Решение № 156 от 22.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 6841/2014 г.

Решение № 156 от 22.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 6841/2014 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Илияна Папазова Производството е с правно основание чл. 290 от ГПК. Образувано е въз основа на подадената две касационни жалби от Л. Д. К. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат А. и от Д. Д. К. от [населено място], област В., чрез процесуалния представител адвокат В. против въззивно решение № 1164 от 24.07.2014 г. по в. гр. д. № 1361 по описа за 2014 г. на Варненски окръжен съд, с което е отменено решение № 1788 от 3.04.2014 г. по гр. д. № 11938/2013 г. на Варненски районен съд в частта, с която Д. Д. К. е осъден да заплаща на Л. Д. К. месечна издръжка за разликата над 300 лв. до 600 лв., считано от 1.01.2013 г., ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска до настъпване на законна основание за нейното изменение или прекратяване, на основание чл. 144 от СК в частта за присъдената държавна такса за разликата над 432 лв. до 864 лв. и вместо това е постановено друго, с което предявения иск е отхвърлен за разликата над 300 лв. до 600 лв. месечна издръжка, считано от 1.02.2013 г., на основание чл. 144 и чл. 149 от СК, а в останалата част решението е потвърдено. Касационно обжалване е допуснато само по жалбата на Л. Д. К. с определение № 195 от 20.02.2015 г. на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, по следните поставени въпроси: 1. Неизпълнението на императивната разпоредба на чл. 262, ал. 2, във вр. с чл. 261, т. 4 от ГПК при администриране на подадена въззивна жалба, явява ли се процесуално нарушение от категорията на абсолютните? 2. Съставлява ли то съществено процесуално нарушение, може ли да бъде поправено или налага връщане на въззивната жалба?, 3. Длъжна ли е въззивната инстанция в такава хипотеза да върне жалбата или може да я разгледа и да се произнесе по основателността й? и 4.Какъв е порока на решението, постановено по недопустима поради просрочие жалба - недопустимо или неправилно? В съдебно заседание страните не се явяват лично. Ответникът се представлява от процесуален представител, който оспорва основателността на жалбата и желае въззивния акт да бъде потвърден. Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, след като обсъди направеното искане и доказателствата по делото, намира следното: В конкретния случай фактите са следните: Срещу постановения първоинстанционен акт Д. Д. К. е подал в срок, на 22.04.2014 г., въззивна жалба. С разпореждане № 17062 от 23.04.2014 г. тя е оставена без движение, като са му дадени указания за внасяне на държавна такса в размер на 442 лв. и изрично е предупреден за последиците в случай на неизпълнението им. За указанията страната е уведомена на 12.05.2014 г., а е подала молба с приложена квитанция за внесената такса на 20.05.2014 г./вторник/, което е след изтичане /на 19.05.2014 г./ на предоставения седемдневен преклузивен срок. Последвала е молба от противната страна, с която е поискала от съда да върне подадената въззивна жалба и да изпълни указаните последици като прекрати производството по делото поради неизпълнение на указанията в срок. С разпореждане от 30.06.204 г. съдът като е приел, че определящо значение има факта на подаване на въззивната жалба в срок и изпълнението на даденото указание, а не спазването на срока за изпълнение на същото, е дал ход на жалбата и е постановил акт по съществото на спора. При тези факти, по въпроса във връзка с който е допуснато касационно обжалване настоящият съдебен състав намира следното: Разпоредбите на чл. 262, ал. 2, във вр. с чл. 261, т. 4 от ГПК са императивни. Неизпълнението им е процесуално нарушение от категорията на абсолютните, за което съдът следи служебно. Н. в предоставения срок на дадени от съда указания при констатирани нередности на подадената въззивна жалба, съгласно цитираните норми е основание за нейното връщане. Извършените от страните процесуални действия след изтичането на преклузивните процесуални срокове следва винаги да се третират по един и същи начин от съда. Той не може да подхожда диференцирано /съобразно обстоятелствата по делото/, а е длъжен да ги сакционира идентично, като при всяко неизпълнение на дадените указания в срок, връща подадената жалба Когато съдът не е изпълнил императивното си задължение за връщане на подадената жалба след неизпълнение в срок на дадени указания за отстраняване на констатирана от съда нередовност, а вместо това е решил спора по същество, е постановил недопустим акт. Имайки пред вид така дадения отговор на поставения въпрос и горепосочените конкретни факти по делото, настоящият съдебен състав счита, че следва да обезсили като недопустим постановения от въззивния съд акт и да обяви за влязъл в сила първоинстанционния. Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение