Определение № 2 от 05.01.2021 г. на ВКС по гр. д. № 4111/2020 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2 от ГПК. Образувано е по частна жалба на С. И. С. срещу определение № 254 от 24.09.2020 г., постановено по гр. д. № 2150 по описа за 2020 г. на III ГО на Върховния касационен съд, с което e оставена без разглеждане молба вх. № 3906 от 26.05.2020 г., уточнена с молба вх. № 2661 от 17.06.2020 г., за отмяна на влязло в сила решение по гр.д. № 1193 по описа за 2017 г. на Районния съд в гр.Троян. Частният жалбоподател счита за неправилен извода на съда за просрочване на молбата за отмяна, тъй като по гр.д. 2714/2019 г. ВКС е разгледал касационна жалба, а не молба за отмяна. Затова решението на районния съд е влязло в сила през декември 2019 г. и срокът за отмяната му не е изтекъл заради въведеното извънредно положение на 13.03.2020 г. Моли настоящата инстанция да отмени обжалваното определение и да върне делото за разглеждане на молбата за отмяна по същество. И. К. Х. оспорва частната жалба. Твърди, че по гр.д. 2714/2019 г. ВКС се е произнесъл по молба за отмяна, а не по касационна жалба. Затова молителят е узнал за окончателното решение на районния съд с подаване на молбата за отмяна от 5.6.2019 г., поради което следващата молба за отмяна е просрочена. Моли настоящата инстанция да потвърди обжалваното определение. Претендира за присъждане на 300 лв. разноски за производството. Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение, приема следното: Частната жалба е подадена в срок срещу преграждащо определение на Върховния касационен съд, поради което е допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. С молби вх. №3906 от 26.5.2020 г. и вх. № 2661 от 17.6.2020 г. С. И. С. е поискал отмяна на решението по гр.д. № 1193 по описа за 2017 г. на Районния съд в гр. Троян на две основания- заради нова заплаха от страна на ответника, отправена на 8.02.2020 г. и заради лишаване от възможността за участие в делото по искането за поправка на протокола. В обжалваното определение съставът на ВКС е приел, че новата заплаха не е новооткрито, а нововъзникнало обстоятелство, поради което не попада в хипотезата на чл.303, ал.1, т.1 от ГПК. Констатирал е, че оплакването за лишаване от право на участие в процеса пред районния съд е извън преклузивния тримесечен срок по чл.305, ал.1, т.5 от ГПК, тъй като на същото основание молителят е сезирал ВКС с молба за отмяна от 5.6.2019 г. по гр. д. № 2714/2019 г. на ВКС. В тази молба се съдържа изявление за узнаване на съдебното решение на съда, чиято отмяна се иска, откъдето е видно, че тримесечният срок за сезиране не е спазен. Ето защо съставът на ВКС е оставил без разглеждане молбата за отмяна. Констатираните от съда обстоятелства съответстват на данните по делото, а правните изводи са съобразени с нормите на чл.303, ал.1, т.1 от ГПК и чл.305, ал.1, т.5 от ГПК. Невярно е твърдението на частния жалбоподател, че по гр.д. 2714/2019 г. е разгледана касационна жалба срещу решението на въззивния съд, поради което тримесечният срок по чл.305, ал.1, т.5 от ГПК е започнал да тече от декември 2019 г. Окръжният съд в гр. Ловеч е потвърдил първоинстанциония съдебен акт с решение № 86 от 19.04.2019 г. по в. гр. д. № 76/2019 г. Това решение не е било съобщено на частния жалбоподател, тъй като е било окончателно поради цената на иска от 1 250 лв. Той е узнал обаче за решението на въззивния съд най-късно към момента на подаване на молбата от 5.6.2019 по гр. д. 2714/2019 г. на ВКС, с която е поискал отмяната му заради лишаване от възможност да участва в производството по поправка и допълване на протокола във въззивното производство. Следователно повторната молба за отмяна на същото основание, подадена на 25.06.2020 г. вече е просрочена, както правилно е приел съдът в обжалваното определение. В настоящото производство, което касае само допустимостта на молбата за отмяна, съдът не може да обсъжда представените от частния жалбоподател доказателства, тъй като те касаят съществото на спора. По тези съображения настоящата инстанция приема, че обжалваното определение трябва да бъде оставено в сила. При този изход на спора частният жалбоподател дължи на ответника по жалбата 300 лв. разноски за производството. Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение