Решение № 2061 от 23.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1773/2026 г.

Производството е по реда на чл. 213а, ал. 7 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба от П. В. П. от гр. Варна, срещу Определение № 111/06.01.2026 г. на Административен съд – Варна (АдмС – Варна) по адм. дело № 1350/2025 г. С обжалваното определение, съдът връща частната жалба на от П. В. П. от гр. Варна срещу Определение № 7398/02.07.2025 г. на АдмС –Варна по адм. дело №1350/2025 г., с което е оставена без разглеждане жалбата на П. П. против писмо изх. № В-03-1067/12.06.2025 г. на Началника на Териториален отдел – Варна на Комисията за защита на потребителите, представляващ отговор по сигнал от 02.06.2025 г. и е прекратено производството по делото. Частният жалбоподател счита, че определението, с което частта му жалба е върната е неправилно, тъй като по много други дела е освобождаван от задължението да внесе държавна такса само въз основа на молба и декларация за материално положение. Такива е представил в срок, поради което счита, че неправилно не е освободен от държавна такса и ограниченото правото му на достъп до съд. Иска да бъде отменено определението от 06.01.2026 г. по адм. дело № 1350/2025 г. на АдмС – Варна, с което е върната частната му жалба, както и съда да се произнесе по искането за освобождаване на държавна такса и за предоставяне на правна помощ. Ответникът по частната жалба – Началникът на Териториален отдел – Варна на Комисията за защита на потребителите, не ангажира становище по жалбата. Върховният административен съд като обсъди оплакванията в жалбата и доказателствата по делото, намира за установено следното: На 19.06.2025 г. П. В. П. от гр. Варна депозира пред АдмС –Варна жалба срещу писмо изх. № В-03-1067/12.06.2025 г. на Началника на Териториален отдел – Варна на Комисията за защита на потребителите (Комисията; КЗП), представляващ отговор по негов сигнал от 02.06.2025 г. до Комисията и иска отмяна на действия и бездействия на КЗП. На 23.06.2025 г. АдмС – Варна с Разпореждане №6904 оставя жалбата без движение и дава указания за поправяне на нередовността и срок за това. На 24.06.2025 г. П. В. П. от гр. Варна депозира пред съда молба вх. № 10750, с която счита че е изпълнил дадените указания за поправяне на нередовността на първоначалната жалба. На 02.07.2025 г. АдмС – Варна постановява Определение № 7398, с което е оставена без разглеждане жалбата на П. П. против писмо изх. № В-03-1067/12.06.2025 г. на Началника на Териториален отдел – Варна на Комисията за защита на потребителите, представляващ отговор по негов сигнал от 02.06.2025 г. и прекратява производството по делото. Съдът приема, че от една страна не са изпълнение пълно и точно дадените указания за поправяне на нередовността на жалба, а от друга оспореното писмо не представлява годен за оспорване акт. На 05.08.2025 г. П. В. П. от гр. Варна подава частна жалба срещу Определение № 7398/02.07.2025 г. на АдмС – Варна по адм. дело №1350/2025 г. На 11.08.2025 г. АдмС – Варна постановява Разпореждане № 8909, с което оставя частна жалба без движение като нередовна и дава указания за нейното поправяне и срок за това. Указва на частния жалбоподател във връзка с искането му да освобождаване от държавна такса да представи доказателства за посочените в чл. 83, ал.2 ГПК обстоятелства, като уточнява, че само тези по т. 2 се установяват с декларация, а за всички останали следва да представи писмени доказателства. На 24.09.2025 г. П. В. П. от гр. Варна подава декларация за семейно и материално положение и декларация за здравословното си състояние. На 26.09.2025 г. с Определение № 10383 АдмС –Варна оставя без уважение искането на П. П. за освобождаване от задължението за внасяне на държавна такса и дава нов срок за внасянето ѝ. На 29.10.2025 г. П. В. П. от гр. Варна подава частна жалба срещу Определение № 10383/26.09.2025 г. на АдмС – Варна, по нея е образувано адм. дело № 11100 по описа на Върховен административен съд за 2025 г. На 18.11.2025 г. Върховен административен съд постановява Определение № 11597, с което оставя в сила Определение № 10383/26.09.2025 г. на АдмС – Варна, с което е отхвърлено искането на П. П. за освобождаване от задължението за внасяне на държавна такса. На 26.11.2025 г. АдмС – Варна постановява Разпореждане № 13051, с което дава последна възможност на П. В. П. от гр. Варна да внесе дължимата за частната жалба държавна такса, както ѝ да последната да бъда приподписана от адвокат. Съобщението за връчването на Разпореждане № 13051/26.11.2025 г. на АдмС – Варна се връща с отбелязване, че на адреса не е намерено лицето, нито някой от домашните му. На 19.12.2025 г. в 14:52ч. П. В. П. от гр. Варна се е явил в бюро „Призовки“ на АдмС – Варна, но е отказал да получи съобщението едно с препис от Разпореждане № 13051/26.11.2025 г. на АдмС – Варна. Отказът е удостоверен от призовкар върху разписката на съобщението. На 06.01.2026 г. АдмС – Варна постановява Определение № 111, с което връща частната жалба на П. В. П. от гр. Варна срещу Определение № 7398/02.07.2025 г. на АдмС –Варна по адм. дело №1350/2025 г. Определение № 111/06.01.2026 г. на АдмС – Варна е съобщено лично на страната на 06.02.2026 г. На 10.02.2026 г. П. В. П. от гр. Варна депозира пред Върховен административен съд жалба срещу Определение № 111/06.01.2026 г. на АдмС – Варна, по която е образувано настоящото дело. Въз основа на така установените факти, настоящият съд счита, че частната жалба е подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна, поради което е допустима и следва да бъде разгледана. По същество същата е неоснователна. С обжалваното определение АдмС - Варна връща частната жалба на П. В. П. от гр. Варна срещу Определение № 7398/02.07.2025 г. на АдмС – Варна по адм. дело №1350/2025 г., с което е оставена без разглеждане жалбата на П. П. против писмо изх. № В-03-1067/12.06.2025 г. на Началника на Териториален отдел – Варна на Комисията за защита на потребителите, представляващ отговор по сигнал от 02.06.2025 г. като приема, че повторно дадените с Разпореждане № 13051/26.11.2025 г. указания за поправяне на нередовността на частната жалба (да се внесе държавна такса и да се приподпише същата от адвокат) не са изпълнени в указания срок, поради което са налице основанията за връщане на частната жалба по чл. 213а, ал. 1, изр. последно АПК. Определението е валидно, допустимо и правилно. Частният жалбоподател обоснова искането за отмяна на обжалваното определение като развива доводи за неправилност на определението, с което съдът е отказал освобождаването му от държавната такса. Действително частният жалбоподател е поискал да бъде освободен от задължението за плащане на държавна такса за частната си жалба като съдът се е произнесъл по това искане с Определение №10383/26.09.2025. Последното е било обжалвано самостоятелно от страната пред Върховен административен съд, който със свое Определение № 11597 от 18.11.2025 г. е оставил в сила Определение № 10383/26.09.2025 г. на АдмС – Варна, с което е отхвърлено искането на П. П. за освобождаване от задължението за внасяне на държавна такса. Това определение на Върховен административен съд е окончателно, поради което нова преценка на правилността на Определение № 10383/26.09.2025 г. на АдмС – Варна не може да бъде правена, а всички страни в производството и съда следва да съобразят влязлото на 18.11.2025 г. в сила Определение № 11597 на Върховен административен съд по адм. дело № 11100/2025 г. След като въпросът за дължимостта на държавната такса е бил решен окончателно от касационната инстанция, АдмС – Варна дава нова възможност на лицето да поправи нередовността на частната си жалба като внесе дължимата държавна такса, но въпреки предоставената възможност страната не изпълнява указанията. Правилен е изводът на съда, че отказът от 19.12.2025 г. на лицето на получи Разпореждане № 13051/26.11.2025 г. с указанията за поправяне на нередовността на частната жалба е удостоверен съгласно изискването на чл.44, ал. 1, изр. 5 и 6 ГПК вр. чл. 144 АПК с надлежно отбелязва в разписката на съобщението. Още повече, че П. П. очевидно е запознат със указанията от Разпореждане № 13051/26.11.2025 г., тъй като на 19.12.2025 г. депозира пред съда становище, съдържащо несъгласие с отхвърленото му искане за освобождаване от задължението за плащане на държавна такса и новото указание за плащането на таксата. Съдът няма възможност да съобрази това становище на страна, тъй като вече въпросът за дължимостта на държавната такса е решен окончателно с Определение № 11597/18.11.2025 г. на Върховен административен съд по адм. дело №11100/2025 г. Следователно срокът за внасяне на държавната такса, тече от 19.12.2025 г., откогато съобщението се счита редовно връчено въпреки отказа и съответно изтича на 29.12.2025 г. Указанията не са изпълнени в посочения срок. С оглед изложеното след изтичането на срока за поправяне на нередовността на частната жалба, даден с Разпореждане № 13051/26.11.2025 г., без указанията да бъдат изпълнени, АдмС – Варна правилно е преценил, че са налице основанията по чл. 213а, ал. 1, изр. последно АПК. Съгласно посочената разпоредба „когато нередовностите не се отстранят в срок, първоинстанционният съд връща жалбата или протеста“ и именно това е направил първоинстанционният съд. Налага се извод, че обжалваното определение е правилно, съответно е на закона и доказателства по делото, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от изложеното и на основание чл. 213а, ал. 7 АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение