Определение № 60434 от 06.12.2021 г. на ВКС по гр. д. № 4656/2021 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на „Стомана Индъстри“ АД против определение № 2192 от 11.08.2021 г., постановено по в. ч. гр. д. № 1994/2021 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено определение № 370 от 12.05.2021 г. по гр. д. № 717/2020 г. на Окръжен съд - Перник, с което искането на жалбоподателя по чл. 63, ал. 1 ГПК за продължаване на срока за изпълнение на указанията за внасяне по сметка на ВКС в едноседмичен срок от съобщението на държавна такса по касационната жалба в размер на 30 лв. и за представяне на доказателства за това в същия срок е оставено без разглеждане, а искането за възстановяване на срока е оставено без уважение и са присъдени съдебни разноски. В частната жалба се съдържат доводи за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното определение. Жалбоподателят се позовава на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 3 и ал. 2, предл. трето ГПК. В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна по жалбата П. Л. И., подаден чрез адв. С. В.. Поддържа се, че не са налице основания за допускане до касационно обжалване на атакуваното определение, а по същество същото е правилно и законосъобразно. Претендира разноски. Върховния касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение, при данните по делото, намира следното: Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК, от легитимна страна, срещу подлежащ на обжалване акт и е процесуално допустима. С обжалваното определение е потвърдено определение № 370 от 12.05.2021 г., постановено по гр. д. № 717/2020 г. на Окръжен съд - Перник, с което искането на „Стомана Индъстри“ АД по чл. 63, ал. 1 ГПК за продължаване на срока за изпълнение на указанията за внасяне по сметка на ВКС в едноседмичен срок от съобщението на държавна такса по подадената касационната жалба против решение № 4 от 05.01.2021 г. в размер на 30 лв. и за представяне на доказателства за това в същия срок е оставено без разглеждане, а искането за възстановяване на срока е оставено без уважение. Процесуалният представител на жалбоподателя адв. Х. М. е бил уведомен за дадените указания на 22.02.2021 г. и в определения от съда едноседмичен срок, изтичащ на 01.03.2021 г., нередовностите на касационната жалба не са били отстранени, поради което с разпореждане № 180 от 23.03.2021 г. касационната жалба е върната, за което жалбоподателят е бил уведомен чрез процесуалния му представител на 05.04.2021 г. Срещу разпореждането за връщане на касационната жалба „Стомана Индъстри” АД е депозирало частна жалба с вх. № 1637/13.04.2021г., в която е направено искане за продължаване и възстановяване на срока за изпълнение на указанията за внасяне на държавна такса, като към жалбата е представено платежно нареждане. Посочено е, че в определения срок за внасяне на държавната такса адв. Х. М. е бил болен и провеждал лечение за възстановяване от вируса „Ковид-19”, като се самоизолирал, за което е представил сниман антигенен тест. Соченото обстоятелство било непредвидено и препятствало изпълнението на дадените от съда указания. Въззивният съд е приел, че искането от жалбоподателя за продължаване на срока е недопустимо, тъй като е направено след изтичане на срока. Във връзка с искането за възстановяване на срока е приел, че жалбоподателят не е ангажирал доказателства по делото за настъпването на непредвидени обстоятелства, които не са могли да бъдат преодолени. Твърдяното от процесуалния представител – заболяване от „Ковид-19” не е доказано с медицински документи, като представеният антигенен тест не може да се установи, че се отнася за процесуалния представител на жалбоподателя. Не установява и че процесуалният представител е бил възпрепятстван по време на целия срок от 22.02.2021 г до 01.03.2021 г. за изпълнение на указанията на съда за внасяне на държавна такса. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, жалбоподателят е формулирал следните въпроси: 1. „Особените непредвидени обстоятелства – заболяване от COVID-19, по какъв начин се установяват, само с медицински документ, както посочва и възприема съда, или това обстоятелство може да се установи и с антигенен тест?“; 2. „Антигенен тест, валидно и допустимо ли удостоверява заболяване от COVID-19?“; 3. „Какво е правното значение – Изолация по Закона за здравето, като изрично предвидена мярка, във връзка със заболяването COVID-19 и същото съставлява ли особено непредвидено обстоятелство и форсмажорно обстоятелство, във връзка с приложението на чл. 63 и чл. 64 от ГПК?”; 4. „За задължението на въззивния съд, съгласно чл. 271, чл. 272 вр. с чл. 236, ал. 2 ГПК, да обсъди в мотивите на акта си всички възражения, доказателства и доводи на страните?”; 5. „Възможността да се иска продължаване на срока за извършване на определено процесуално действие, изключва ли възможността да се иска възстановяване на пропуснатия срок, при наличие на предпоставките предвидени в закона?”; 6. „Налице ли са особени непредвидени обстоятелства, задължителна изолация поради болест COVID-19 и установяване на това заболяване с антигенен тест, възпрепятствали страната да извърши в срок внасяне на държавна такса по касационна жалба?“ и 7. „Представянето на доказателства – платежно нареждане, за внесена държавна такса – 30 лева за касационна жалба, едновременно с частната жалба срещу Разпореждане № 180/23.03.2021 г. постановено по въззивно г.д. № 717/2020 год. по описа на Пернишки окръжен съд, за прекратяване на производството по делото и връщане на подадената касационна жалба по делото, обосновава ли приложението на чл. 63 и/или чл. 64 от ГПК?“. Сочи се, че четвъртият въпрос е разрешен в противоречие с решение № 283/14.11.2014 г. по гр. д. № 1609/2014 г. на ВКС, IV г. о., решение № 40/04.02.2015 г. по гр. д. № 4297/2014 г. на ВКС, IV г. о., определение № 487/22.10.2013 г. по ч. гр. д. № 5858/2013 г. на ВКС I г. о. и определение № 591/01.11.2011 г. по ч. гр. д. № 469/2011 г. на ВКС III г. о., а останалите въпроси от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Поддържа и, че определението е очевидно неправилно – основание по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК. Атакуваното въззивно определение е валидно и допустимо. Не е налице нарушение на императивна правна норма или на правен принцип, които да дават основание да се приеме, че същото е очевидно неправилно. Становището на жалбоподателя за очевидна неправилност на въззивното определение е несъстоятелно и е налице отъждествяване на неправилността по чл. 281, т. 3 ГПК с очевидната неправилност по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК. Основанието по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК предпоставя порок на въззивния акт, установим пряко и единствено от съдържанието на последния, без анализ на извършените процесуални действия на съда и страните, както и без съобразяване на действителното съдържание на защитата им, събраните доказателства и тяхното съдържание. Не е налице основание за допускане до касационно обжалване по повдигнатите от жалбоподателя въпроси. Допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да е бил предмет на разглеждане в обжалваното определение и да е обусловил решаващите изводи на съда по него. Поставените първи и втори въпроси са неотносими. За да приеме, че искането на жалбоподателя за възстановяване на срока е неоснователно въззивният съд се е позовал, че последният е представил единствено снимка на домашен антигенен тест, от която по никакъв начин не може да се установи, че се отнася за процесуалния представител на жалбоподателя, не е ясно и за кой период се отнася. Поставеният трети въпрос, с който се пита какво е правното значение на изолацията по Закона за здравето, като изрично предвидена мярка, във връзка със заболяването „Ковид-19” и същото съставлява ли особено непредвидено обстоятелство и шестият въпрос относно налице ли са особени непредвидени обстоятелства, задължителна изолация поради болест COVID-19 и установяване на това заболяване с антигенен тест, възпрепятствали страната, се явяват изцяло теоретично и хипотетично зададени. Четвъртият формулиран въпрос за задълженията на съда, разглеждащ частната жалба, да се произнесе по всички доводи и възражения на страните, като обсъди доказателствата е относим, но същият не е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, в това число и с посочената в изложението. Въззивният съд служебно е проверил всички правно релевантни факти, сам е преценил доказателствата, събрани по делото, въз основа на което е разрешил въпросите, включени в предмета на производството. Ето, защо по този въпрос не се разкрива допълнителния критерий за допустимост на касационното обжалване. Петият въпрос за възможността да се иска възстановяване на срока, в случай, че страната е могла да поиска удължаване също е бил разрешен от въззивния съд в съответствие с трайната практиката на ВКС и следователно по него не е налице поддържаното от частния жалбоподател допълнително основание. Докато седмият въпрос е изцяло неотносим, тъй като същият не е бил разгледан в обжалваното определение. Предвид изложеното не следва да се допуска касационно обжалване на определението. С оглед изхода на делото на ответната страна по частната касационна жалба следва да се присъдят сторените и доказани в производството разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение