Определение № 365 от 02.06.2015 г. на ВКС по д. № 3900/2013 г.

Производството по делото е образувано през 2013 г. по частна жалба, подадена от Д. К. Д. и В. Д. Д., против разпореждане № 2019/20.02.2013 г., постановено от съдията-докладчик по въззивно гр.д. № 1919/2012 г. по описа на Варненския окръжен съд, с което е върната „допълнителна” касационна жалба вх. № 5756/20.02.2013 г. на Д. Д. и В. Д., поради подаването й след изтичане на преклузивния срок. С определение от 16.07.2013 г. сезираният тричленен състав на ВКС е потвърдил разпореждането на въззивния съд. Определението е окончателно, както изрично е указано в него, поради което не е връчен препис на страните. Д. К. Д. и В. Д. Д., чрез адв. Т. С. Г. от АК София, са подали частна жалба срещу необжалваемото определение на ВКС по ч.гр.д. № 3900/2013 г., която е върната, като недопустима, с разпореждане № 54/06.03.2015 г. Срещу последното разпореждане на съда е подадена нова частна жалба от Д. К. Д. и В.Д.Д., която е нередовна и е оставена без движение за представяне на доказателства за внесена държавна такса в размер на 15 лв. по сметка на ВКС. Поради неизпълнение на указанието, частна жалба вх. № 3664/26.03.2015 г. е върната с разпореждане № 138/21.05.2015 г. Срещу последното е подадена частна жалба вх. № 6214/27.05.2015 г., също нередовна – не е внесена дължимата държавна такса. В нея Д. К. и В. Д. са направили отвод на всички съдии от ІV гражданско отделение на ВКС. По отвода: С.-докладчик, който следва да администрира подадената частна жалба, е от ІV гражданско отделение на ВКС, но не намира основания да се отведе от делото. Във ВКС има специализация на съдиите по материя, поради което и всички производства, образувани във връзка с жалби и молби по настоящото дело, се разпределят на докладчик, на случаен принцип, измежду съдиите, разглеждащи съответната материя. Относно молбите и жалбите, конкретно по ч.гр.д. № 3900/2013 г. – те се разглеждат, съответно администрират от докладчика, първоначално определен по делото; по всяка молба и по администриране на жалба срещу акт, постановен по ч.гр.д. № 3900/2013 г. не се извършва ново разпределение и определяне на съдия-докладчик. Във връзка с указанията, дадени в предходни разпореждания от съдията-докладчик по делото, за процесуалните възможности на страните, също няма основания за отвод на докладчика, нито на останалите съдии от ІV гражданско отделение. Производството по частно гр.д. № 3900/2013 г. на ВКС, ІV г.о., предвид поредицата частни жалби продължава повече от 2 години, с което се удължава и общия срок на продължителност на делото. Съдът се освобождава от отговорност за прекомерна продължителност на дело в защита на граждански права, когато забавянията се дължат на поведението на гражданите и юридическите лица – страни по делото; ако поведението на тези лице обаче е било причина за неоправдани отлагания, държавата не отговаря, само ако съдът е взел мерки да организира адекватно своевременното разглеждане на делото, вкл. чрез дисциплиниране на сраните, указания и разяснения, преустановяване на действия, съставляващи злоупотреба с право (Ч. и В. с/у Италия, № 19753/92, 4 декември 1995 г., Серия A № 337-A, Определение № 222 от 21.03.2014 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1076/2014 г., III г. о., ГК). Компетентните органи са задължени да организират производството така, че то да отговаря на изискването на чл. 6, ал. 1 от ЕКПЧ за разглеждане на делото в разумен срок, включително когато страна не проявява необходимата процесуална дисциплина или дори шикани и се опитва да попречи на развитието на производството - К. с/у Италия, № 9381/81, 25 юни 1987 г., Серия A № 119; Ш. с/у Германия, № 75529/01, 8 юни 2006 г.; М. с/у България, № 21558/03, 2 септември 2010 г., Б. с/у Л., № 44978/98, 15 юли 2003 г., К. с/у България, № 44626/98, 24 март 2005 г. В заключение, не са налице основания по чл. 22 ГПК за отвод на съдията-докладчик по делото. Частната жалба, като нередовна, следва да бъде оставена без движение с указание за представяне на доказателства за внесена държавна такса в размер на 15 лв. по сметка на ВКС. По изложените съображения, съдът