Определение № 1342 от 09.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 12250/2025 г.

Производството е по чл. 229 и следващите АПК. Образувано е по частна жалба на община Септември чрез нейния пълномощник срещу протоколно определение №4574/13.10.2025 г. по адм. д. № 995/2024 г. на Административен съд Пазарджик. Счита обжалваното определение за неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Претендира от съда отмяната му. В срока по чл. 232 АПК не са постъпили становища по частната жалба от други страни. Частната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на частната жалба, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от община Септември срещу удостоверение с изх. № 92/30.01.2007 по описа на кметство с. Варвара, издадено от старши специалист „Кадастър и регулация“ в кметство с. Варвара с твърдения за неговата нищожност като издадено от некомпетентно лице. Според съдържанието на удостоверението по разписния лист към ПУП на "Варварски минерални бани" на същия е записан недвижим имот-урегулиран поземлен имот IV-паркинг в кв. 9 по плана на Варварски минерални бани, който е идентичен с имота по Акт за общинска собственост № 12/ 25.05.1999 г. С обжалваното определение съдът е оставил без разглеждане жалбата и е прекратил производството по делото с определение, постановено в открито съдебно заседание. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи: В случая с издаденото през 2007 г. удостоверение, с което е установена идентичност на имот, не се създават права и задължения за която и да било страна. С атакуването му се цели оспорване съдържанието на същия. Съгласно чл. 81, ал. 2 от АПК, по административен ред може да се оспори и съдържанието на документ, но съгласно чл. 128, ал. 1, т. 9 от АПК на административните съдилища са подведомствени само исканията за установяване на истинността на административните актове (авторството им), а по аргумент на противното – не и на тяхното съдържание. Установяването на съществуването или несъществуването на едно право може да бъде осъществено по реда на чл. 124 от ГПК или чл. 128, ал. 2 от АПК, а не чрез оспорване на съдържащото се в него удостоверително изявление. Така постановеното определение е материално и процесуално законосъобразно при следните съображения: Удостоверение като процесното, респективно отказът за издаването му е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 3 АПК. Този акт не засяга права и задъжения, нито законни интереси на трети лица, дори те да са собственици на имота, за който е издадено удостоверението. Актът не рефлектира негативно в правната сфера на трети лица, поради което същите не са легитимирани да го оспорят. Жалбоподателят не е страна в административното производство, което протича само между лицето, подало искане за издаване на удостоверението и административния орган. Поради това, като е приел, че с атакуваното удостоверение не се създават права и задължения за която и да е страна, първоинстанционният съд е извел законосъобразен извод. Да се допусне обжалването на удостоверение като процесното означава съдът да решава граждански спор, което е недопустимо в съдебно-административното производство. Това може да се по общия исков ред, което е постигнато от жалбоподателя с решение рег. № 408/14.04.2025 г. по гр. д. №20235220101503/2023 г. на Районен съд Пазарджик, с което е признато за установено, че община Септември е собственик на имота, предмет на удостоверението. Със същото решение е отменен и констативния нотариален акт, изданен в полза на "Варварски минерални бани", с което е удовлетворена претенцията на жалбоподателя за собственост върху имота. Ето защо за жалбоподателя не е налице правен от обжалване интерес дори и при твърдението за нищожност поради липса на материална компетентност на издателя му. От първоинстанционната жалба може да се направи извод, че по същество се цели оспорването на съдържанието на процесното удостоверение, което може да стане на основание чл. 81, ал. 2 АПК по реда на административния контрол или по реда на чл. 124 ГПК в едно исково производство. Съгласно чл. 128, ал. 1, т. 9 АПК на административните съдилища са подведомствени само исканията за установяване на истинноста на административните актове-тоест тяхното авторство, но не и тяхното съдържание. От жалбата не може да се направи извод, че е заведен иск по чл. 128, ал. 1,т. 9 АПК, тъй като в жалбата не се оспорва инстинността на удостоверението в смисъл, че изхожда от друго лице, а не от лицето, посочено като автор за издаването му. В жалбата се твърди некомпетентност на издателя на акта, което е твърдението за нищожността на удостоверението, чийто съдебноадминистративен контрол е изключен поради липса на засягане на права и/или законни интереси на жалбоподателя. Предвид изложеното, като е приел процесуална недопустимост на жалбата срещу процесното удостоверение и е прекратил производството по делото, съдът е постановил определение при правилно приложение на материалния и процесуалния закон, което следва да се остави в сила. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,