Определение № 1234 от 12.02.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11124/2024 г.

Производството е по чл. 229 и следващите АПК. Образувано е по частна жалба на Н. Й. Б., от гр. София срещу определение №15418/26.08.2024 г. по адм. д. №7427/2024 г. на Административен съд София-град. Счита обжалваното определение за неправилно и претендира отмяната му. В срока по чл. 232 АПК другата страна- кметът на Столична община район „Триадица“ в писмен отговор намира частната жалба за неоснователна. Частната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на частната жалба, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от частния жалбоподател срещу предписание от 22.07.2024 г., издадено от служители от отдел „Устройство на територията кадастър и регулация, контрол по строителството“, район Триадица“, СО, с което на основание чл. 223 от ЗУТ е разпоредено на собственика на УПИ II, кв. 133, ж.к. Красно село в 3-дневен срок да представи документи за собственост, договор за наем, протокол от общо събрание на ЕС, одобрени строителни книжа, РС, одобрена схема за поставяне, разрешение за ползване, както и други документи и незабавно да предприеме действия по премахване на преграждението, изградено в съсобствен имот, без съгласието на другия собственик – Столична община и без строителни книжа, в срок от 7-дни. С обжалваното определение съдът е оставил без разглеждане жалбата и е прекратил производството по делото. За да постанови този резултат, съдът е развил доводи, че се касае за предписание и същото не притежава белезите на индивидуален административен акт, нито по смисъла на чл. 21 от АПК, нито по смисъла на специалната норма на чл. 214 от ЗУТ и с оглед на това не е от категорията актове, които подлежат на оспорване по реда на чл. 145 и следващите от АПК. Според съда това предписание е част от процедурата по издаване на индивидуален административен акт – заповед за забрана ползването или заповед за премахване на строежа, който вече акт ще подлежи на обжалване по реда на чл. 215, ал. 1 от ЗУТ. Определението е правилно. По принцип за характера на акта следва да се съди не по формата, в която е материализирано волеизявлението, а по неговото съдържание с оглед предизвикваните правни последици. В случая изрично в предписанието е посочено, че при неизпълнение на същото ще бъдат предприети действия в съответствие с разпоредбите на ЗУТ и подзаконовите нормативни актове. В този смисъл обжалваното писмо съдържа само указания за представяне на документи и за предприемане на действия по премахването. Самото писмо обаче е във връзка с извършена проверка и направени констатации за извършено незаконно строителство в имот, собственост на жалбоподателя. Поради това предписанието се явява предупреждение, че ще следва друга процедура по установяване на нарушение при ползването на строежите, съответно по установяването на незаконен строеж. Ето защо обжалваното писмо по същността си представлява акт, предхождащ крайния акт –заповед за премахване на незаконен строеж по реда на чл. 223 и следващите ЗУТ, както е указано в писмото. Поради това този акт не предизвиква правната последица премахване и не засяга правната сфера на жалбоподателя. Предписанието има предварителен характер за издаване на краен акт по премахване и поради това не поражда самостоятелно и непосредствено правни последици-нито създава права, нито задължения за определен кръг правни субекти. Едва при издаване на следващ акт-заповед за премахване с адресат жалбоподателя същият би могъл да реализира правата си срещу акт, предизвикващ правната последица премахване. Предвид изложеното обжалваното прекратително определение е правилно и следва да се остави в сила. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,