Определение № 2570 от 09.10.2024 г. на ВКС по т. д. № 1747/2023 г.

Производството пред Върховен касационен съд е образувано по касационна жалба от Т. П. П., ЕГН [ЕГН], чрез адв. Т.В. срещу решение №208/02.06.2023г., постановено по в.т.д. №143/2023г. по описа на Апелативен съд- Пловдив, с което е потвърдено решение №260039 от 30.11.2022г., постановено по т.д. №227/2019г. по описа на Окръжен съд- Хасково в частта, с която е признато за установено по отношение на Т. П. П., че дължи на „Финтекс 97“ ЕООД, [населено място] сумата 97 818.81 лева – главница по иск с правно основание чл.79, вр. чл.99 ЗЗД, представляваща дължима цена на прехвърлено вземане по договор за цесия от 30.05.2018г., сключен между Т. П. /цесионер/ и „Финтекс 97“ ЕООД /цедент/, ведно със законната лихва от 03.10.2019г. до окончателното плащане, както и сумата 3 396.46 лева- мораторна лихва върху главницата за периода 01.06.2019г.- 03.10.2019г. на основание чл.86 ЗЗД, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК №1441/04.10.2019г. по ч.гр.д. №2932/2019г. по описа на Районен съд- Хасково, както и в частта, с която са присъдени на „Финтекс 97“ ЕООД разноски в размер на 4 097.06 лева за заповедното производство и 6 672.19 лева за първоинстанционното производство. С въззивното решение е осъден Т. П. П. да плати на „Финтекс 97“ ЕООД разноските за въззивното производство в размер на 10 938 лева. Решението е постановено при участието на трето лице- помагач „Реди Фууд“ ЕАД, [населено място]. В частта, с която първоинстанционният съд частично е отхвърлил исковете, предявени от „Финтекс 97“ ЕООД против Т. П. П., като е осъдил „Финтекс 97“ ЕООД да плати на Т. П. сумата 357.36 лева разноски, първоинстанционното решение не е обжалвано и е влязло в сила. С молба вх.№16236/26.09.2024г. от адв.М. Г.- процесуален представител на ищеца „Финтекс 97“ ЕООД, [населено място] е представена молба от ищцовото дружество, представлявано от управителя Я. С. М. за отказ от предявените искове съгласно чл.233 ГПК. Претендира се възобновяване на производството, обезсилване на постановените решения и прекратяване на делото. Настоящият съдебен състав, като взе предвид, че с молбата се прави отказ от иск в хода на касационното производство, счита че на основание чл.233 ГПК следва да бъдат обезсилени обжалваното въззивно решение и потвърденото с него първоинстанционно решение в частта, с която исковете са уважени. Съдът е надлежно десезиран от правния спор и производството по делото следва да се прекрати. Воден от изложеното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение