Определение № 395 от 06.11.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1062/2009 г.

Производството е по чл.248 ГПК. Д. В. В. от [населено място] е поискал да бъде изменено решение № 19 от 31.05.2012 год. по гр.дело № 1062/2009 год. на ВКС, ІІ г.о. в частта му за разноските. Молителят твърди, че за цялото триинстанционно производство е направил разноски, които съгласно представения от него списък възлизат на 2 595,40 лева, докато с касационното решение са му присъдени разноски за всички инстанции в общ размер на 379,55 лева. Ответниците по молбата по чл.248 ГПК Я. Д. Д. и Г. Г. Г. са на становище, че разноските са определени правилно съобразно предявените искове и уважената и отхвърлената част от тях. Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че молбата за изменение на решение № 19 от 31.05.2012 год. в частта му за разноските е подадена на 15.06.2012 год., т.е. в едномесечния срок по чл.248, ал.1, предл.второ ГПК и е допустима. Разгледана по същество, молбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение поради следните съображения: С решение № 19 от 31.05.2012 год. по гр.дело № 1062/2009 год. ВКС, ІІ г.о. ревандикационната претенция е била уважена до размера на * идеална част от процесния имот, а в останалата част – за другата половина от УПИ * в кв.*, искът е бил отхвърлен. С исковата молба са били предявени и две претенции с правно основание чл.59 ЗЗД – срещу ответника Г. Г. Г. за сумата 3 060 лева и срещу ответницата Я. Д. Д. – за сумата 1 380 лева, съставляващи обезщетения за неоснователно ползване на недвижимия имот, предмет на делото. С първоинстанционното решение № 112 от 02.08.2006 год. по гр.дело № 1993/2004 год. на Старозагорския районен съд исковете за обезщетение са били отхвърлени, като решението е оставено в сила с първоначалното въззивно решение № 75 от 28.03.2007 год. по в.гр.дело № 850/2006 год. на Старозагорския окръжен съд. С решение № 1068 от 23.10.2008 год. по гр.дело № 3971/2007 год. ВКС, ІІ г.о. е оставил без разглеждане касационната жалба на Д. В. В. срещу въззивното решение в частта относно исковете по чл.59 ЗЗД поради изчерпване на инстанционния контрол, а в частта по иска по чл.108 ЗС решението е било отменено и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд. В исковата молба вх.№ 11051/04.08.2004 год. като цена на иска по чл.108 ЗС е посочена сумата 374,95 лева, което е * от данъчната оценка на имота, равняваща се на 1 499,80 лева, а за обща цена на претенциите по чл.59 ЗЗД – сумата 5 440 лева. Ищецът/сега молител/ е направил разноски по делото /едно производство пред първата инстанция и за две въззивни и касационни производства/ в общ размер на 2 595,40 лева; ответникът Г. Г. Г. в размер на 700 лева, а ответницата Я. Д. Д. – в размер на 580 лева. С решението по чл.295, ал.2 ГПК касационната инстанция се е съобразила с изхода на делото по иска по чл.108 ЗС и по изцяло отхвърлените с влязло сила решение претенции по чл.59 ЗЗД. П. по реда на чл.78, ал.ал.1 и 3 ГПК, ВКС, ІІ г.о. е осъдил ответника Г. Г. Г. да заплати на ищеца сумата 129,70 лева, а ответницата Я. Д. Д. – сумата 249,85 лева, разноски за всички инстанции, изчислени по компенсация. В заключение, не са налице основания за изменение или допълване на решение № 19 от 31.05.2012 год. по гр.дело № 1062/2009 год. в частта му за разноските, поради което молбата по чл.248 ГПК следва да бъде оставена без уважение. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.