Решение № 6963 от 23.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4630/2026 г.

Производството е по реда на чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ вр. чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Н. Д. К., подадена чрез адв. Илиева срещу Решение № 2063/18.02.2026 г. постановено по адм. д. № 2509/2025 г. по описа на Административен съд - Варна, с което е отхвърлена жалбата на К. срещу Ревизионен акт № Р-03000324006567-091-001/20.06.2025 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Варна, в частта, потвърдена и изменена с Решение № 185/15.09.2025 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ /„ОДОП“/ - гр. Варна при Централно управление /ЦУ/ на Националната агенция за приходите /НАП/, с която на Н. Д. К. са установени допълнителни задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица за 2019 г., 2020 г., 2021 г. и 2022г. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно, като необосновано и постановено в противоречие с материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът оспорва изводите на съда като противоречащи със събраните писмени доказателства и приетото заключение по съдебно-счетоводната експертиза. Излага подробни доводи по същество на спора. Отправеното искане е за отмяна на оспорения съдебен акт и отмяна на ревизионния акт. Претендират се разноски за две съдебни инстанции. Касационната жалба се поддържа в писмено становище и в съдебно заседание. Ответникът - Директорът на дирекция „ОДОП“ - Варна чрез юрк. Петрова в писмени бележки оспорва касационната жалба. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на претендирания размер на разноските на насрещната страна. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, а по същество за частично основателна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред Административен съд - Варна е бил Ревизионен акт № Р-03000324006567-091-001/20.06.2025 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Варна, в частта, потвърдена и изменена с Решение № 185/15.09.2025 г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ - гр. Варна при ЦУ на НАП, с която на Н. Д. К. са установени допълнителни задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица за д.п. 2019 г. в размер на 19 531 лева главница, и 11 644,63 лева лихви, за д.п. 2020 г. в размер на 1 129,00 лева главница, и 557,08 лева лихви, за д.п. 2021 г. в размер на 5 600 лева главница, и 2 198,48 лева лихви, и за д.п. 2022 г. в размер на 44 923 лева главница, и 12 877,61 лева лихви. От фактическа страна е прието за установено, че през ревизирания период Н. Д. К. е местно физическо лице по смисъла на чл. 4, ал. 1, т. 1 от ЗДДФЛ. Установено е, че същият има участия в търговски дружества, включително в „Илиин Марин“ АД и „К+Л Марине Партнер“ ООД - Германия, като за периода 2018 г. – 2022 г. не е подавал годишни данъчни декларации по чл. 50 от ЗДДФЛ. В хода на ревизионното производство органите по приходите са извършили анализ на имущественото състояние, доходите и разходите на ревизираното лице, както и на постъпилите по негови банкови сметки и чрез системата Western Union парични средства. Установено е получаване на суми от „Илиин Марин“ АД, „К+Л Марине Партнер“ ООД, Германия, и физическото лице R. A., които органите по приходите са квалифицирали като облагаеми доходи от други източници по смисъла на чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ. В хода на съдебното производство са събрани писмени доказателства и е прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза. Вещото лице е дало заключение относно счетоводното отразяване на процесните парични преводи в счетоводствата на „Илиин Марин“ АД и „К+Л Марине Партнер“ ООД, Германия, като е констатирало, че сумите са осчетоводени като заемни средства или като разчети със свързани лица. За да отхвърли жалбата на Н. Д. К. административният съд е приел, че обжалвания ревизионен акт е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и на материалния закон. Решаващият състав е счел за неоснователни възраженията на ревизираното лице относно незаконосъобразното приложение на реда по чл. 122 и сл. от ДОПК, като е посочил, че в оспорената част задълженията са определени по общия ред на ЗДДФЛ въз основа на конкретно установени парични постъпления по банкови сметки на ревизираното лице и чрез системата Western Union. Прието е, че получаването на суми от „Илиин Марин“ АД, „К+Л Марине Партнер“ ООД - Германия, и R. A. е безспорно установено, като спорът се свежда единствено до техния характер. Според административния съд, ревизираното лице не е установило по надлежен ред твърденията си, че получените суми представляват необлагаеми заемни средства. По отношение на сумата, получена чрез системата Western Union, съдът е съобразил, че ревизираното лице не е представило доказателства относно основанието и характера на превода. Обсъждайки заключението на съдебно-счетоводната експертиза, съдът е приел, че същото се основава предимно на вторични счетоводни документи и не опровергава констатациите на органите по приходите относно липсата на надлежни доказателства за заемния характер на процесните суми. Предвид изложеното съдът е счел за обоснован извода на приходната администрация, че процесните суми представляват облагаеми доходи от други източници по смисъла на чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ и законосъобразно са включени при формирането на данъчната основа за съответните данъчни периоди. Решението е валидно и допустимо, но частично неправилно. Настоящата съдебна инстанция не споделя изводите на първоинстанционния съд относно данъчния характер на сумите, получени от Н. Д. К. от „Илиин Марин“ АД и от „К+Л Марине Партнер“ ООД - Германия. В тази част решението е постановено при неправилна преценка на събраните доказателства и на заключението на съдебно-счетоводната експертиза. По делото са представени договори за заем, счетоводни регистри, хронологии на счетоводни сметки, одитна документация и годишни финансови отчети, като именно въз основа на тях вещото лице е проследило движението и счетоводното отразяване на процесните суми. Заключението съдържа конкретен анализ по години и по дружества и дава отговор на основния спорен въпрос — дали постъпилите по банковите сметки на ревизираното лице суми имат характер на облагаем доход или произтичат от заемни правоотношения. По отношение на сумите, получени от „Илиин Марин“ АД, вещото лице е установило, че през 2019 г. получената от Н. К. сума в размер на 195 583 лв. представлява връщане на предоставени от него заемни средства на дружеството, а сумите, получени през 2021 г. и 2022 г., са осчетоводени като предоставени заеми от дружеството към ревизираното лице. Установени са счетоводните сметки, по които са отразени операциите, както и последващите счетоводни действия, включително частичните погасявания чрез прихващане. Тези констатации се основават на проверка на счетоводството и счетоводния софтуер на дружеството. Не може да бъде възприет и изводът, че представените договори за заем са недостоверни поради момента на представянето им. От данните по делото се установява, че част от тези договори са били обсъждани още в ревизионното производство, а повторното им представяне в съдебната фаза е обусловено от непълното окомплектоване на административната преписка. По делото са представени два договора за заем и счетоводни справки от чуждестранното дружество, придружени с превод на български език. По отношение на парични средства получени от „К+Л Марине Партнер“ ООД – Германия е установено, че на 11.07.2022 г. по банковата сметка на Н. К. са постъпили суми в размер на 20 675,80 лв. и 14 559 лв., общо 35 234,80 лв. По делото са представени договори за заем, сключени между дружеството и ревизираното лице, както и счетоводни справки на чуждестранното дружество, придружени със заверен превод на български език. За установяване характера на процесните средства е назначена и съдебно-счетоводна експертиза, която е извършила проверка на представената счетоводна документация. От заключението на вещото лице се установява, че по отношение на сумата от 20 675,80 лв. са налице данни за счетоводно отразяване като отпуснат дългосрочен заем. Вещото лице е проследило счетоводното третиране на сумата и е достигнало до извод, че същата е намерила отражение в счетоводството на дружеството като заемно правоотношение. Тези констатации не са опровергани с насрещни доказателства от приходната администрация. По отношение на останалата част от получените през 2022 г. парични средства от „К+Л Марине Партнер“ ООД, Германия, в размер на 14 559 лв., настоящият съдебен състав също не споделя извода на приходната администрация и на първоинстанционния съд, че същите представляват облагаем доход по чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ. Безспорно е установено постъпване на сумата по банкова сметка на ревизираното лице. Сам по себе си този факт обаче не е достатъчен за квалифицирането ѝ като облагаем доход. По делото са представени писмени доказателства, а именно договори за заем, сключени между „К+Л Марине Партнер“ ООД и Н. К., които неправилно не са кредитирани от първоинстанционния съд. При ревизия, проведена по общия ред, в тежест на органите по приходите е да установят не само получаването на паричните средства, но и наличието на конкретен облагаем източник на доход. В случая такива доказателства не са ангажирани. Не са установени факти, от които да следва, че сумите представляват възнаграждение за труд, управление, услуга, разпределение на печалба, скрито разпределение на печалба или друг облагаем доход по смисъла на ЗДДФЛ. Направеният от приходната администрация извод се основава единствено на съмнения относно представената документация, което не е достатъчно за възникване на данъчно задължение. При наличие на представени договори за заем и при липса на доказателства, опровергаващи твърдяното заемно правоотношение, неблагоприятните последици от непълнотата на доказателствата не могат да бъдат прехвърлени върху ревизираното лице. Ето защо не е доказано по несъмнен начин, че получената сума от 14 559 лв. представлява облагаем доход от друг източник по чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ, поради което ревизионният акт е незаконосъобразен и в тази му част. С оглед изложеното изводът на първоинстанционния съд, че всички суми, получени от „Илиин Марин“ АД и „К+Л Марине Партнер“ ООД- Германия, представляват облагаеми доходи по чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ, е необоснован и постановен в противоречие със събраните доказателства. Правилен е обаче изводът на административния съд относно сумата от 11 461,16 лв., получена през 2020 г. чрез системата Western Union от R. A.. За нея ревизираното лице не е представило доказателства относно основанието за получаването ѝ, нито данни, от които да се установи, че същата произтича от заемно, възмездно или друго необлагаемо правоотношение. Поради това в тази част правилно е прието, че сумата представлява облагаем доход от друг източник по смисъла на чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ. С оглед изложеното решението е неправилно в частта, с която е отхвърлена жалбата срещу ревизионния акт относно сумите, получени от „Илиин Марин“ АД и относно сумата от 20 675,80 лв., получена от „К+Л Марине Партнер“ ООД - Германия, и следва да бъде отменено в тази част. В останалата част решението следва да бъде оставено в сила. Съобразно изхода на спора решението следва да бъде отменено и в частта, с която Н. Д. К. е осъден да заплати на Националната агенция за приходите разноски в размер на 4 359,71 евро. В съответствие с чл. 161, ал. 1 ДОПК на страните следва да се присъдят разноски, съответни на уважената и отхвърлена част от жалбата. Н. Д. К. претендира разноски за първоинстанционното производство съгласно представен списък в размер на 2766,09 евро, от които 5,11 евро държавна такса, адвокатско възнаграждение в размер на 2556,46 евро за процесуално представителство по адм. дело 2509/2025 и 204, 52 евро – депозит вещо лице. Претендира за касационно производство разноски в общ размер на 2 402,74 евро, от които 2000 евро за процесуално представителство пред касационната инстанция и 402,74 евро – държавна такса. Съобразно уважената част от жалбата на Н. Д. К. се следват разноски за двете съдебни инстанции в размер на 5054,42 евро/ левова равностойност на 9 885,58 лева/. Ответникът претендира разноски за първоинстанционното производство в размер на 4 359,71 евро - юрисконсултско възнаграждение. Съобразно отхвърлената част от жалбата на НАП се следват разноски в размер на 74,68 евро. За настоящото касационно производство на приходната администрация следва да се присъдят разноски за юрисконсултското възнаграждение, определено по реда на чл. 37 от ЗПП, на основание чл. 161, ал.1 ДОПК в приложимата й към устните състезания по делото редакция обн. ДВ бр. 17/2026 г., в сила 17.02.2026 г. Съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ възнаграждението за защита по административни дела с материален интерес е от 130 лева до 450 лева. Нормата на чл. 161, ал. 1 ДОПК (ред. ДВ бр.17/2026) предвижда ограничение в размера на юрисконсултското възнаграждение - да не надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда чл. 37 ЗПП. Поради това за настоящото производство следва да се присъдят разноски в размер на 130 лева или 66,47 евро. Или на НАП се следват разноски в размер на 141,15 евро. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,