Определение № 6454 от 16.06.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2227/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба „МБАЛ Тракия“ ЕООД, представлявано от управителя д-р И. З., чрез пълномощник юрисконсулт Ц. Съйкова, против Определение № 4 от 02.01.2025 г., постановено по адм. дело № 822/2024 г. по описа на Административен съд – Стара Загора, с което е отменено протоколно определение от 04.12.2024 г. за даване на ход по същество на делото, жалбата на „МБАЛ Тракия“ ЕООД срещу писмо изх. № 29-02-1308 от 03.09.2024 г. на директора на Районна здравноосигурителна каса (РЗОК) – Стара Загора е оставена без разглеждане, като недопустима, на основание чл. 159, т. 1 от АПК и производството по делото е прекратено. Наведени са доводи за неправилност на обжалваното определение, като се поддържа становище, че оспореното писмо носи белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК. Аргументирана е теза, че директорът на РЗОК – Стара Загора е действал в качеството си на административен орган съгласно §1 от ДР на АПК, в изпълнение на нормативно вменените му административни правомощия, по предварително регламентирана за това процедура и изразява изрично волеизявление, засягащо пряко законните интереси на лечебното заведение. С оглед на горното, частният жалбоподател приема, че за него съществува правен интерес от обжалване на процесното писмо, тъй като с него се засяга неблагоприятно правната му сфера. Претендира отмяна на обжалваното определение и продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът – директорът на РЗОК – Стара Загора, чрез пълномощник И. Ф. Попчева – гл. юрисконсулт, оспорва основателността на частната жалба. Намира първоинстанционното определение за правилно, поради което иска същото да бъде оставено в сила. Върховният административен съд – шесто отделение, при извършената проверка на обжалваното определение по реда на чл. 218 АПК, във връзка с чл. 236 АПК, приема за установено следното: Частната жалба като подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е писмо с изх. № 29-02-1308/03.09.2024 г., издадено от директора на РЗОК – Стара Загора, с което „МБАЛ Тракия“ ЕООД е уведомено, че не са установени основания за заплащане на дейността за 12.06.2024 г. на лечебното заведение, която не е подадена в ежедневните файлове и не е приета в информационната система на НЗОК и следва да бъде отхвърлена от заплащане на основание чл. 405, ал. 9 от Национален рамков договор № РД-НС-01-2 от 1 септември 2023 г. за медицинските дейности между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз за 2023 – 2025 г. при недоказани форсмажорни обстоятелства. След съпоставяне на съдържанието на жалбата с естеството на оспорения акт, първоинстанционният съдебен състав намира, че жалбата е процесуално недопустима, като депозирана против акт, неподлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност по реда на АПК. Обоснован е извод, че писмото на директора на РЗОК – Стара Загора не е административен акт, защото няма властнически характер и от него не произтичат никакви преки и непосредствени неблагоприятни последици за дружеството – жалбоподател. Съотнасяйки установената фактическа обстановка към относимата правна уредба, първоинстанционният съд аргументира теза, съобразно която материалноправното основание, въз онова на което лечебното заведение може да претендира сумата, е сключеният между него и НЗОК индивидуален договор. Съгласно разпоредбата на чл. 45а, ал.4 ЗЗО договорът е административен, като в съответствие с чл. 19ж, ал.1 АПК споровете относно действителността, изпълнението, изменението или прекратяването на административните договори се решават от компетентния административен съд, в съответствие с предвиденото в чл. 80 ЗЗО. Обжалваното определение е валидно, допустимо и правилно. Правилен е решаващият правен извод на първоинстанционния съд относно същността на Писмо изх. № 29-02-1308/03.09.2024 г. на директора на РЗОК – Стара Загора, обуславящ липса на годен предмет на съдебен контрол като процесуална предпоставка за допустимостта на производството. За характера на акта се съди не по формата, в която е материализирано волеизявлението, а по неговото съдържание с оглед произтичащите правни последици. Предметът на писмото се определя от съдържанието на разпоредителната му част. Спрямо нея се преценява както правното действие на акта, така и обективната възможност за засягане на правната сфера на неговия адресат. Обжалваното писмо не притежава характеристиките на административен акт по смисъла на чл. 21 АПК. Съобразно легалната дефиниция на цитираната разпоредба, административен акт е волеизявлението на административен орган или на друг овластен за това орган или организация, направени в качеството на носители на държавна власт. Необходимият признак за властническия характер на волеизявлението е това, че то едностранно поражда права и задължения за трети лица, независимо от тяхната воля. За да е налице индивидуален административен акт, съдържащото се в акта на държавно управление волеизявление следва едностранно да предизвиква юридическите промени, към които е насочено. Правните последици (права и задължения и правоотношения), визирани в правната норма възникват автоматично от индивидуалния административен акт. В конкретния случай „МБАЛ Тракия“ ЕООД, видно от събраните по делото доказателства, не е изпълнило задължението си по чл. 405, ал. 1 от НРД за МД 2023-2025 г., съгласно който изпълнителите на БМП, сключили договор с НЗОК, считано от 01.09.2023 г. ежедневно подават файлове по електронен път в утвърден от НЗОК формат за оказаната за денонощие дейност, включена в предмета над договора, през интернет портала на НЗОК или чрез web услуга. На 13.06.2024 г. от страна на лечебното заведение е подадена информация до РЗОК – Стара Загора за наличието на форсмажорни обстоятелства по смисъла на чл. 2, ал. 2, т. 5 от Вътрешните правила за разглеждане на уведомления/възражения от лечебни заведения – изпълнители на болнична медицинска помощ, за форсмажорни обстоятелства № РД-16-13/06.03.2024 г., препятстващи изпращането на отчетен файл. С процесното писмо директорът на РЗОК – Стара Загора е уведомил „МБАЛ Тракия“ ЕООД, че не са установени основания за заплащане на дейността за 12.06.2024 г. на лечебното заведение, която не е подадена в ежедневните файлове и не приета в информационната система на НЗОК и следва да бъде отхвърлена от заплащане на основание чл. 405, ал. 9 от НРД за МД 2023 – 2025 г., при недоказани форсмажорни обстоятелства. В конкретния случай, противно на оплакванията в частната жалба, спорът е относно изпълнението на договорни задължения, а не относно прилагане на административноправни норми. Съгласно чл. 45а, ал. 1 ЗЗО, административният договор с физически или юридически лица по чл. 45 се сключва, изменя и прекратява съгласно закона, националните рамкови договори и анексите към тях, приети по реда на този закон. Нормата на чл. 45а, ал. 4 ЗЗО предвижда, че договорите, сключени между Националната здравноосигурителна каса, съответно Регионална здравноосигурителна каса по чл. 45 с физически или юридически лица, са административни договори. Освен това няма предвидена процедура за издаване на такъв акт - отказ за заплащане на суми за отчитане и заплащане на договорена дейност по оказване на болнична медицинска помощ по клинични пътеки, който да подлежи на обжалване по административен ред. Съгласно чл. 80 ЗЗО споровете по изпълнение на договорите между НЗОК, РЗОК и изпълнителите на медицинска помощ се решават по съдебен ред. Цитираната разпоредба се отнася за всякакво неизпълнение на договорите, извън актовете по санкциониране, уредени в глава втора, раздел Х от Закон за здравното осигуряване. Неплащането на суми по договора не може да бъде приравнено на административен акт. В качеството му на юридически факт то сочи неудовлетворено притезание за частно вземане и реализирането му. В този смисъл е и установената практика на Върховния административен съд ( Определение № 9236/04.10.2023 г. на ВАС по адм. дело №8397/2023 г., VI отд.; Определение № 8952/27.09.2023 г. на ВАС по адм. дело №8370/2023 г., VI отд.; Определение № 12197/13.11.2024 г. на ВАС по адм. дело №10588/2024 г., VI отд.; Определение № 12499/19.11.2024 г. на ВАС по адм. дело №10802/2024 г., VI отд. и други.) Оспореното писмо не инкорпорира властническо волеизявление и от него не произтичат непосредствени правни последици, които да легитимират правния интерес на жалбоподателя от търсената съдебна защита. Преценявайки характера и правната природа на обжалваното писмо, съдът намира, че обективираното в него волеизявление не притежава белезите на индивидуален, общ или нормативен административен акт, който да подлежи на съдебен контрол по реда на АПК. Наличието на годен за оспорване административен акт е процесуална предпоставка за образуване на административно производство от категорията на абсолютните, а липсата му води до недопустимост на съдебно - административното производство по силата на чл. 159, т. 1 АПК. По изложените съображения оспореното определение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1 - во, пр. 1 - во, във връзка с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение,