Решение № 2983 от 17.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 12053/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на началника на Областен отдел (ОО) „Автомобилна администрация“ (АА) - гр. Габрово към Изпълнителна агенция „Автомобилна инспекция“ (ИА „АА“), срещу Решение № 1383 от 20.10.2025 г. по адм. дело № 293/2025 г. на Административен съд – Габрово, в частта, с която е отменена като незаконосъобразна негова Заповед № РД-14-3872 от 28.07.2025 г. в частта по т.1, с която е приложена принудителна административна мярка (ПАМ) на основание чл. 106а, ал. т. 1, т. 1, б. „б“ и ал. 2, т. 1 от Закона за автомобилните превози (ЗАвтП) - спиране от движение за 12 месеца чрез сваляне и отнемане на предна табела с регистрационен номер [рег. номер] и отнемане на свидетелството за регистрация № [номер] на лек автомобил марка и модел „Дачия Логан“, категория М1, собственост на В. И. Х., до отстраняване на нарушението, но не за повече от 12 месеца. Касаторът навежда оплаквания за неправилност на съдебното решение, в обжалваната му част, поради неправилно прилагане на материалния закон – касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че релевантният за приложението на чл. 106а, ал. т.1, т. 1, б. „б“ и ал. 2, т. 1 ЗАвтП юридически факт, е фактът на допуснато административно нарушение, което следва да е установено и подведено под приложима материалноправна норма за ангажиране на административна отговорност. Сочи, че срокът на приложената със заповедта ПАМ по т.1 е законовоустановен и органът правилно е определил същия в обжалвания административен акт. Твърди, че в процесната заповед органът е посочил правните основания и фактически обстоятелства, които съставляват основание по закон за издаването на заповедта, като е цитирана относимата правна уредба, предвид което, счита, че в акта се съдържат всички необходими по закон реквизити. По изложените съображения претендира отмяна на съдебния акт, в обжалваната му част и произнасяне по съществото на спора. Представлява се от юрк. Илиева. Ответникът по касационната жалба – В. И. Х., в представен по делото писмен отговор, изразява становище за неоснователност на касационната жалба на началника на ОО „АА“ - гр. Габрово към Изпълнителна агенция „Автомобилна инспекция“. Моли съда да остави без уважение касационната жалба и да потвърди решението, в частта, с която заповедта за прилагане на ПАМ по отношение на него е отменена като незаконосъобразна. По делото е постъпила и касационна жалба от С. Т. К., чрез процесуален представител, срещу решението в частта, с която е отхвърлена жалбата му срещу Заповед № РД-14-3872 от 28.07.2025 г. на началника на ОО „АА“- гр. Габрово към Изпълнителна агенция „Автомобилна инспекция“, в частта по т. 2, с която на основание чл. 106а, ал. 1, т. 4 и ал. 2, т. 3 ЗАвтП е приложена ПАМ - временно отнемане на свидетелството му за управление на МПС № 286695630 до отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 месеца. Навежда оплаквания за необоснованост на съдебното решение, в обжалваната му част, поради неправилно прилагане на материалния закон – касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че заповедта, в обжалваната й част, е незаконосъобразна, тъй като макар безспорно да е установено, че процесното МПС се управлява без удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници, шофьорът на МПС не е бил длъжен да притежава такъв документ, тъй като не е извършвал таксиметров превоз. Счита, че заповедта за прилагане на ПАМ, в частта, с която е отнето СУМПС на водача, е издадена при липса на осъществяване на хипотезата на визираната правна норма. Твърди, че водачът е предоставил услуга на свой приятел, като с него е поделил транспортните разходи, предвид което, намира, че не е налице осъществяване на таксиметрова дейност с търговска цел и не следва да му бъде налагана санкция. По изложените съображения моли атакуваното решение, в обжалваната част, да бъде отменено. В представен по делото писмен отговор, началникът на ОО „АА“- гр. Габрово към Изпълнителна агенция „Автомобилна инспекция“, изразява становище за неоснователност на касационната жалба на С. Т. К.. Счита първоинстанционното съдебно решение в тази част за валидно, допустимо и правилно. Твърди, че фактическите установявания в оспорваното решение напълно кореспондират с доказателствата по делото. Противно на доводите на С. К. в хода на съдебното производство безспорно се установява, че е налице нерегламентиран превоз на пътници срещу заплащане. Върховният административен съд, състав на Седмо отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на обжалваното съдебно решение на посочените касационни основания съгл. Разпоредбата на чл.218, ал.1 от АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието с материалния закон по реда на чл.218, ал.2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационните жалби са подадени в срока по чл.211, ал.1 от АПК и от надлежни страни, поради което са процесуално допустими. Разгледани по същество, подадената от ОО „АА“ - гр. Габрово към Изпълнителна агенция „Автомобилна инспекция“ касационна жалба е основателна, а касационната жалба, подадена от С. Т. К. е неоснователна. С обжалваното решение е отменена като незаконосъобразна Заповед № РД-14-3872 от 28.07.2025 г. на началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“ – гр. Габрово, към Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, в частта по т. 1, с която на основание чл. 106а, ал. т.1, т. 1, б. „б“ и ал. 2, т. 1 ЗАвтП е приложена принудителна административна мярка - спиране от движение за 12 месеца чрез сваляне и отнемане на предна табела с регистрационен номер [рег. номер] и отнемане на свидетелството за регистрация № [номер] на лек автомобил марка и модел „Дачия Логан“, категория М1, собственост на В. И. Х., до отстраняване на нарушението, но не за повече от 12 месеца и е отхвърлено оспорването срещу същата заповед, в частта по т. 2, с която, на основание чл. 106а, ал. 1, т. 4 и ал. 2, т. 3 ЗАвтП е приложена ПАМ -временно отнемане на свидетелството за управление на МПС № [номер] на водача С. Т. К. до отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 месеца. За да постанови своето съдебно решение съдът е установил от фактическа страна следното: На 25.07.2025 г., при извършване на съвместна проверка на служители от ИА “АА“ със служители от сектор Икономическа полиция (ИП) при ОД на МВР – Габрово е установено, че С. Т. К. извършва с лек автомобил марка и модел „Дачия Логан“ от категория М1, с рег. № [рег. номер], собственост на В. Х. И., нерегламентиран превоз на пътник - С. М. С., срещу заплащане, без да притежава удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници (установено от свалени обяснения на пътника и водача). След направена справка в ЕИС на ИА е установено, че МПС марка и модел „Дачия Логан“ от категория М1, с рег. № [рег. номер], собственост на В. Х. И., не е включен в списък към удостоверение за регистрация, за извършване на таксиметров превоз. За констатираното административно нарушение, е съставен и Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 00316/25.07.2025 г., в който деянието е описано по време, място и начин на извършване. Посочените факти първоинстанционният съд е приел, че се потвърждават от писмените обяснения на К., дадени в рамките на административното производство, както и от сведенията на пътника, от които безспорно се установява, че С. Т. К. е извършил превоз на пътник, за сумата от 10 лв. по маршрут: с. Крушево – гр. Севлиево. Първоинстанционният съд, за да отмени като незаконосъобразна Заповед № РД-14-3872 от 28.07.2025 г., в частта й по т. 1, с която на основание чл. 106а, ал. т.1, т. 1, б. „б“ и ал. 2, т. 1 ЗАвтП е приложена ПАМ- спиране от движение за 12 месеца чрез сваляне и отнемане на предна табела с регистрационен номер [рег. номер] и отнемане на свидетелството за регистрация № [номер] на лек автомобил марка и модел „Дачия Логан“, категория М1,собственост на В. И. Х., до отстраняване на нарушението, но не за повече от 12 месеца, е приел, че мярката е прекомерна по отношение на собственика на автомобила и необосновано висока. Приел е още, е че В. Х. е бил напълно лишен от възможността му по закон да участва в административното производство. Счел, е, че е нарушен принципът за съразмерност по чл. 6 АПК, тъй като заповедта се явява изцяло немотивирана в частта, с която се засягат правата на В. Х., като собственик на МПС, с което е извършен нерегламентираният превоз. За да отхвърли жалбата на С. Т. К. срещу Заповед № РД-14-3872 от 28.07.2025 г., в частта й по т.2, с която е е приложена ПАМ по чл. 106а, ал. 1, т. 1, буква „б" и ал. 2, т. 3 ЗАвтП - временно отнемане на свидетелството за управление на МПС № [номер] на водача С. Т. К., до отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 месеца, първоинстанционният съд е приел, че заповедта, в тази част, съдържа ясно описание на извършеното нарушение, както и че това нарушение се съдържа в хипотезата на самата правна норма, посочена като основание за прилагане на ПАМ. Приел е, че нарушението е установено по несъмнен начин от писмените обяснения, както на конкретния пътник, който не отрича, че е заплатил за услугата, така и от обясненията на самия водач. Посочил е, че в заповедта е конкретизирано по какъв начин е установено нарушението – при проверка на място на посочените дата, час и местоположение, както и въз основа на обясненията, дадени от водача и пътника, приложени към преписката, които не са оспорени по делото. Решението е валидно, допустимо, но частично неправилно. Първоинстанционният съд е разгледал жалбите като е приел, че всеки един от жалбоподателите обжалва заповедта за прилагана на ПАМ, в частта, която го засяга. Съдът правилно е приел, че Заповед за прилагане на ПАМ № РД-14-3872 от 28.07.2025 г. е издадена от компетентен орган, съответства на изискванията за форма и съдържание, като при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. По отношение на първата касационна жалба, подадена от ОО „АА - гр. Габрово към Изпълнителна агенция „Автомобилна инспекция“ срещу решението на АС - Габрово, в частта, с която е отменена като незаконосъобразна Заповед № РД-14-3872 от 28.07.2025 г., в частта по т .1, настоящият касационен състав намира същата за основателна по следните съображения: Разпоредбите на чл. 106, ал.1, т. 1, б. „б“ и т. 4, б. „б“ ЗАвтП предвиждат временно спиране от движение на моторно превозно средство до отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 месеца, което не е включено в списък към удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници или е без разрешение за извършване на таксиметров превоз на пътници за съответната община, както и временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който извършва обществен превоз на пътници или товари с моторно превозно средство, без да е включено в списък към удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници, до отстраняване на нарушението, но за не повече от една година. Обуславящият приложението на процесната ПАМ юридически факт, съдържащ се в хипотезата на нормата на чл. 106а, ал. 1, т. 1, б. „б“ ЗАвтП, се явява осъществен. Спорният въпрос в случая е дали заповедта, инкорпорираща взетото решение за прилагане на ПАМ на основание чл. 106а, ал. 1, т. 1, б. „б“ ЗАвтП, от формална страна съответства на законовите изисквания, и по-специално – дали органът е изпълнил задължението си да постанови мотивиран акт, който недвусмислено сочи продължителността на наложеното ограничение, както и в тази връзка дали неизлагането на съображения относно точно определения срок на действие на избраната ПАМ представлява порок в съдържанието на издадения акт. Както правната доктрина, така и съдебната практика на Върховния административен съд възприемат като разграничителен критерий за принудителните административни мерки тяхното непосредствено предназначение. Този критерий изразява в най-голяма степен предметната им същност. Съгласно чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), мерките се прилагат "за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях". Видно е, че този критерий е в основата и на посоченото законодателно решение, което обособява принудителните административни мерки в три отделни групи - а именно – мерки, насочени към предотвратяване на административни нарушения (превантивни), такива, чието предназначение е да се преустановят започнали, но недовършени административни нарушения (преустановителни), и мерки, насочени към отстраняване на вредните последици от вече извършени нарушения (възстановителни). Мярката по чл. 106, ал.1, т. 1, б. „б“ ЗАвтП притежава качествени характеристики както на превантивните, така и на преустановителните ПАМ. Това е така, тъй като безспорно с нея се преустановява факта на извършване на нарушение от страна на водача – временното спиране от движение на МПС-то, което същият е управлявал към момента на констатиране на нарушението, и което се явява средството за неговото извършване. Мярката има качествените характеристики и на превантивна мярка, с оглед обществената значимост на законосъобразното извършване на автомобилните превози, която се намира в правопропорционална зависимост с реалната и непосредствена опасност за живота и здравето на българските граждани, в случай на нарушение, засягащо тези законови изисквания, като препятства възможността водача или друго лице, в т.ч. собственика на превозното средство да извършва горното чрез същото средство. Именно за предотвратяване настъпването на подобни нежелани последици, законодателят е регламентирал процесната ПАМ. Преследваната от законодателя превантивна цел се отразява и на начина, по който е определен срокът на действие на процесната ПАМ. Прочитът на разпоредбата на чл. 106а, ал. 1, т. 1, б. „б“ ЗАвтП - „за не повече от 12 месеца“ сочи, че продължителността на неблагоприятното засягане правната сфера на адресата зависи единствено и само от неговата воля да отстрани нетърпимото от закона несъответствие. Така опасността от засягане на припознатите от законодателя като важни и в този смисъл нуждаещи се от предвидената защита обществени интереси ще отпадне с предприемането на действия по привеждане на дейността в съответствие с приложимата нормативна регламентация, тъй като надлежното регистриране за осъществяване на таксиметров превоз на пътници ще предпостави обективна невъзможност за извършване на друго нарушение със същото средство, представляващо основание за прилагане на процесната ПАМ. Ето защо и е предвиден относително определен срок, който съдържа прекратително условие, състоящо се в отстраняване на нарушението. Дали и кога ще настъпи последното, зависи единствено от волята и активността на адресата, както и от свързаните с регистрационното производство действия на компетентната администрация. От друга страна, в съответствие с принципа за съразмерност, е предвиден краен 12-месечен срок, с настъпването на който, независимо от отстраняване на нарушението, се прекратява неблагоприятното въздействие върху адресата, за да се гарантира, че същият няма да бъде засегнат в по-голяма от необходимото степен. Изложеното налага извод за основателност на доводите на касатора, че всички елементи от състава на нарушението, чието проявление се явява основание за прилагане на процесната ПАМ, в това число и времетраенето й, са очертани в предписанията на чл. 106а, ал. 1, т. 1, б. „б“ ЗАвтП. При проявлението на юридическите факти, съдържащи се в хипотезата на визираната разпоредба, органът е длъжен да приложи предвидената в диспозицията ПАМ, и то за посочения срок – до отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 месеца. В тази връзка, първоинстанционният съд неправилно приема, че е налице необходимост от допълнително мотивиране на приложената ПАМ. Доколкото органът в случай на установено такова нарушение на изискванията на ЗАвтП действа в условията на обвързана компетентност, не е необходимо нито допълнително конкретизиране на срока, нито посочване на конкретни действия, които биха довели до преустановяване на ПАМ преди изтичане на максималния 12-месечен срок на нейното действие. В случая без значение за настоящия спор е дали собственикът на превозното средство, с което е извършено нарушението, е знаел, с каква цел ще бъде използвано неговото МПС. Като собственик на тази вещ същият е отговорен за нейното използване и е длъжен да бъде информиран на кого и с каква цел я предоставя. Предвид изложеното доводите на пъвроинстанционния съд в обратна насока се явяват неправилни. Следва да се има предвид и обстоятелството, че приложената ПАМ на основание чл. 106а, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗАвтП е насочена не към извършителя на административното нарушение, а към средството, с което е извършено нарушението, поради което и адресат на упражнената административна принуда е не само нарушителят, а и собственикът на МПС, независимо, че поведението на първия е дало основание за приемане на акт с подобен правен резултат. По изложените съображения, атакуваното волеизявление на началника на ОО „АА“ - гр. Габрово, в частта по т.1, с която е приложена ПАМ на основание чл. 106а, ал. 1, т. 1, б. „б“ ЗАвтП, е съответно на материалния закон и неговата цел, като не е налице приетият за съществен порок в неговата форма и не е нарушен принципът за съразмерност, прогласен в чл. 6, ал. 2 АПК. Следователно като е отменил атакуваната заповед, в частта по т.1, съдът е постановил неправилен съдебен акт, който в тази част подлежи на отмяна. По същество настоящата инстанция следва да отхвърли първоинстанционната жалба срещу акта в тази част. По отношение на втората касационната жалба, подадена от С. Т. К., срещу решението на АС - Габрово, в частта с която е отхвърлено оспорването му срещу Заповед № РД-14-3872 от 28.07.2025 г., в частта по т. 2, с която е приложена ПАМ по чл. 106а, ал. 1, т. 1, буква „б" и ал. 2, т. 3 ЗАвтП - временно отнемане на свидетелство за управление № [номер] на водача С. Т. К., до отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 месеца, настоящият съдебен състав намира същата за неоснователна по следните съображения: Съгласно чл. 6, ал. 1 ЗАвтП обществен превоз на пътници и товари се извършва от превозвач, който притежава лиценз за извършване на превоз на пътници или товари на територията на Република България, лиценз за извършване на международен превоз на пътници или товари – лиценз на Общността, удостоверение за регистрация за извършване на "Пътна помощ" или удостоверение за регистрация – за извършване на таксиметрови превози на пътници, и документи, които се изискват от този закон. За нарушение на изискването за извършване на обществен превоз на пътници въз основа на посочените документи, в закона е предвидено прилагането на ограничителните мерки, визирани в глава ІХ ЗАвтП. Според чл.106а, ал. 1, т. 4, б. "б" ЗАвтП, за преустановяване на административните нарушения се прилага ПАМ временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който извършва обществен превоз на пътници или товари с моторно превозно средство, без да има издадено удостоверение за обществен превоз на пътници или товари или не е включено в списък към удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници, или без да има заверено копие към лиценз на Общността – до отстраняване на нарушението, но за не повече от една година. По смисъла на § 1, т. 2 ДР ЗАвтП "превоз на пътници" е дейност на лице, което извършва услуги по извършване на превоз на пътници с моторно превозно средство за чужда сметка или срещу заплащане или икономическа облага. Превозът на пътници е услуга с търговска цел, която се извършва срещу заплащане и се различава от "превоз за собствена сметка" по смисъла на § 1, т. 4 ДР ЗАвтП, който представлява превоз на пътници без заплащане с нетърговска или нестопанска цел. Следователно, за да бъде установено нарушение на разпоредбите на ЗАвтП за извършване на обществен превоз на пътници, административният орган, чиято е тежестта на доказване по чл. 170, ал. 1 АПК, е длъжен да докаже, че е извършено плащане или има уговорка за извършване на плащане на услугата превоз. В контекста на описаната нормативна уредба и при правилно установените относими факти по делото, административният съд обосновано е приел, че в случая са изпълнени предпоставките по чл.106а, ал. 1, т. 4, б. "б" ЗАвтП за прилагане на оспорената ПАМ. Съдържащите се в административната преписка писмени обяснения на водача на автомобила са дадени по съответния процесуален ред, установен в чл. 39, ал. 1 АПК и се подкрепят от писмените сведения на лицето, пътувало в автомобила. Ето защо правилно съдът е извел правно обоснован извод за наличие на основанията за прилагане на оспорената ограничителна мярка. Анализът на събраните в хода на производството доказателства обосновава законосъобразност на извода на административния орган, изцяло възприет и от първоинстанционния съд, за установен обществен превоз на пътници, който съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 1 ЗАвтП се осъществява при наличието на съответните документи, каквито в случая липсват. От страна на К. настоящото производство не са представени доказателства, които да опровергават констатациите, установени от административния орган в хода на проверката и приети за доказани от първоинстанционния съд. Тези констатации се потвърждават както от сведенията на пътника в автомобила, така и от обясненията на самия жалбоподател, събрани в административното производство Договорът за превоз на пътници е двустранен, възмезден и неформален, поради което уговорката за заплащането на услугата, води до извод, че е извършен превоз на пътници по смисъла на ЗАвтП. След като има постигнато съгласие по предмета на договора, не може да се приеме тезата за липса на допуснато закононарушение, като основание за прилагане на ПАМ. Законът не изисква фактическото действие (плащане) да е извършено, а е достатъчно само да има уговорка за извършване на плащане на услугата превоз. Следователно прилагането на конкретната ПАМ е фактически обосновано и доказано от гледна точка наличието на материалноправните предпоставки по чл. 106а, ал. 1, т. 4, „б“ ЗАвтП. Ето защо правилно съдът е обосновал фактически верен и правно обоснован извод за наличие на основанията за прилагане на оспорената ограничителна мярка. Забраната за извършване на превоз на пътници срещу заплащане без лиценз/удостоверение за регистрация е абсолютна поради значимостта на ценностите, върху които тази професионална дейност рефлектира. Автомобилният обществен превоз на пътници е дейност, която се характеризира с повишен риск за живота и здравето на хората. Именно поради това законодателят е регламентирал извършването й, само при спазването на определени в закона предпоставки. Отнемането на притежаваното от водача -нарушител СУМПС осуетява възможността от това лице да се извърши друго нарушение, поставящо в риск горепосочените защитени блага. При липса на пороците, сочени като касационни основания за отмяна, постановеното от първоинстанционния съдебно решение, в частта, с която е отхвърлено оспорването по жалбата на С. Т. К., като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила. Разноски от страна на началника на ОО „АА“ - гр. Габрово към ИА „АА“, не са претендирани, с оглед на което и такива не следва да бъдат присъждани. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение,