Определение № 7489 от 06.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3317/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на А. В. Н., гражданин на Руската федерация, чрез адв. К. Димитров срещу решение № 35938 от 01.11.2025 г. по адм. дело № 5282/2025 г. по описа на Административен съд – София-град. С него е отхвърлена жалбата А. В. Н. против отказ за издаване на виза за дългосрочно пребиваване тип „Д“ от 10.01.2025г., издаден от консула на Република България в Република Кипър. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на съдебния акт поради нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната на обжалваното решение. На 27.04.2026г. е постъпила молба от А. В. Н., гражданин на Руската федерация, в която заявява и представя доказателства, че административният орган е издал исканата виза, поради което счита, че е отпаднал и правният интерес от обжалване на горецитираното решение. Претендират се разноски по делото. Ответникът – консулът на Република България в Република Кипър, редовно уведомен, не се представлява и не изразява становище по жалбата. Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, намира следното: Съгласно чл. 156, ал. 1 АПК, при всяко положение на делото със съгласието на останалите ответници и на заинтересованите страни, за които оспореният акт е благоприятен административният орган може да оттегли изцяло или частично оспорения акт или да издаде акта, чието издаване е отказал. Анализът на горната разпоредба налага извода, че оттеглянето на акта, респ. издаването на отказания акт, може да стане при всяко положение на делото във всяка инстанция и като последица поражда десезиране на съда с правния спор. Данните по делото сочат, че административният орган, в случая ответник в касационното производство, е издал административния акт, чието издаване е отказал по-рано. Съгласно чл. 221, ал. 4, предл.2 АПК, когато административният орган издаде акта, чието издаване е отказал, Върховният административен съд обезсилва постановеното по този акт или отказ съдебно решение като недопустимо и прекратява делото. С оглед произнасянето на първоинстанционния съд по съществото на спора със съдебен акт, при условията на настъпило десезиране в касационното производство с правния спор поради липса на предмет, следва настоящата инстанция да обезсили решението на Административен съд – София-град и прекрати производството по делото на основание чл. 221, ал. 4 от АПК. С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1 и 3 АПК, следва да бъде осъдено Министерството на външните работи (юридическото лице, в чиято структура е органът - издател на акта) да заплати на А. В. Н. разноски в размер на 450 евро - адвокатско възнаграждение пред настоящата инстанция, 35,80 евро-платена държавна такса, 300 евро за заплатено адвокатско възнаграждение пред първата инстанция и 5,76 евро - платена държавна такса, на основание представен списък и договор за процесуално представителство и защита от 15.04.2026 година, или общо 791,50 евро. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 4 от във връзка с чл. 156, ал. 1 - 2 и чл. 228 от АПК, Върховният административен съд - четвърто отделение,