конкретния случай при формирането на данъчната основа за облагане не участва резултата от паричния баланс. В хода на съдебното производство не бяха представени и доказателства, че получените по сметката на жалбоподателката средства са необлагаеми такива по смисъла на чл. 13 от ЗДДФЛ. С оглед на горното съдът счита, че данъчната основа за облагане с данък върху доходите, както и размера на данъка за 2010 г. и 2011 г. са правилно определени от органа по приходите, като в тази част РА е законосъобразен. Жалбата е неоснователна и следва да се остави без уважение. Решението е правилно. Основанията за извършване на ревизия по особения ред са изрично изброени от закона в разпоредбата на чл. 122, ал. 1, т. 1 - 7 ДОПК. В конкретният случай, за да преминат към извършване на ревизия по особения ред, органите по приходите са приели, че за периода 2010 г. и 2011 г. вкл., по отношение на ревизираното лице са налице са данни за укрити приходи или доходи /чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК/. Съгласно чл. 124, ал. 2 ДОПК в производството по обжалване на ревизионен акт при извършена ревизия по чл. 122 ДОПК, фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 е подкрепено от събраните в хода на ревизията доказателства. Така установената презумпция за вярност на фактическите констатации е оборима и доказателствената тежест за това носи жалбоподателят. Следователно в производството по съдебно обжалване на РА издаден по реда на чл. 122 ДОПК, в тежест на органите по приходите е да установят основанията за извършване на ревизия при особени случаи, както и спазването на императивния процесуален ред за това, а в тежест на жалбоподателя е да установи при условията на пълно и насрещно доказване твърдяните от него факти и обстоятелства, с които се опровергават фактическите констатации в акта. В производството по делото е установено, че по банковите сметки на жалбоподателката в "ОББ" АД са били преведени парични суми през м. 09.2010 г. общо в размер на 19 495.00 лв. и за 2011 г. общо в размер на 38 250.00 лв. от Цветалина Стефанова. Неоснователни са твърденията на жалбоподателката, че преведените суми по банковите й сметки от Стефанова не са доход, който подлежи на облагане, тъй като те са върнати по сметките на лицето, което ги е превело или са използвани за плащане на разходи на семейството му. От доказателствата по делото не се изяснява преведените парични средства да са внесени по сметка на Стефанова. От банковите извлечения се установява, че Цветалина Стефанова не е получавала суми по банков път от Петя Свещникова, видно от банковите извлечения от ПИБ. Липсват доказателства за предаването им както на семейството на Стефанова, така и на Ивелин Донев. По делото остава недоказано и основание за извършване на преводите. Не са представени доказателства от които да е видно, дали преведените суми са за инвестиционни намерения, дали са за управление на търговската дейност на Стефанова или за покриване на личните й сметки. Съдът правилно не е кредитирал свидетелските показания на Цветалина Стефанова, тъй като същите са противоречиви и не се подкрепят от събраните в хода на производството писмени доказателства. При това положение е правилен крайният извод на съда, че жалбата е неоснователна и следва да се остави без уважение. Ето защо законосъобразното решение следва да се остави в сила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд - второ отделение