Определение № 160 от 27.05.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1797/2021 г.

Производството е по чл.303 и сл. ГПК. Образувано е по молба на М. С. Т., чрез процесуален представител адв.Д., за отмяна на определение №68 от 03.02.2021г. по гр.д. №3047/2020г. на Върховен касационен съд, състав на ІІІг.о., с което не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение от 19.07.2019г. по в.гр.д.№6149/2018г. на Софийски градски съд по касационна жалба на Маргарита Т.. Иска се отмяна и на въззивното решение. Молбата за отмяна е на основание чл.303, ал.1, т.5 ГПК – твърденията в нея са за нарушено право на участие в делото: „всички книжа пред СГС и ВКС са изпращани и за тези съдилища мой процесуален представител е била адв.Г. М. САК, назначена ми за служебен защитник, но същата се е отвела от водене делото с молба вх.№30945 от 09.03.20г. пред СГС, а упълномощената с пълномощно от 04.08.20г. адв.В. Георгиева К. АК-П. не е надлежно уведомявана за делото, което ме е лишило от право на защита пред СГС и ВКС“. Ответникът по молбата Поделение за пътнически превози – София към БДЖ „Пътнически превози“ ЕООД, не взема становище по нея. Върховният касационен съд, ІІІ г.о. намира, че молбата за отмяна е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане. Отмяната по реда на чл.303 ГПК е извънредно средство за контрол на влезли в сила неправилни решения на изрично посочени в процесуалния закон основания. На отмяна подлежат актове, които се ползват със сила на пресъдено нещо и по които спорните въпроси не могат да бъдат пререшавани, както и съдебни актове, които поради даденото с тях разрешение на материалноправни въпроси, са приравнени по правни последици на влезлите в сила решения и за които законът не предвижда защита по друг ред /ППВС № 2/1977 г., т.2/. Определението, чиято отмяната се иска, е за недопускане на касационно обжалване и е постановено в производство по чл.288 ГПК. При факултативното обжалване по действащия ГПК е необходимо извършване на подбор на жалбите, които касационната инстанция ще допусне до разглеждане по същество. Поради естеството на правораздавателната дейност на този задължителен етап на касационното производство, с определението по чл.288 ГПК не се дава конкретно разрешение на процесуален или материалноправен спор на страните по делото, нито определението има преграждащо /от гледна точка развитие на исковия процес/ значение и не попада в обхвата на актовете, подлежащи на отмяна. Хипотезата на чл.303, ал.1, т.5 ГПК има предвид нарушения на процесуалните правила при разглеждане на делото, които са препятствали възможността на молителя да участва в него и да защити интереса си като извършва съответните процесуални действия за постигане на благоприятен за него резултат. Такива процесуални действия не се сочат в молбата за отмяна, а съдържащите се в нея твърдения се отнасят по време след като назначеният й особен представител адв.М. е подала касационна жалба срещу постановеното въззивно решение, т.е. след като въззивното производство е приключило, с постановяване на въззивното решение. Отделно от това, констатираната нередовност на касационната жалба – непредставено изложение на основанията за касационно обжалване към нея, съдът е приел за изправена с представеното изложение от адв.В. К. в качеството й на редовно упълномощен от касатора процесуален представител за извършване на това процесуално действие. Предвид изложеното молбата за отмяна е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение