Определение № 11310 от 22.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10070/2024 г.

С определение № 2583 от 07.08.2024г., постановено по адм.д. № 142/2024г. Административен съд Благоевград, ІІ-ри състав, е оставил без уважение молбата на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – София за изменение на решение № 2031 от 24.06.2024г., постановено по адм.д. № 142/2024г. по описа на Административен съд – Благоевград в частта му за разноските. Срещу така постановеното определение е подадена частна жалба от директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – София чрез пълномощника му главен юрисконсулт А. Йорданов. В същата се прави оплакване, че определението на Административен съд – Благоевград е неправилно като постановено в противоречие със закона. В частната жалба се излагат конкретни доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд, да постанови определение, с което да отмени определението на Административен съд – Благоевград и вместо него да постанови друго такова, с което да измени решението на Административен съд – Благоевград в частта му за разноските и присъди на жалбоподателя адвокатско възнаграждение в размер на 100лв. Ответното по жалбата дружество „Нагласата е всичко“ ЕООД, ЕИК 203188431, с адрес за кореспонденция гр.Благоевград, [улица], [адрес], представлявано от управителя С. Б. А., чрез процесуалния си представител адв. И. Нинова взема становище за неоснователност на жалбата. Върховния административен съд, състав на първо отделение, като обсъди данните по делото и закона, намира за установено следното: Частната жалба е подадена в срока по чл.230 АПК, от надлежна страна, поради което е допустима и следва да бъде разгледана. По същество е неоснователна. С оспореното определение Административен съд – Благоевград е оставил без уважение молбата на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – София за изменение на решение № 2031 от 24.06.2024г., постановено по адм.д. № 142/2024г. по описа на Административен съд – Благоевград в частта му за разноските. Отбелязано е, че с Решение № 2031/24.06.2024 г., постановено по адм.д. № 142/2024 г. по описа на Административен съд – Благоевград, съдът е отменил Ревизионен акт №Р-22000123000165-091-001/08.09.2023 г. и Ревизионен акт за поправка на РА №П-22000123170692-003-001 /12.09.2023 г., издадени от органи по приходите при ТД на НАП- София, частично потвърден с Решение №1666/23.11.2023г. на Директора на Дирекция "ОДОП"-София при ЦУ на НАП, в частта на установените резултати по ЗДДС за данъчни периоди от м. 03.2022 г. до м. 06.2022 г. и от м. 08.2022 г. до м. 11.2022 г., ведно със съответните лихви за забава. Отбелязано е още, че с решението съдът е осъдил Д „ОДОП“ – София да заплати на жалбоподателя разноски по делото в общ размер на 1400 лв., от които: адвокатско възнаграждение в размер на 850,00 лв., държавна такса – 50,00 лв., депозит за вещо лице – 500,00 лв, съгласно представен списък. По отношение размера на адвокатското възнаграждение, съдът е приел, че с оглед изхода на делото в полза на жалбоподателя същото следва да се присъди в пълния му претендиран размер, като жалбоподателят е участвал в съдебното производство чрез упълномощен адвокат, който е участвал и в двете проведени открити съдебни заседания по делото, а до приключване на последното съдебно заседание по делото на 13.06.2024 г., от страна на ответника, който е представляван от юрк.Атанасова, не е направено възражение за прекомерност на претендираното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение. Решаващият съд е посочил, че такова възражение се прави едва с молбата за изменение на съдебното решение в частта му за разноските, поради което е несвоевременно. Посочено е, че след като по делото не е направено възражение за прекомерност на претендираното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение съдът не разполага с правомощия да намали разходите в тази им част съгласно чл. 78, ал. 5 от ГПК. На отделен ред са изложени мотиви във връзка с направеното от процесуалния представител на ответника искане, при произнасянето си съдът да вземе предвид практиката на СЕС. Посочено е, че преценката за съответствие на претендираното от дадена страна адвокатско възнаграждение с практиката на СЕС следва да се предхожда от надлежно мотивирано възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, обосновано с твърдения за липса на фактическа и/или правна сложност на делото и едва ако съдът счете, че твърденията са основателни и делото не е с фактическа и/или правна сложност, той следва да прецени дали размерът на договореното и заплатено от страната възнаграждение надвишава определените в Наредба № 1/2004 г. размери, а ако е в минималния посочен в нея размер – дали е съобразено с практиката на СЕС, включително с решение на СЕС от 25 януари 2024 г. по дело С-438/22. Направено е позоваване на практика на съответната практика на ВАС. Определението на Административен съд Благоевград е правилно и законосъобразно. Основните оплаквания на частния жалбоподател за неправилност на постановеното определение са основани на неправилно приложение на материалния закон. Правят се оплаквания, че административният съд неправилно е приел, че за да намали размера на присъденото адвокатско възнаграждение съдът следва да бъде нарочно сезиран от страната. По направените оплаквания настоящата съдебна инстанция съобрази следното: По делото няма спор за факти и същите правилно са възпроизведени от първоинстанционния съд. Правилно е определен и основния спорен въпрос – налице ли са условия за изменение на първоначално постановеното решение в осъдителната му част за разноските. Даденият отрицателен отговор на спорния въпрос от страна на първоинстанционния съд се споделя напълно от настоящата съдебна инстанция при условията на чл.236 във вр. с чл.221,ал.2 АПК и не следва да бъде преповтарян. Единствено следва да бъде посочено, че институтът на чл.248 ГПК във вр. с §2 ДР ДОПК не е процесуално средство за отстраняване на последствията от лошо водената защита на страната. Казано по друг начин, след като страната не е направила своевременно възражение за прекомерност на възнаграждението на ответната страна, то тя следва да понесе съответните неблагоприятни последици в правната си сфера – заплащане на разноските на другата страна в пълен размер. Всъщност това е и една от функциите на разноските – да възпрепятстват страната от ненужно водене на процес. Като правилно и законосъобразно определението следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 236 във вр. чл.221,ал.2 АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение,