Определение № 555 от 05.10.2015 г. на ВКС по т. д. № 2534/2015 г.

Производството е по чл. 274 ал. 2 ГПК, образувано по частна жалба на [фирма] - [населено място] срещу Определение № 108 от 30.06.2015 по ч.т.д. № 169/ 2015 г. на Великотърновски апелативен съд, с което е оставена без разглеждане частната му жалба срещу Определение от 19.05.2015 г. по т.д. № 77/ 2015 г. на Русенски окръжен съд в частта, с която съдът не е уважил искането за съединяване на т.д.№ 77/2005 г. на Р. с т.д.№ 76/2015 г. на Р. и разглеждането им в едно производство, с оплакване за неправилност. Жалбоподателят иска определението да се отмени и въззивният съд да бъде задължен да разгледа частната жалба. Ответникът по частната жалба “Р.(България)ЕАД - [населено място] счита, че частната касационна жалба е недопустима и следва да се остави без разглеждане, а ако ВКС намери същата за основателна, и върне делото за произнасяне по същество на въззивния съд, поддържа, че първоинстанционното определение е правилно, по съображенията, изложени пред въззивния съд, а ответникът по частната жалба [фирма] - [населено място] не изразява становище. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, намира, че обжалваното определение подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд, съгласно чл. 274 ал. 2 ГПК, тъй като се касае за въззивно определение, с което е оставена без разглеждане частна жалба, че жалбата е подадена в срок и е редовна. Тъй като сега подадената жалба съставлява частна жалба по чл. 274 ал. 2 ГПК, а не частна касационна жалба по чл. 274 ал. 3 ГПК, неоснователен е доводът на “Р. (България)” ЕАД - [населено място] за нередовност поради необосноваване на предпоставки за допустимост на обжалване. С обжалваното определение е оставена без разглеждане частната жалба на [фирма] - [населено място] срещу първоинстанционното определение, с което съдът не е уважил искането за съединяване на т.д.№ 77/2005 г. на Р. с т.д.№ 76/2015 г. на Р. и разглеждането им в едно производство. Изложени са съображения, че частната жалба е недопустима, тъй като обжалваното определение е постановено на основание чл. 213 ГПК, която разпоредба не предвижда възможност за обжалване, и определението не е прекратително - не е налице нито една от хипотезите на чл. 274 ал. 1 т. 1 и т. 2 ГПК. Обжалваното определение е правилно. Първоинстанционното определение, с което съдът не е уважил искането за съединяване на т.д.№ 77/2005 г. на Р. с т.д.№ 76/2015 г. на Р. и разглеждането им в едно производство, не подлежи на обжалване с частна жалба - не се касае до определение, което прегражда по - нататъшното развитие на делото, нито за определение, за което изрично в закона е посочено, че подлежи на обжалване. Определението, като акт, който не слага край на делото, съгласно чл. 253 ГПК, може да бъде изменено или отменено от съда, който го е постановил, вследствие на изменение на обстоятелствата, грешка или пропуск, от което следва, че не подлежи на обжалване. С оглед изложеното, като е оставил без разглеждане частната жалба, въззивният съд е постановил правилно определение. Затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение