Решение № 10785 от 19.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15877/2010 г.

Решение № 10785 от 19.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15877/2010 г., I о., докладчик председателят Виолета Ковачева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от "Траян" ООД - с. Зафирово, срещу решение № 1975 от 8.10.2010 г., постановено по адм. дело № 1304 от 2010 г. на Административния съд - гр. Варна, с което е отхвърлена жалбата му срещу РА № 190900492 от 12.01.2010 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Варна, потвърден с решение № 90 от 08.04.2010 г. на директора на Дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП - гр. Варна. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора съдът неправилно е тълкувал и приложил разпоредбите на ДОПК и ЗДДС, което е довело и до неправилно прилагане на материалния закон. Основното възражение в касационната жалба касае липсата на установени обстоятелства за прилагане на разпоредбите на чл. 122, ал. 1, т. 2 и 4 ДОПК, за да бъде определена данъчната основа по този ред, и необсъждане на доводите му в тази насока, а само възпроизвеждане на констатациите в РА. Счита също така, че не е извършено от органа по приходите изследване на обстоятелствата по чл. 122, ал. 2, т. 1-16 ДОПК, както и не е доказано твърдяното обстоятелство за укрити приходи и невъзможност за установяване на данъчната основа по счетоводни данни, които възражения също не са обсъдени от съда. По подробно изложени съображения в този смисъл се иска отмяна на решението и постановяване на друго по същество, с което да се отмени обжалваният РА. Ответникът по жалбата - директорът на Дирекция "ОУИ" - Варна, не взема становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението е правилно и следва да се остави в сила. Върховният административен съд, след като прецени допустимостта на жалбата и изложените в нея касационни основания, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е основателна. С обжалваното решение на Административния съд - гр. Варна, е отменен РА № 190900492 от 12.01.2010 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Варна, потвърден с решение № 90 от 08.04.2010 г. на директора на Дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП - гр. Варна. С този акт на жалбоподателя за данъчния период 01.01.2006-31.12.2008 г. са определени по реда на чл. 122 от ДОПК данъчни задължения по ЗДДС и ЗКПО съгласно приложени към РА таблици № 1 и 3 и след извършено прихващане по таблица № 2. За да отхвърли жалбата срещу акта, съдът е приел, че обжалваният пред него акт е правилен. При издаването му органът по приходите е спазил процесуалните правила, РА е обоснован и фактическите констатации в него кореспондират със събраните в хода на ревизията и при съдебното обжалване доказателства. Приел е, че са неоснователни твърденията на жалбоподателя и не са доказани фири и бонификации за спорните количества селскостопанска продукция, поради което е счел жалбата за неоснователна и я е отхвърлил. Касационният състав на съда намира, че обжалваното решение е неправилно като постановено при съществени нарушения на процесуалните правила. Основателно е основното възражение в касационната жалбата, че съдът в мотивите си буквално е възпроизвел констатациите на органа по приходите, без да обсъди доводите му относно липсата на основание за определяне на данъчните задължения по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК, както и довода му за липса на анализ от страна на ревизиращия орган за обстоятелствата по чл. 122, ал. 2, т. 1-16 ДОПК. Производството пред първоинстанционния съд се е развило по реда на чл. 156 и сл. ДОПК. На основание § 2 от ДР на ДОПК субсидирано приложение в него намират разпоредбите на чл. 235 и 236 ГПК, съгласно които съдът основава решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху закона, както и към решението си излага мотиви, в които се посочват исканията и възраженията на страните, преценката на доказателствата, фактическите констатации и правните изводи на съда. Обжалваното решение в случая не отговаря на тези процесуални изисквания. Макар и значителни по обем, в мотивите съдът фактически възпроизвежда дословно съдържанието на ревизионния доклад и констатациите на органа по приходите, заключението на вещото лице, какви са възраженията и твърденията на жалбоподателя, без да излага своите фактически и правни доводи, съображения или изводи, както и без да обсъжда доказателствата и доводите на страните. В мотивите към решението не са изложени фактите и обстоятелствата, които съдът е приел за установени, няма преценка на събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и по вътрешно убеждение. Съобразно приетите за установени обстоятелства съдът следва да квалифицира фактите и да направи съответните правни изводи, които също следва да бъдат изложени в мотивите на решението. При мотивиране на фактическите и правните изводи на съда същият следва да се произнесе по фактическите и правните доводи и възражения на страните, както и да обсъди събраните по делото доказателства и да обоснове приемането или изключването им от доказателствения материал. Обжалваното решение не отговаря на посочените процесуални изисквания за постановяването му. От съдържанието на решението се установява, че съдът е преразказал констатациите, направени от органа по приходите, възприел е напълно изводите, направени в решението на директора на ДОУИ, с което е потвърден обжалваният акт, но не е изложил мотиви в резултат на самостоятелна преценка на всички доказателства по делото и на доводите на страните. Така например ревизираният субект е твърдял, че не са били налице условията за преминаване към ревизия при особени случаи по реда на чл. 122 ДОПК, тъй като не се касае до укрити приходи, а само до допуснати счетоводни грешки, както и че счетоводството му е водено редовно. Тези въпроси са останали неизяснени по делото и съдът не е изложил съображения защо приема наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1 ДОПК. Действително в тежест на органа по приходите е задължението да докаже наличие на обстоятелствата, посочени в чл. 122 ДОПК, които налагат да се премине към ревизия при особени случаи, но след като пък ревизираният субект е твърдял редовно водено счетоводство и възможност да се установи основата за облагане и за определяне на задълженията му по ЗДДС и ЗКПО, без да се премине към реда на чл. 122 ДОПК, е следвало да докаже това си твърдение, а съдът да го обсъди и да посочи приема ли го за основателно или не и защо. Видно от заключението на вещото лице Желязкова, отбелязано в протокола от проведеното заседание на 01.09.2010 г., същата е заявила, че е извършила проверка в счетоводството на жалбоподателя и е установила несъответствие при изготвяне на справките за стоковите потоци, като има дублирани количества по определени фактури, но е заявила, че това представляват сборни технически грешки от страна на счетоводителя на фирмата. При разпита на вещото лице обаче съдът не е изяснил въпроса водено ли е счетоводството редовно и дава ли така воденото счетоводство възможност за установяване на основата за данъчно облагане, в какъвто смисъл са били възраженията на жалбоподателя. В изпълнение на задълженията си по чл. 163, ал. 3 АПК съдът е следвало да укаже на страната необходимостта от събиране на такива доказателства, което не е направено. По делото не са събрани доказателства, нито пък са обсъдени и останалите възражения на жалбоподателя за това, че не са спазени критериите за определяне на данъчната основа така, както са посочени в чл. 122, ал. 2, т. 1-16 ДОПК. Този въпрос е от особена важност, за да се прецени материалната законосъобразност на акта, издаден по реда на чл. 122 ДОПК. В тези случаи безспорно данъчната основа ще се различава от действителната такава, но от значение е това различие да бъде минимално и данъчната основа да се доближава максимално до обективната истина. Както от доказателствата по делото, така и от мотивите към обжалвания акт не става ясно кои относими обстоятелства, посочени в т. 1-16 на ал. 2 от чл. 122 ДОПК, е взел предвид органът по приходите, за да определи в конкретния случай данъчната основа за 2006, 2007 и 2008 г. Съдът също не е дал отговор на този въпрос. Основателно е също така и възражението в касационната жалба, че съдът изобщо не е обсъдил, нито пък е изложил мотиви във връзка с повдигнатия спор за неправилно извършено прихващане от органа по приходите при определяне на данъчните задължения. Видно от самият диспозитив на решението на директора на ДОУИ, в частта му, с която потвърждава РА, е посочено, че е извършено прихващане по таблица № 2 от определени задължения по обжалвания РА за корпоративен данък. След като ревизираният субект е оспорил като неправилно така извършеното прихващане, в негова тежест е било задължението да го докаже, като евентуално и в тази част се назначи съдебно-счетоводна експертиза, тъй като са необходими специални знания, за да се прецени правилността или не на извършеното прихващане. Този спор също е останал неизяснен, а и за него съдът не е дал указания съобразно разпоредбата на чл. 163, ал. 3 АПК. Тук следва да се подчертае и това, че поначало съдът дължи произнасяне по доводите на страните, независимо от това дали са основани на нови доказателства или на такива, които вече са събрани в данъчното производство, както и независимо от това дали съдът приема възраженията и доводите за основателни или не. Предвид изложеното така допуснатите от първоинстанционния съд процесуални нарушения са съществени и препятстват проверката относно прилагането на материалния закон и обосноваността на решението. Липсата на мотиви, отговарящи на изискванията на процесуалния закон, и неизяснената фактическа обстановка лишават касационната инстанция от възможността да провери правилността на обжалвания ревизионен акт, поради което решението следва да бъде отменено и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК - делото върнато за ново разглеждане от друг състав на съда при спазване на указанията в настоящото решение. При този изход на спора въпросът относно присъждане на разноските следва да бъде решен при новото разглеждане на делото съобразно разпоредбата на чл. 226, ал. 3 АПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд - първо отделение,