Решение № 179 от 21.06.2013 г. на ВКС по гр. д. № 857/2012 г.

Решение № 179 от 21.06.2013 г. на ВКС по гр. д. № 857/2012 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Костадинка Арсова Производството е по чл. 290 ГПК. С определение № 199 от 16.04.2013 г. по гр. д. 857 от 2012 г. на ВКС, Първо отделение е допуснато касационно обжалване на решение от 1.08.2012 г. по гр. д. № 6482 от 2012 г. на Софийски градски съд, IV"г" въззивен състав, с което е отменено решение от 14.01.2010 г. по гр. д. № 10907 от 2008 г. на СРС, 24 състав по касационната жалба на Р. Д. Н., Ц. Т. Ц. и Г. Р. П. по въпросите: приложим ли е чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ в случаите когато права върху земеделският имот претендират две групи лица, когато и двете групи са заявили възстановяване на имота и основават собствеността си на права които те или техните наследодатели са притежавали преди образуването на ТКЗС и ДЗС и приложим ли е същия текст по отношение на приключили с решение административни производства за възстановяване собствеността по ЗСПЗЗ; допустимо ли е придобиването на имот, собствеността върху който се възстановява по реда на ЗСПЗЗ с изтичането на петгодишния давностен срок по чл. 79, ал. 2 ЗС от влизане в сила на чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ или необходимият за това срок е винаги десет годишен съгласно чл. 79, ал. 1 ЗС; има ли валидно решение на ПК ако то е подписано от председател, секретар и четен брой членове и следва ли да се прави разлика между състава на ПК и състав на ПК, който е постановил решението; възможно ли е фактическо владение на едно лице да бъде прекъснато или смутено с издаването на документ за собствеността на същия имот на името на друго лице; завеждането на отрицателен установителен иск води ли до спиране на изтичането на придобивната давност и тази давност прекъсва ли се ако искът бъде уважен и ответникът по иска се е позовал на придобивна давност в своя защита. Касацията е допусната в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. В жалбата се навеждат оплаквания за неправилност на съдебният акт поради допуснати съществени процесуални нарушения, нарушения на материалния закон и необоснованост - касационни основания в предметното поле на чл. 281, т. 3 ГПК. Претендират разноски. Ответниците К. Ж. С., Й. С. Н., Е. Н. В., И. С. Н., Д. Г. Н. и С. Г. С., представлявани от адвокат К. в съдебно заседание подържат отговора, представен по делото, оспорват касационната жалба с аргумента, че решението е правилно и претендират разноски. Върховният касационен съд, състав на Първо г. о. като прецени наведените оплаквания, доводите на страните и данните по делото приема следното: Обжалваното въззивно решение е постановено по реда на чл. 294 ГПК след връщане на делото за ново въззивно разглеждане. Предмет на касационно разглеждане в настоящето производство е въззивното решение, което е постановено след произнесеното отменително решение № 953 от 26.10.2011 г. по гр. д. № 795 от 2011 г. на ВКС, Второ гражданско отделение. С касираното решение е прието, че предявяваният отрицателен установителен иск за собствеността върху нива с площ от 1 830 кв. м., находяща се в землището на [населено място], [жк], им. пл. № 1036, г. л. № 299 от КП на [населено място] от К. Ж. С., Й. С. Н., Е. Н. В., И. С. Н., С. Г. С. и Д. Г. Н. срещу Р. Д. Н., Ц. Т. Ц. и Г. Р. П. и З. Ц. П. е допустим, тъй като е налице правен интерес от провеждането на иск по чл. 124, ал. 1 ГПК, който е съзрян в съществуващата трайна съдебна практика на ВКС и постановеното в тяхна полза решение № 150 от 3.05.2001 г., с което е допълнено с решение под същия номер от 25.02.1999 г. на ОСЗГ "К. " и скица към него, въз основа на които се снабдили с н. а. № 40, т. 02, рег. № 5361, н. н. д. № 179 от 2001 г. По този въпрос както се посочи по-горе е налице и решение № 953 от 26.10.2011 г. по гр. д. № 795 от 2011 г. на ВКС, Второ гражданско отделение. Предявеният установителен иск е неоснователен и подадената касационна жалба следва да се уважи поради следните съображения: Действително и двете страни са подали заявления за възстановяване на земеделска земя, като ищците, претендират, че като наследници на Ж. Н. Д. са притежавали имот в м. "Б." с площ от 1 825 кв. м., който им е възстановен в реални граници с решение № 150 от 3.05.2001 г., издадено въз основа на заявление вх. № 150 от 31.10.1991 г. Решението е придружено със скица № 000512 от 10.05.2001 г. На касаторите, имащи процесуалното качество на ответници в първоинстанционното производство също е възстановен имот в кв. В., м. Станцията с площ от 1 830 кв. м. в стари реални граници с решение № 2221 от 15.03.1994 г. като наследници на Ц. Н. Ш. /у-ние за наследници № 303 от 1992 г./ като заявлението е подадено от З. Н. П. със заявление вх. № 2221 от 24.02.1992 г. В полза на ответниците е съставен и н. а. № 103, т. 09, н. д. № 1774 от 1995 г. Основният спорен въпрос по делото е дали решение № 2221 от 15.03.1994 г. е валидно след като е постановено от Поземлената комисия в състав: председател, секретар и четирима членове. Настоящият състав намира, че решението е валидно и е породило правните последици. Същото е придружено със скица, индивидуализираща имота и представлява индивидуален административен акт, имащ конститутивно действие. Разпоредбата на чл. 60, ал. 4 ППЗСПЗЗ/ ред. 1992 г./ определя, че Поземлените комисии се съставят от председател, секретар и нечетен брой членове, но за да е валидно решението следва да бъде подписано от председателят и секретарят на комисията, тъй като представлява индивидуален административен акт, издаден от колективен орган. Видно от самото решение броя на членовете е пет, макар да са подписали само четири от тях. Неподписването на петият чл. на комисията не прави решението нищожно. В чл. 60, ал. 4 ППЗСПЗЗ (отм.) не е посочено как се формират и постановяват решенията на колективния административен орган, а е определен щатния му състав и органа Министерство на земеделието и горите, които го назначава. В производството не са постъпили възражения по формирането на Комисията. На второ място няма спор, че по направеното от З. Н. П. заявление за възстановяване на мера, находяща се в строителните граници на в кв. В., м. Станцията с площ от 1 830 кв. м. е взето решение. Това решение е материализирано в протокол върху които съществува подписа на председателя и секретаря, които удостоверяват неговото съдържание. Тъй като в ЗСПЗЗ не е посочено, че протокола с който е взето решението на ПК следва да се подпише от всички членове на ПК, то следва да се приложи субсидиарно, с оглед разпоредбата на чл. 46, ал. 2 от Закона за нормативните актове, отменения в последствие Закон за административното производство, който в чл. 15, ал. 2 З. (отм.) предвижда действителността на административния акт, издаден от колективен административен орган да се удостоверява с полагане на подпис от председателя и секретаря му. В какъв състав е заседавала Комисията при вземане на решението не са представени доказателства. Следователно направеното в съдебното производство оспорване на този официален диспозитивен документ, който съгласно чл. 143, ал. 1 ГПК (отм.) се ползва с материална доказателствена сила относно удостоверените обстоятелства не е проведено успешно и правилно е включен в доказателствения материал. Освен това настоящият състав намира и че направеното възражение от страна на ответниците за придобиването на имота на основание чл. 79, ал. 2 от Закона за собствеността е основателно. Исковата молба е подадена на 8.04.2008 г. като към този момент земеделската реституция в полза на ответника е завършила. Съгласно разпоредбата на чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ изтеклата придобивна давност за имоти собствеността върху които се възстановява по този закон или по ЗСПЗЗ не се зачита и започва да тече нова давност от влизане на тази разпоредба в сила. С този текст е въведено и второто правило, че от влизане в сила на нормата започва да тече нова давност. Нормата на чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ има ретроактивно действие, защото заличава с обратна сила изтеклата вече давност. Настъпването на юридическия факт с който се прекъсва давността не изключва фактическото господство върху вещта, нито пък намерението на владелеца да я свои по-нататък. В случая по категоричен начин е установено, че ответниците са осъществявали фактическа власт върху имота, своили са го и са се разпореждали с него. Затова са се снабдили и с констативен нотариален акт за собственост и са заплащали данъците на имота. В тази насока са и изслушани и гласни доказателства, като показанията на свидетелите съответстват на представените документи. Доказан е фактическият състав на придобивната давност, включващ двата елемента обективен /корпус / и субективен /анимус/. Осъществено е упражняването на фактическа власт върху вещта и е доказано намерение да се държи вещта като своя. Със снабдяването с нотариален акт е обективиран и състава на чл. 120 ЗЗД. По делото е установено, че касаторите са владели и своили процесния имот и до завеждане на исковата молба в съда владението им е било непрекъснато, явно и постоянно. Собствеността обаче върху имота е възникнала по силата на реституционната процедура, поради което и предявеният отрицателен установителен иск е неоснователен. Не се налагат се допълнителни процесуални действия, поради което делото не следва да се връща на въззивният съд, а ВКС следва да отмени решението и да постанови друго по съществото на спора, с което да отхвърли отрицателният установителен иск. Ответниците дължат направените по делото разноски в размер на 1105 лв., представляващи държавни такси от 30 лв. и 75 лв. и адвокатски хонорар от 1 000 лв. По тези съображения, ВКС, състав на Първо г. о.