Определение № 3752 от 26.07.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4939/2023 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на адвокат И. Е. Г. лично и в качеството му на процесуален представител на Е. А. П. против определение № 9257/01.08.2023 г., постановено по гр.д.№ 3104/2022 г. от І-ви въззивен брачен състав на СГС, в производството по чл.248 ГПК. Производството по делото е било спряно с определение на настоящия състав на ВКС, до приключване на производството по т.д.№ 3/2023 г. на ОСГК на ВКС. По тълкувателното дело е прието тълкувателно решение, поради което производството по настоящото дело следва да се възобнови. С обжалваното определение е оставена без уважение молбата с правно основание чл.248 ГПК, с която адвокат И. Е. Г. лично и в качеството му на процесуален представител на Е. А. П. е искал изменение на постановеното въззивно решение в частта за разноските, като е поискал присъждане на заплатеното от страната адвокатско възнаграждение за производството по предявения от страната насрещен иск, както и за осъщественото безплатно процесуално представителство на основание чл.38 ЗА пред въззивната инстанция в размер, по-голям от присъдения от съда в размер на 400 лева. СГС, с обжалваното определение е оставил без уважение молбата с правно основание, като е приел, че по насрещния иск не се дължи заплатено от страната адвокатско възнаграждение, тъй като производството е по спорна съдебна администрация, а и въззивната инстанция се е произнесла за пръв път при определяне на режима на лични контакти, изхождайки единствено и изцяло от интереса на детето. С приетото тълкувателно решение по по т.д.№ 3/2023 г. на ОСГК на ВКС е прието, че в производството пред въззивния съд, прилагайки едновременно както диспозитивното, така и служебното начало, съдът може служебно да измени обжалваното решение, без да се съобразява със съдържащото се в жалбата искане, ако прецени, че това е в интерес на децата, при което не важи и забраната за влошаване на положението на обжалващия. И в този случай всяка от страните следва да понесе разноските, които е направила. В случая следва да се приложи именно това тълкуване, като разноските относно произнасянето на съда по режима на лични отношения с майката, които се претендират от нея с молбата по чл.248 ГПК, следва да се понесат от страната. По отношение на осъществената безплатна правна помощ и защита по отношение на иска за лишаване от родителски права, се дължи адвокатско възнаграждение на въззивницата в производството пред СГС, доколкото въззивнита жалба е приета за основателна и е постановено решение в този смисъл. Съдът е определил възнаграждение в размер на 400 лева, което, с оглед фактическата и правна сложност на делото, настоящата инстанция намира за съответно, предвид и обема на осъществената защита. Доводите на жалбоподателя против определението на съда в тази част са свързани единствено и само с приложението на Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в която е предвиден различен размер. Наредбата не е задължителна за съдилищата при определяне на размерите на адвокатските възнаграждения по реда на чл.38 ЗА, поради което не са налице основания за изменение на постановеното решение в частта за разноските. Предвид изложеното, частната жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение. Водим от горното, състав на ВКС