Определение № 230 от 27.07.2016 г. на ВКС по гр. д. № 3260/2016 г.

Производството е по чл. 282,ал.2 – ал.6 ГПК. Постъпила е молба от [фирма] за спиране на изпълнението на въззивно съдебно решение от 17.05.2016 г. по гр.д. № 384 /2016 г. на Софийски градски съд, г.о., ІІІ–г възз. с-в., с което е потвърдено решение от 07.09.2015 г. по гр.д. № 5521 /2015 г. по описа на СРС, 81 с-в., с което молителят [фирма] е осъден да заплати на Г. А. Г. сумата 7 602.90 лева, представляваща обезщетение по чл.222,ал.3 КТ ведно със законната лихва от 04.02.2015 г. и сумата 328.15 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата. С молбата за спиране въззивният съд е изпратил и цялото въззивно и първоинстанционно дело, от които е видно, че молителят е обжалвал в срок въззивното решение - с жалба с вх. № от 27.06.2016 г. Спирането на изпълнението на въззивното решение е допустимо. Вземането по чл.222,ал.3 КТ не е обезщетение за работа и спирането на предварителното изпълнение на осъдителното въззивно решение за него е допустимо. [фирма] е представило платежно нареждане, с което е внесло по сметка на ВКС обезпечение за спиране на изпълнението в размер на 8261.50 лева, което съответства на присъдената сума Внасянето на сумата е удостоверено по делото от счетоводството на ВКС на 27.07.2016 г. Тя е в размер, който съответства на общия сбор на главницата и изтеклата лихва. Настоящият състав на ВКС намира, че предпоставките за спиране на изпълнението на обжалваното въззивно решение са осъществени и