Определение № 5 от 03.01.2017 г. на ВКС по т. д. № 2185/2016 г.

Производството е по чл.274 ал.2 от ГПК. Образувано е по подадена от Г. С. В. и Т. Н. В. частна жалба срещу определение /с характер на разпореждане/ от 29.08.2016г. по в.ч.т.д.№5149/2015г. по описа на Софийски апелативен съд,с което е върната подадената от тях частна жалба вх.№6768/10.05.2016г. срещу определение №1208/11.04.2016г. по същото частно въззивно дело,поради неотстраняване в срок на допусната от тях нередовност – липса на приподписване на касационната жалба от адвокат и представяне на адвокатско пълномощно. В частната жалба като съображения за незаконосъобразност и необоснованост на атакувания съдебен акт е посочено,че изискването за приподписване се отнася само за касационните жалби, но не и за частните такива срещу постановените от въззивния съд актове по частни въззивни производства. Върховният касационен съд констатира,че частната жалба е подадена в срок от легитимирано да обжалва лице срещу съдебен акт от категорията на обжалваемите,поради което я намира за допустима. По същество е основателна.От данните по ч.в.т.д.№5149/15г. се установява,че САС е бил сезиран с жалба срещу решение на ОС Монтана,постановено по реда на чл.250 ГПК – за допълване на постановеното от този съд решение по иска по чл.422 ГПК с произнасяне по разноските в заповедното производство.По жалбата САС се е произнесъл с решение,с което е потвърдил допълнителното решение на МОС.Срещу него е подадена касационна жалба,която САС е оставил без движение с указания за отстраняване на недостатъци.Тъй като указанията не са изпълнени от жалбоподателите В. в определения срок, с определение №1208/11.04.16г. САС е върнал касационната жалба.Това определение е обжалвано пред ВКС с частна жалба,която САС е намерил за нередовна и е оставил без движение,като е дал указания за внасяне на държавна такса по сметка на ВКС и за приподписването й от адвокат с представяне на адвокатско пълномощно за представителство пред ВКС. Тъй като указанията са изпълнени частично /само е внесена изискуемата държавна такса/,с атакуваното определение САС е върнал частната жалба като нередовна. Определението е неправилно.Разпоредбата на чл.284 ал.2 ГПК е приложима само по отношение на касационните жалби и на частните касационни жалби /тези,които са подадени срещу определенията, предвидени в чл.274 ал.3 ГПК и подлежат на разглеждане по реда на глава 22 от ГПК/.В случая е подадена частна жалба срещу определение №1208/11.04.16г.,постановено от САС,с което е върната касационна жалба,за което законодателят е предвидил изрично обжалваемост пред по-горната инстанция.Следователно този акт е от категорията на чл.274 ал.1 т.2 ГПК и тъй като е постановен от апелативен съд,подлежи на пряко обжалване пред ВКС по реда,посочен в чл.275-чл.279 ГПК,в които разпоредби липсва изискване за приподписване на частната жалба от адвокат с представено пълномощно. Поради това определението на САС, с което частната жалба срещу определение №1208/11.04.16г. е намерена за нередовна и върната поради неподписването й от адвокат и непредставяне на пълномощно,следва да бъде отменено и делото върнато на апелативния съд за администрирането й. Мотивиран от горното ВКС