Определение № 11711 от 31.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9722/2024 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Г. Т. А. срещу Определение № 16501 от 11.09.2024г., постановено по адм. дело № 8366/ 2024г. по описа на Административен съд- София- град (АССГ), с което е върната исковата му молба срещу Република Словакия и производството по делото е прекратено. По неотносими към предмета на спорове, разглеждани по реда на АПК доводи, жалбоподателят моли определението да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. Върховният административен съд приема, че частната жалба е неоснователна и обжалваното прекратително определение е правилно като краен резултат, макар и по различни съображения от изложените от решаващия състав. АССГ е бил сезиран с иск, наименован жалба от Г. Т. А. за изплащане на обезщетение в размер на 2 000 000/два милиона/ евро от Р.Словакия за нанесените му неимуществени вреди от издадено на 22.11.2018г. постановление за задържането му под стража и по-конкретно за това,че в постановлението е посочено, че лицето страда от психично разстройство. С Разпореждане N 15344 от 26.08.2024г., производството по делото по описа на АССГ е оставено без движение. На А. са дадени указания в 7-дневен срок от получаване на съобщението да отстрани констатираните нередовности при подаване на исковата молба като изрично посочи от кого и каква сума претендира, да уточни периода, за който се иска обезщетение и да посочи надлежен ответник. В указания срок, А. е подал уточняваща молба, в която отново по неясен и неразбираем начин са изложени твърдения за нанесена обида и се поддържа искането да бъде осъдена Р.Словакия да му заплати обезщетение в претендирания размер. Административен съд– София- град е приел, че производството е по реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, че исковата молба не е съобразена с изискванията на чл.127 от ГПК, приложим в производството по чл.203 и сл. от АПК и поради неясната воля на ищеца и неизправените нередовности, е върнал исковата му молба и е прекратил производството по делото. Не е спорно в случая, че ищецът въпреки дадените му указания, не е индивидуализирал предмета на делото- спорното субективно материално право 1. като. основание и 2. като петитум. Настоящият състав на Върховен административен съд не приема изложените от АССГ мотиви за наличие на хипотезата на чл.129, ал.3 от ГПК, съгласно която: „ Когато ищецът не отстрани в срока нередовностите, исковата молба заедно с приложенията се връща, а производството по образуваното дело се прекратява.“ Неправилно съдът е квалифицирал подаденото „обжалване“ като искова молба по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Законът за отговорността на държавата и общините за вреди е израз на установения в чл. 7 на Конституцията принцип на отговорност на държавата. Нормата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, според която държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, урежда отговорността на държавата и общините като институт на материалното право. В конкретния случай, Г. Т. А. претендира обезщетение за неизмуществени дреди в резултат от издадено Постановление за задържането му под стража в Р.Словакия, т.е. ЗОДОВ не е приложим, тъй като правото по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ е част от системата на правата, регламентирани от позитивното право на Република България, чиято защита се извършва по реда, предвиден в съответните процесуални закони съобразно принципите, установени в тях. А. не претендира обезщетение от вреди, причинени от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, за които следва да носи отговорност държавата Р.България или общините на територията на държавата. Нормотворческата дейност на изпълнителната власт, както и тази на органите на местно самоуправление е правнорегламентирана административна дейност, чието осъществяване и контрол за законосъобразност са уредени в Конституцията на страната, ЗНА и АПК. По реда на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ подлежат на обезщетяване вредите, причинени на граждани и на юридически лица от действието на подзаконовите нормативни актове, отменени като незаконосъобразни или обявени за нищожни по реда на АПК. Недопустимо е по реда на този закон да се претендира обезщетение за вреди от актове, издадени на територията на друга държава със самостоятелна юрисдикция, каквато безспорно е Република Словакия. По изложените мотиви, така предявената искова претенция от Г. Т. А. е процесуално недопустима и правилно първостепенният съд е върнал същата и е прекратил производството по делото. Оспореното определение следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 236, във вр. с чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд трето отделение