Определение № 3 от 05.01.2022 г. на ВКС по т. д. № 1/2021 г.

Производството е по реда на чл.248 ГПК. Постъпила е молба вх.№ 68444/08.11.2021г. от В. И. И. и Е. Г. И. за допълване с присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение на постановеното по делото определение № 60211 от 01.11.2021г. за връщане на исковата молба по чл.48 ЗМТА на „Родекс Инвест”ЕООД, [населено място] против В. И. И. и Е. Г. И. за прогласяване за нищожно на основание чл.47,ал.2 ЗМТА във вр. с чл.19 ГПК на арбитражно решение № 2020-08-06-2019 на Арбитражен съд при Съюза на арбитрите в България по вътрешно арбитражно дело № 031/2019г. Искането в молбата е за осъждане на ищцовото дружество, чиято искова молба е върната, да заплати сумата 1 000лв. - договорено и заплатено от В. И. и Е. И. адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 18.01.2021г. за защита и процесуално представителство по настоящото дело. От „Родекс Инвест” ЕООД е постъпил писмен отговор, в който дружеството застъпва становище, че молбата по чл.248 ГПК е допустима, но възнаграждението не следва да бъде присъдено в пълен размер, а следва да бъде намалено в границите под минималния размер на Наредба № 1/2014г. За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното: Молбата е постъпила в срок, независимо, че на В. И. и на Е. И. не е връчван препис от постановените по делото актове, поради което е процесуално допустима. Искането за присъждане на разноски е неоснователно: Делото е образувано на 04.01.2021г. С разпореждане от 11.01.2021г. съдията-докладчик при ВКС е оставил исковата молба на „Родекс Инвест” ЕООД без движение и е дал указания за отстраняване на нередовностите й. На 18.01.2021г. по делото е постъпила молба от В. И. и Е. И., с която са уведомили съда за възложено процесуално представителство на адвокат, приложили са пълномощно и са посочили съдебен адрес за призоваване. Поради неизпълнение на указанията от ищеца, на основание чл.129,ал.3 във вр. чл.129,ал.2 ГПК и чл.48,ал.1 ГПК, с определение от 23.04.2021г. исковата молба е била върната. Поради междувременно постъпила молба от ищеца с искане за продължаване на срока за изпълнение на указанията, определението за връщане на исковата молба е отменено. След отмяна на определението за връщането й настоящият състав е продължил на основание чл.63,ал.1 ГПК срока за изпълнение на указанията. С влязло в сила определение № 60211 от 01.11.2021г. исковата молба е върната отново. С представеното с настоящата молба писмено доказателство е видно, че още на 18.01.2021г., към момент на първото извършено от съда процесуално действие - оставена без движение искова молба, е сключен договор за правна защита и съдействие и е заплатено претендираното адвокатско възнаграждение от 1 000лв. От изложените факти е видно, че производството по настоящото дело е приключило в резултат на едностранно развило се производство - без на В. И. и Е. И. да са били изпращани каквито и да било книжа по делото, с които те да бъдат уведомени за образуването му и без да им е предоставяна възможност за становище или за предприемане на действия за защита. С определение по ч.т.д.№ 2457/2021г. настоящият състав се произнесе по въпроса дали следва в полза на лице, срещу което е предявен иск, да се присъждат разноски на основание чл.78,ал.4 ГПК, когато делото е прекратено като недопустимо в хода на едностранно производство по проверка на редовността и допустимостта на подадена искова молба, без последната да е връчена. Даденият отговор, в синхрон с трайноустановената практика на ВКС е, че ответникът има право на разноски, на основание чл.78, ал.4 от ГПК само когато те са извършени след получаване на препис от исковата молба и преди прекратяване на делото. Направените преди получаване на препис от исковата молба или след прекратяване на делото разноски не се дължат като направени без основание и не по повод на делото, тъй като до датата на получаване на препис от исковата молба или след прекратяване на делото, ответникът няма основание да ангажира адвокат и да прави разноски за процесуалната си защита по делото Ако ответникът е направил разходи преди уведомяване за образуваното производство или след прекратяване на делото, те следва да бъдат квалифицирани като направени без основание и не по повод на конкретното производство. Следователно в полза на В. И. и Е. И. срещу които е била предявена върната искова молба, не следва да се присъждат разноски на основание чл.78,ал.4 ГПК за адвокатско възнаграждение по договора за правна защита и съдействие от 18.01.2021г., тъй като връщането е постановено в хода на едностранно производство по проверка на редовността и допустимостта на подадената искова молба, без да им е връчен препис, без да е предоставяна възможност за депозиране на отговор /такъв не е и представен/, без да са връчвани каквито и да било книжа по делото или да са давани от съда указания и възможност за вземане на становище и предприемане на действия за защита. В тази хипотеза ангажирането на адвокатска защита не е във връзка с конкретното дело и разноските за заплатеното адвокатско възнаграждение са в тежест на страната. След като не се дължат разноски при прекратяване на производството по делото, тъй като не са направени във връзка със защитата по това дело, въпросът за възможността да бъдат намалени не може да стои. Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.