Определение № 5 от 05.01.2026 г. на ВКС по гр. д. № 3412/2025 г.

Производство по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба с вх. № 23139 от 28.08.2025 год., постъпила в ЕПЕП на 28.08.2025 год., на ищцата Ш. Р. Р., чрез адв. Е. Ф. /надлежно упълномощена/, срещу разпореждане № 4030 от 19.08.2025 год., постановено по в. гр. дело № 846/2025 год. по описа на Апелативен съд – София, с което е върната касационната жалба с вх. № 21937 от 12.08.2025 год., подадена от Ш. Р. Р. срещу постановеното по посоченото дело решение № 938 от 03.07.2025 год. В частната жалба се поддържа, че препис от въззивното решение бил връчено на ищцата на 11.07.2025 год. чрез ЕПЕП /Единния портал за електронно правосъдие/, като едномесечният срок за касационно обжалване изтичал на 11.08.2025 год. /присъствен ден/. Касационната жалба била подадена на 11.08.2025 год., в 17.34 ч., чрез ЕПЕП, както се удостоверявало от електронния номер на документа 20250811173402 и датата на постъпване в системата. Тя била регистрирана в ЕПЕП на същата дата – 11.08.2025 год. и представлявала електронно изявление по смисъла на чл. 102б, ал. 1 ГПК. Въпреки това Апелативен съд – София счел, че касационната жалба е постъпила на 12.08.2025 год. и върнал същата на основание чл. 286, ал. 1, т. 1 ГПК, като просрочена. Поради това обжалваното разпореждане било постановено в противоречие с разпоредбата на чл. 62, ал. 4 ГПК и следвало да бъде отменено. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, след като взе предвид доводите на частния жалбоподател и прецени данните по делото, приема следното: Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна и срещу подлежащо на инстанционен контрол по реда на чл. 274, ал. 2, изр. 1 вр. с ал. 1, т. 1 ГПК разпореждане на апелативен съд, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е основателна. По в. гр. дело № 846/2025 год. по описа на Апелативен съд – София, е постановено решение № 938 от 03.07.2025 год., препис от което е връчен на Ш. Р. Р., чрез адв. Е. Ф., на 11.07.2025 год. по реда на чл. 51, ал. 3 вр. с чл. 38, ал. 2 ГПК – чрез ЕПЕП /видно от направеното изрично удостоверяване от съдебен служител върху списък на известените лица и справка, приложени съответно на л. 93 и 94 от въззивното дело/. Според разпоредбата на чл. 283 ГПК, касационната жалба срещу въззивното решение следва да бъде подадена в едномесечен срок от връчването му на страната. За ищцата едномесечния срок за касационно обжалване изтича на 11.08.2025 год. /присъствен ден/, съгласно правилото, установено в чл. 60, ал. 4 ГПК. Ищцата Ш. Р. Р. е подала касационна жалба срещу въззивното решение, която е постъпила в системата на ЕПЕП на 11.08.2025 год. – видно от приложеното по делото удостоверение за време на подаване /електронен пакет/ № 20250811173402. Касационната жалба е регистрирана във входящия дневник, воден от Апелативен съд – София, с вх. № 21937 от 12.08.2025 год. За да постанови обжалваното разпореждане, Апелативен съд – София е приел, че касационната жалба е подадена чрез ЕПЕП на 12.08.2025 год. и се явява просрочена, поради което и следва да бъде върната на основание чл. 286, ал. 1, т. 1 ГПК. Разпореждането е неправилно. Според разпоредбата на чл. 62, ал. 2, изр. 1 ГПК, срокът не се смята за пропуснат, когато изпращането на молбата /респ. жалбата или друго писмено изявление на страната/ е станало по пощата или по електронен път. В този случай не е решаваща нанесената дата в регистратурата на съда при техническата обработка на молбата/жалбата на следващия ден, в работно за съда време. Електронното изявление, с което се извършва процесуално действие, се смята за получено от съда, до който е адресирано, с постъпването му в системата на единния портал за електронно правосъдие – чл. 62, ал. 4 ГПК. В този смисъл са и нормите на Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги, според които електронното изявление е изпратено с постъпването му в информационната система, която не е под контрола на автора /чл. 9/ и е получено с постъпването му в посочената от адресата информационна система /чл. 10/. Преценката дали е спазен срокът за подаване на електронното изявление се прави по отношение на относимите към съответното производство процесуални действия /определение № 589 от 25.07.2023 год. на ВКС по ч. т. дело № 973/2023 год., I т. о., ТК, определение № 1956 от 16.04.2025 год. на ВКС по ч. гр. дело № 776/2025 год., III г. о., ГК, определение № 5344 от 21.11.2024 год. на ВКС по гр. дело №п 4006/2024 год., ІІІ г. о., ГК и др./ В разглеждания случай като е взел предвид датата, на която касационната жалба на ищцата е заведена в регистратурата на Апелативен съд – София, въззивният съд е приложил неправилно разпоредбата на чл. 62, ал. 4 ГПК. Касационната жалба е постъпила в системата на ЕПЕП на 11.08.2025 год. и едномесечният преклузивен срок по чл. 283 ГПК е спазен. Ето защо обжалваното разпореждане следва да бъде отменено, а делото – върнато на Апелативен съд – София за администриране на подадената от ищцата касационна жалба. Предвид изложеното, Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение,