Определение № 3191 от 29.11.2024 г. на ВКС по т. д. № 2318/2024 г.

Производството е по реда чл. 274, ал. 2 от ГПК. Образувано е по частна жалба вх. № 22345 от 27.08.2024г. на „Столарски и синове“ ЕООД срещу определение № 491 от 25.07.2024г. по в.т.д. № 265/2024г. на Апелативен съд – София. С определението е оставена без уважение молба вх. № 16703 от 19.06.2024г. на дружеството за изменение на постановеното по делото решение № 361 от 04.06.2024г. в частта на разноските, като присъдените на въззиваемата страна „МГ Консулт“ ЕООД разноски по чл. 78, ал. 3 от ГПК се намалят на 500 лева. С въззивното решение е било потвърдено изцяло решение от 31.01.2024г. по т.д. № 1610/2023г. на Софийски градски съд за уважаване на предявените от „МГ Консулт“ ЕООД срещу „Столарски и синове“ ЕООД искове по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД. Оплакванията на жалбоподателя са, че определението на въззивния съд относно разноските е постановено в противоречие на закона. Неправилен е изводът на съда, че когато дадено адвокатско възнаграждение е уговорено в минимален размер по Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, то възражението по чл. 78, ал. 5 от ГПК следва да се отхвърли. Следва да бъде съобразено решение на СЕС по дело С-438/22 и разноските на „МГ Консулт“ ЕООД за адвокат се намалят до размер от 500 лева, което възнаграждение е справедливо и обосновано. От насрещната страна по жалбата „МГ Консулт“ ЕООД е подаден отговор, с който жалбата се оспорва като неоснователна. Според дружеството обжалваното въззивно определение е правилно и следва да бъде потвърдено. Частната жалба е допустима. Тя е подадена срещу подлежащ на обжалване акт по чл. 274, ал. 1, т. 2, вр. чл. 248, ал. 3 от ГПК, в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК, от лице с интерес от обжалването и има съдържание и приложения от тези по съответно приложимите разпоредби на чл.260 и чл. 261 от ГПК, вр. чл. 275, ал. 2 от ГПК. По същество жалбата е частично основателна. Първоинстанционното производство по т.д. № 1610/2023г. на Софийски градски съд е било образувано по искова молба от 30.08.2023г. на „МГ Консулт“ ЕООД срещу „Столарски и синове“ ЕООД с предявени искове по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 48 000 лева, останали неплатени две месечни възнаграждения с ДДС по договор за консултантски услуги от 21.01.2023г., със законната лихва от датата на исковата молба. Възраженията на ответника „Столарски и синове“ ЕООД са били, че работата по договора не е била изпълнена и приета, като договорът е бил развален. По делото е било проведено едно открито съдебно заседание. Събрани са били писмени доказателства и са изслушани двама свидетели. С решение от 31.01.2024г. предявените от „МГ Консулт“ ЕООД искове са били уважени. На дружеството са били присъдени разноски за адвокат от 5 400 лева (4 500 лева данъчна основа и 900 лева ДДС), по които от „Столарски и синове“ ЕООД не е било правено възражение за прекомерност. Решението на първоинстанционния съд е било обжалвано от „Столарски и синове“ ЕООД с въззивна жалба от 23.02.2024г. Изложените оплаквания са били в рамките на оспорванията, възраженията и правните доводи, развити в първоинстанционното производство и във връзка със събраните там доказателства. По жалбата е постъпил отговор. От никоя от страните не са били сочени нови обстоятелства или доказателства. По образуваното т.д. № 265/2024г. на Апелативен съд - София са били проведени две открити съдебни заседания - на 08.05.20204г. и на 22.05.2024г. Първото от тях е било отложено поради заболяване на адвоката на „Столарски и синове“ ЕООД. С решение № 361 от 04.06.2024г. първоинстанционното решение е било потвърдено. На „МГ Консулт“ ЕООД, въззиваема страна, отново са били присъдени разноски за адвокат от 5 400 лева (4 500 лева данъчна основа и 900 лева ДДС). По тези разноски в проведеното на 22.05.2024г. открито съдебно заседание вече е било възразено, че са прекомерни, тъй като делото се решава в едно заседание, няма извършени действия, освен депозиране на отговор на въззивната жалба. След постановяване на въззивното решение с молба вх. № 16703 от 19.06.2024г. от „Столарски и синове“ ЕООД е било поискано изменение на решението в частта на разноските, като на въззиваемия се присъдят разноски от 500 лева. Страната се е позовала на решение на СЕС по дело С-438/22 от 25.01.2024г. „МГ Консулт“ ЕООД е оспорило молбата. Според дружеството присъдената сума от 5 400 лева е обичайна и в разумен размер на пазара, както и е в съответствие с Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Трудът на адвоката не е съществено надценен. Тези съображения са били изцяло възприети от състава на въззивния съд, който с обжалваното определение № № 491 от 25.07.2024г. е оставил молбата по чл. 248 от ГПК без уважение. Ограничението по чл. 78, ал. 5 от ГПК, според въззивния съд, се прилага само ако се установи, че трудът на адвоката е бил съществено надценен, каквито обстоятелства в случая няма. Според настоящия съдебен състав молбата за изменение на въззивното решение в частта на разноските е била частично основателна. При направеното възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК присъдените на „МГ Консулт“ ЕООД разноски за адвокат във въззивното производство е следвало да бъдат намалени като прекомерни над размера от 2 700 лева с ДДС (2 250 лева данъчна основа и 450 лева ДДС). До този размер възнаграждението е справедливо и обосновано - съответно на материалния интерес по делото, неговата фактическа и правна сложност и конкретно извършените от името на „МГ Консулт“ ЕООД съдопроизводствени действия (чл. 36, ал. 1 от ЗА). Заплащането от страната на справедливо и обосновано възнаграждение е обичайно и разумно нейно действие за защита на правата и интересите й. Уговарянето и заплащането на възнаграждение в по-голям размер е по причина на самата страна и не подлежи на възстановяване от другата страна, както е в случая. По-конкретно при материален интерес от 48 000 лева във въззивното производство, приключило в рамките на 3-4 месеца, процесуалният представител на „МГ Консулт“ ЕООД е представил единствено отговор на въззивната жалба и е представлявал въззиваемата страна в две открити съдебни заседания, от които едното е било отложено без да се извършват съдопроизводствени действия. Действително отговорът на въззивната жалба е подробен, но в рамките на твърденията, оспорванията, възраженията и доводите, направени в първоинстанционното производство. Не са били сочени нови обстоятелства, нито са били представяни нови доказателства от никоя от страните. Отделно от това възнаграждение в размер на 5 400 лева с ДДС е било присъденото в първоинстанционното производство и не е спорно, че то е справедливо и обосновано. Извършените в това производство съдопроизводствени действия обаче са били повече на брой и за по-продължителен период от време, при което не може да се приеме, че същото по размер възнаграждение се явява съответно и за въззивното производство. Неоснователни са възраженията на „МГ Консулт“ ЕООД за приложимост на Наредба № 1 от 09.07.2004г. и предвидените в нея минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съдът не е обвързан с фиксираните в наредбата възнаграждения. Тя не може да бъде съобразявана съответно на правилото на чл. 101, § 2 от ДФЕС като ограничаваща конкуренцията. Съгласно решенията на Съда на Европейския съюз по съединени дела С-427/16 и 428/16 (ECLI:EU:С:2017:890), както и С-438/22 (ECLI:EU:С:2024:71), наредбата може да се определи като споразумение, ограничаващо конкуренцията - хоризонтално определяне на задължителни минимални тарифи, забранено от чл. 101, § 1 от ДФЕС. Поради целта си, и независимо от размера на определената минимална цена на адвокатските услуги, такова ограничение не може да бъде обосновавано с легитимна цел (осигуряване качеството на адвокатските услуги или друго), нито наредбата може да се ползва като отразяваща реалните пазарни цени на адвокатските услуги. Воден от горното съдът