Определение № 10070 от 21.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10071/2025 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от АПК. Образувано е по частна жалба на Е. Г. М. от гр. Варна срещу определение № 9870 от 12.09.2025 г., постановено по адм. дело № 1434/2025 г. по описа на Административен съд – Варна. В частната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на определението. Излагат се доводи и за основателност на направеното от частния жалбоподател искане за предоставяне на правна помощ и освобождаване от такси и разноски в съдебното производство. Претендира се отмяна на обжалваното определение и предоставяне на правна помощ за осъществяване на процесуално представителство по адм. дело № 1434/2025 г. по описа на Административен съд – Варна. Ответникът не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд /ВАС/, второ отделение, като взе предвид, че частната жалба е подадена в срока по чл. 230 от АПК и от надлежна страна, намира същата за процесуално допустима, а разгледана по същество - неоснователна. С оспореното определение, постановено по реда на чл. 175 от АПК, е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в определение № 9586 от 03.09.2025 г. по адм. дело № 1434/2025 г. на Административен съд – Варна, като е допълнен диспозитива на съдебния акт в частта, с която се оставя без уважение искането на Е. М. с думите „предоставяне на правна помощ“. За да постанови оспореното определение Административен съд – Варна е приел, че е налице допусната в диспозитива на определението от 03.09.2025 г. очевидна фактическа грешка, тъй като в мотивите на акта е обсъдил и двете искания на жалбоподателката – за освобождаване от държавна такса и за предоставяне на правна помощ, и е формирал воля за неоснователност на същите, но е пропуснал в диспозитива да изрази така формираната воля в цялост. Така постановеното определение е правилно. Върховният административен съд неведнъж се е произнасял, че очевидна фактическа грешка е несъответствието между формираната воля на съда и нейното външно изразяване в писмения вид на съдебния акт, дължащо се на писмени грешки, грешки в пресмятанията или други очевидни неточности. Целта на производството за поправка на очевидна фактическа грешка е възможността съдът по свой почин или по искане на страна и то неограничено във времето да отстрани допуснати в съдебния акт очевидни неточности. Чрез производството за поправка на очевидна фактическа грешка е недопустимо да се подменя формираната воля на съда и постановения правен резултат. Поправката на очевидна фактическа грешка не може да се ползва за изменение или отмяна на формираната воля на съда, тъй като противното би означавало да се допусне пререшаване на вече решения правен спор. В процесния случай безспорно се установява, че е налице очевидна фактическа грешка, изразяваща се в несъответствие между формираната воля на съда и нейното външно изразяване в диспозитива на съдебното определение. С определение № 9586 от 03.09.2025 г., постановено по адм. дело № 1434/2025 г., Административен съд – Варна е оставил без уважение искането на Е. Г. М. за освобождаване от такси и разноски в производство по подадена от нея частна жалба срещу постановеното прекратително определение по адм. дело № 1434/2025 г. Видно от мотивите на определението съдът се е произнесъл както по искането за освобождаване от такси разноски в съдебното производство, така и по отношение искането за предоставяне на правна помощ, като е приел, позовавайки се на чл. 23, ал. 2 от Закона за правната помощ /ЗПП/ и представените от частния жалбоподател доказателства, че липсват доказателства, които да сочат безспорно, че М. не разполага със средства за заплащане на адвокат за процесуално представителство по подадената от нея частна жалба, както и не е налице и другата предпоставка – интересите на правосъдието да налагат такова представителство, предвид констатираната недопустимост на жалбата срещу неподлежащ на оспорване акт. Така формираната воля на съда, видно от съдържанието на определението, не е намерила отражение в диспозитива на същото. С оглед на така констатираното несъответствие между мотивите и диспозитива на определението настоящата инстанция намира, че правилно и в съответствие с разпоредбата на чл. 175 от АПК съдът е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в съдебния акт. Изложените в частната жалба доводи относно незаконосъобразността на постановения от съда отказ за предоставяне на правна помощ следва да се има предвид, че са ирелевантни в настоящото съдебно производство, като същите ще бъдат разгледани и обсъдени в производството по оспорване на определение № 9586 от 03.09.2025 г. по адм. дело № 1434/2025 г. по описа на Административен съд – Варна във връзка с подадената от Е. М. частна жалба с вх. № 14601/11.09.2025 г. С оглед на горното определението следва да се остави в сила като валидно, допустимо и правилно. Настоящият съдебен състав констатира, че в кориците на делото се намират частна жалба с вх. № 14601/11.09.2025 г., подадена от Е. М. срещу определение № 9586 от 03.09.2025 г. по адм. дело № 1434/2025 г. по описа на Административен съд – Варна, както и частна жалба с вх. № 12708/28.07.2025 г., подадена от Е. М. срещу определение № 7921 от 15.07.2025 г. по адм. дело № 1434/2025 г. по описа на Административен съд – Варна, които следва да бъдат докладвани на председателя на Второ отделение за администриране и образуване на отделно производство. По изложените съображения и на основание чл. 236 във вр. с чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, второ отделение,