Определение № 113 от 27.05.2021 г. на ВКС по т. д. № 30/2020 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. Образувано е по подадена от адв. Н. Н. Д., като процесуален пълномощник на касаторите Т. Ц. Т., Ц. Ц. Т. и В. Р. С., молба за изменение в частта за разноските на постановеното по настоящото дело решение № 32 от 15.03.2021 г. По изложени в молбата съображения се иска да бъде осъдено ответното застрахователно дружество да заплати на адв. Д. на основание чл. 38, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата (ЗАдв) във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4 и § 2а от ДР на Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (НМРАВ) сума в общ размер на 4 464 лв. с ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение за оказана на всеки от касаторите безплатна правна помощ в касационната инстанция, както и сумите от по 4 464 лв. с ДДС за първоинстанционното и въззивното производства. Ответникът по молбата – „Застрахователна компания Лев Инс“ АД, с ЕИК:[ЕИК], [населено място], по реда и в срока на чл. 248, ал. 2 ГПК не е заявил становище. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на молителя, приема следното: Молбата за изменение на решението в частта за разноските е подадена от легитимирана страна в законоустановения едномесечен срок по чл. 248, ал. 1, предл. второ ГПК, поради което е процесуално допустима, а по същество е частично основателна. Производството по т.д. № 30/2020 г. по описа на ВКС, I т.о. е било образувано по съвместна касационна жалба на Т. Ц. Т., Ц. Ц. Т. и В. Р. С. срещу решение № 1928 от 29.07.2019 г. по в.гр.д. № 4668/2018 г. на Апелативен съд – София, Гражданско отделение, втори състав, в частта, с която е потвърдено решение № 4004 от 18.06.2018 г. по гр.д. № 13220/2016 г. на Софийски градски съд за определяне на техен принос за настъпване на увредите в размер на 20 %, поради това, че са знаели за липсата на свидетелство за правоспособност на водача на МПС /над 30-те % съпричиняване, отчетено от СГС – за пътуване в автомобил без поставени предпазни колани/, както и от Ц. Т. и В. С. в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на предявените искове по чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) за разликата над 45 000 лв. до пълния предявен размер, при отчитане само на 30 % съпричиняване – за Т., а за С. – за разликата над 40 000 лв. до пълния размер, при отчитане на същия процент съпричиняване на вредоносния резултат. С решение № 32 от 15.03.2021 г. по т.д. № 30/2020 г. настоящият състав на ВКС е отменил обжалваното въззивно решение в частта, с която е потвърдено решение № 4004 от 18.06.2018 г. по гр.д. № 13220/2016 г. на Софийски градски съд за отхвърляне на предявените срещу „Застрахователна компания Лев Инс“ АД искове за заплащане на обезщетения за неимуществени вреди за: разликата над 45 000 лв. до 77 000 лв. – за Ц. Ц. Т., разликата над 40 000 лв. до 63 000 лв. – за В. Р. С. и за разликата над 40 000 лв. до 56 000 лв. – за Т. Ц. Т., ведно със законната лихва върху посочените разлики, и вместо това е осъдил застрахователното дружество да заплати на основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./: на Ц. Ц. Т. допълнително сумата от 32 000 лв., на В. Р. С. допълнително сумата от 23 000 лв. и на Т. Ц. Т. допълнително сумата от 16 000 лв., съставляващи обезщетения за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 22.07.2016 г. до окончателното издължаване. При този изход на делото, ответното застрахователно дружество е осъдено да заплати на адв. Н. Н. Д., на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв сума в общ размер от 2 660 лв. – възнаграждение за безплатно оказана правна помощ на тримата касатори за касационното производство. В частта по искането за изменение на решението в частта за присъденото адвокатско възнаграждение за производството пред ВКС молбата е основателна. В касационната инстанция касаторите са били представлявани безплатно на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. Съгласно чл. 38, ал. 2 ЗАдв. в случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение, като съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗАдв. и осъжда другата страна да го заплати. В конкретния случай, с оглед изхода от спора в касационната инстанция, защитения по всеки от предявените искове материален интерес в касационното производство и данните по делото за регистрацията по ЗДДС на оказалия безплатна правна помощ адвокат, дължимото от „Застрахователна компания Лев Инс“ АД на адв. Н. Д. адвокатско възнаграждение за касационното производство е в общ размер на 4 464 лв., с ДДС, на основание чл. 38, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 2 от ЗАдв във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4 и § 2а от ДР НМРАВ. С оглед на вече присъдените разноски с решението в общ размер на 2660 лв., на адв. Д. следва да се присъдят допълнително 1804 лева. В частта, с която се иска изменение на решението на ВКС и присъждане на сумите от по 4 464 лв. с ДДС – адвокатски възнаграждения за първоинстанционното и въззивното производства, искането по чл. 248 ГПК е неоснователно. Както в касационната си жалба, така и в постъпила след допускане до касационно обжалване на въззивното решение молба с вх. № 1541 от 23.02.2021 г. адв. Д. е претендирал единствено присъждане на разноски за производството пред настоящата съдебна инстанция. Представеният като приложение към същата молба списък по чл. 80 ГПК също касае само разноските по т.д. № 30/2020 г. по описа на ВКС, в който смисъл е и произнасянето в решението, чието изменение в частта за разноските се иска. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Търговската колегия, Второ отделение