Определение № 260 от 22.05.2015 г. на ВКС по т. д. № 334/2015 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2, изр.2 вр. ал.1, т.1 ГПК. Образувано е по частна жалба на И. Г. Д., [населено място] срещу определение № 920 от 18.12.2014г. по ч.т.д. № 2987/2014г. на ВКС, ТК, І т.о., с което е върната частната му жалба срещу определение № 823 от 12.11.2014г. по ч.т.д. № 2987/2014г. на ВКС, ТК, І т.о., с което е върната частната му жалба срещу определение № 823 от 12.11.2014г. по ч.т.д. № 2987/2014г. на ВКС, ТК, І т.о. Частният жалбоподател поддържа, че обжалваното определение е неправилно, тъй като е постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Счита, че определението следва да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което бъде допусната молбата му за предоставяне на правна помощ по реда на чл.23, ал.2 ЗПП, както и подадената касационна жалба против определение от 27.06.2014г. на СОС. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, намира, че частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл. 274, ал.2 вр. чл.274, ал.1, т.1 от ГПК, като е спазен преклузивният срок по чл. 275, ал.1 от ГПК. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. С обжалваното определение № 920 от 18.12.2014г. по ч.т.д. № 2987/2014г. на ВКС, ТК, І т.о. е върната подадената от И. Г. Д. частна жалба срещу определение № 823 от 12.11.2014г. по ч.т.д. № 2987/14г. на ВКС, І т.о., с което е потвърдено разпореждане № 317 от 20.08.2014г. по гр.д. № 987/13г. на Софийски окръжен съд за връщане на подадената от Д. частна касационна жалба против определение от 27.06.2014г. на СОС, с която е отхвърлена молбата му за предоставяне на правна помощ по реда на чл.23, ал.2 ГПК като просрочена. Съдът е приел, че постановеният от ВКС съдебен акт не подлежи на по-нататъшен инстанционен контрол, както е посочено и в него, тъй като съгласно чл.274, ал.2, изр.2 ГПК е допустима защита срещу незаконосъобразни определения, респ. разпореждания на Върховния касационен съд, само тогава, когато с тях за първи път се прегражда развитието на дадено съдебно производство. Определенията, с които състави на ВКС се произнасят по правилността на постановени определения или разпореждания на съдилищата, са окончателни, като с това произнасяне на касационната инстанция се изчерпва редът за обжалване на акта. Обжалваното пред настоящия състав определение е преграждащо по-нататъшното развитие на делото по смисъла на чл.274, ал.1, т.1 ГПК, поради което подлежи на обжалване по реда на чл.274, ал.2 ГПК. С обжалваното определение на ВКС е върната частна жалба срещу определение, с което друг тричленен състав на ВКС е потвърдил разпореждане за връщане на частна касационна жалба, т.е. срещу определение, с което ВКС се е произнесъл по същество по частна жалба по чл.274, ал.2, изр. 1 вр. чл.274, ал.1, т.1 ГПК. С постановяването на това определение е изчерпан инстанционният контрол за законосъобразност на определението на въззивния съд. Възможност за обжалване на определението на ВКС не е предвидена в закона – то не е нито от категорията на посочените в чл.274, ал.1 ГПК, нито от категорията на посочените в чл.274, ал.3 ГПК определения. Поради това обжалването му пред друг състав на ВКС е недопустимо. Като е достигнал до този извод, съставът на ВКС, ТК, І т.о. е постановил законосъобразно определение, което следва да бъде потвърдено. Изложените в частната жалба съображения за незаконосъобразност на определение № 823 от 12.11.2014г. по ч.т.д. № 2987/14г. на ВКС, І т.о. и потвърденото с него разпореждане № 317 от 20.08.2014г. по гр.д. № 987/13г. на Софийски окръжен съд са неотносими към предмета на настоящото производство и поради това не следва да бъдат обсъждани. Така мотивиран, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение,