Определение № 285 от 29.05.2020 г. на ВКС по гр. д. № 798/2020 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба с вх.№545/09.01.2020г., подадена от А. Е. Д. от [населено място], чрез процесуалния му представител адв.Д. П. от АК-В., срещу решение №1431, постановено на 03.12.2019г. от II състав на ГО на Варненския окръжен съд по в.гр.д.№1569/2019г., с което решението на първоинстанционния съд е отменено и вместо това е отхвърлен предявеният от А. Е. Д. срещу Община Варна отрицателен установителен иск, че Община Варна не е собственик на ПИ с идентификатор ............ по КККР, одобрени със заповед №РД-18-73/23.06.2008г. на изпълнителния директор на АГКК, с площ от 752кв.м., находящ се в [населено място], кв.Г., селищно образувание „Б. юг“, трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 метра/, стар идентификатор няма, номер по предходен план: .......... В изложението към касационната жалба се поддържа, че са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по реда на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Според касатора в обжалваното въззивно решение съдът се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС /решение №109/25.05.2016г. по гр.д.№356/2016г. на Първо ГО на ВКС и решение №249/04.07.2011г. по гр.д.№621/2010г. на Първо ГО на ВКС/ по въпроса могат ли да бъдат придобивани по давност имоти, за които не е установено да са били част от кооперативно земеползване или одържавени или отнети по друг начин и поради това такива земи не подлежат на възстановяване, респективно за тях не се прилага разпоредбата на чл.5, ал.2 ЗВСОНИ и дали те могат да бъдат включени във фонда по чл.19, вр. чл.25 ЗСПЗЗ. Касаторът поддържа, че основание за допускане на касационно обжалване по този въпрос е налице, тъй като въззивният съд е приел, че земята е била обобществена само поради факта, че е включена в баланса на ТКЗС, без да има писмени доказателства за това. Касаторът поддържа също така, че в обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл и по въпрос, имащ значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, а именно по въпроса може ли един земеделски имот да се счита обобществен и включен в ТКЗС само поради факта, че всички земеделски земи са били включени в баланса на ТКЗС, след като липсват писмени доказателства за включването му в ТКЗС. В писмен отговор в срока по чл.286, ал.1 ГПК ответникът по касационна жалба Община Варна чрез процесуалния си представител юрисконсулт Ц., изразява становище, че не са налице поддържаните от касатора основания за допускане на касационно обжалване по изложените в отговора съображения. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК. Досежно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване съображенията са следните: А. Е. Д. е предявил срещу община Варна отрицателен установителен иск за признаване, че общината не е собственик на процесния имот, с твърденето, че е упражнявал фактическа власт върху имота повече от 10 години в периода от 1995г. до 2016г. и е придобил правото на собственост по давност, за което на 01.12.2016г. е съставен н.а.№..., том ..., рег.№.........., дело №..../2016г., докато съставеният на 08.10.2015г. акт за частна общинска собственост, в който като основание за съставянето е посочен чл.2, ал.1, т.7 ЗОС, удостоверява несъществуващо право на общината, тъй като общината не е придобила правото на собственост на някое от предвидените в чл.2 ЗОС основания. В писмен отговор в срока по чл.131 ГПК ответникът е оспорил така предявения иск, като е поддържал, че територията, в която попада имотът, е такава по §4, ал.2 ПЗР ЗСПЗЗ, за която е одобрен ПНИ, в който се нанасят имотите на три категории лица: ползватели, на които по една от предвидените процедури правото на ползване се е трансформирало в право на собственост чрез заплащане цената на земята; бивши собственици или техните наследници с признато или възстановено право на собственост върху земеделски земи; настоящи собственици, които се легитимират било като приобретатели от първите две категории, било на самостоятелно правно основание. Поддържа, че новообразуваният ПИ ... попада в част от имот ..., записан на В. С. като ползвател по §4 ПЗР ЗСПЗЗ, в част от имот ..., записан на В. А. като ползвател по §4 ПЗР ЗСПЗЗ и в част от имот ........, записан на К. С. като ползвател по §4 ПЗР ЗСПЗЗ, както и че този имот е идентичен със стар имот .... /стари граници по помощния план към ПНИ/, записан на Й. И. П., а съгласно тези, предоставени от район А. към община Варна е вписан като имот на неидентифициран собственик. Поддържа, че е придобила правото на собственост върху имота ex lege, а именно по друг начин, определен в закон по смисъла на чл.2, ал.1, т.7 ЗОС, като счита, че този друг начин е указан в чл.25, ал.1 ЗСПЗЗ. От фактическа страна въззивният съд е приел за безспорно, че процесният имот е идентичен с описания в АЧОС №.../08.10.2015г., както и с описания в констативен нотариален акт №.../01.12.2016г., а въз основа на заключението на допуснатата по делото СТЕ е приел, че по кадастралния план на м.“Западно от Г.“ от 1979г., допълнен 1996г., процесният имот е бил част от три имота - №№..., ... и ..., записани на лица, различни от ищеца А. Д., с които не е установено по делото същият да има някаква връзка. Взето е предвид, че в плана на старите имотни граници към ПНИ процесният имот попада в стар имот №... и е записан на неидентифициран собственик, по какъвто начин имотът е записан и в ПНИ на СО „Б.-юг“, одобрен 2002-2003г. Въз основа на показанията на разпитаните по делото свидетели С. С. и П. П. въззивният съд е приел, че в периода от 1995г. до 01.12.2016г. А. Д. е упражнявал фактическата власт върху имота с намерение за своене, оградил е имота с телена ограда на бетонни колове и е засаждал дървета. Изложени са съображения, че основният спорен въпрос по делото е придобила ли е общината правото на собственост върху имота на соченото от нея придобивно основание по чл.25, ал.1 ЗСПЗЗ като в тази връзка са и въпросите дали имотът е бил включен в ТКЗС и подлежал ли е на възстановяване на старите собственици или на изкупуване от ползватели по реда на ЗСПЗЗ, а оттам и дали е съществувала законова забрана за А. Д. да придобие имота по давност в процесния период. Прието е за установено от СТЕ, че преди колективизацията процесният имот е бил земеделска земя, че до 1991г. е попадал в зона за земеделско ползване, както и че е бил включен в баланса на ТКЗС – по уточнението на вещото лице от съдебно заседание през 1959г. всички земеделски територии са включени в баланса на ТКЗС, като за процесния имот писмени доказателства за включването му в ТКЗС не са открити, защото същият е бил част от нива, която е била разделена на три ползвателски имота. Взето е предвид, че по обясненията на вещото лице за тези имоти няма доказателства, но при образуването на ТКЗС „К.“ всички влизат и няма данни да е възстановен на бивши собственици. Прието е, че отговорите на вещото лице в съдебно заседание не противоречат на даденото от него писмено заключение, а го доуточяват и допълват, като експертът е категоричен, че имотите, от които е формиран процесния имот, са били със статут на земеделски земи и са били включени в баланса на ТКЗС. Прието е също така, че заключението на вещото лице е логически свързано с останалите доказателства по делото, а конкретно за процесния имот няма как да се съдържат данни да е включен в ТКЗС, защото е новообразуван след приемането на ПНИ, а според заключението се ситуира на мястото на три стари имота №№..., ... и ..., които са били стопанисвани от ползвателите В. С., В. А. и К. С., които са записани в разписния лист към кадастралния план на местността от 1979г., от което съдът е направил извод, че на същите са били предоставени включените в ТКЗС „К.“ земи, за да ги стопанисват. Взето е предвид, че към този момент /1979г./ и всички съседни на процесния имот земеделски земи са били колективизирани и логически няма как имотът да не е бил включен в баланса на ТКЗС. Прието е, че процесният имот е записан на неидентифициран собственик в ПНИ, тъй като впоследствие ползвателите не са изкупили земите и няма данни за реституционни претенции спрямо тях. С оглед на това въззивният съд е приел, че имотът попада в терен по §4 ПЗР ЗСПЗЗ и е имал статут на земеделска земя към 1995г. Едва през 2000г. е станал урбанизирана територия. Прието е, че общината е доказала твърдението си, че имотът е бил включен в ТКЗС, докато ищецът А. Д. не е поискал ангажирането на допълнителни доказателства за установяване на твърдението си, че имотът не е бил включен в ТКЗС, нито е оспорил заключението на вещото лице. Поради това соченият от вещото лице факт на включване на имота в ТКЗС е приет за неопроверган. Прието е, че към 2002г. при влизане в сила на ПНИ процесният новосъздаден имот не е бил засегнат от реституционни решения и заповеди по §4к, ал.7 ПЗР ЗСПЗЗ, не е бил изкупен по реда на §4а или §4б ПЗР ЗСПЗЗ от ползватели, нито е имал характеристиките на държавен такъв. С оглед на това въззивният съд е приел, че по силата на чл.25, ал.1, изр. първо ЗСПЗЗ имотът е станал общинска собственост, като логиката на законодателя подлежащите на реституция обобществени земеделски земи, които не са заявени от бившите собственици за възстановяване по реда и в сроковете на ЗСПЗЗ, както и не са изкупени от ползвателите в законоустановените срокове, да преминават в собственост на съответната община, е и видна и от нормата на чл.19 ЗСПЗЗ, обявяваща ги за общинска собственост ex lege с влизане в сила на картата на възстановената собственост, съответно на плана за земеразделяне. За ирелевантно е прието дали е изпълнена процедурата по чл.19 ЗСПЗЗ по вземане на протоколно решение, по съображения, че собствеността възниква ex lege, като аналогична хипотеза е налице и с влизане в сила на ПНИ, към който момент следва да се прави преценка възстановена ли е собствеността или придобита ли е по реда на §4а или §4б ПЗР ЗСПЗЗ. И доколкото имот със статут на общинска собственост не може да се придобива по давност след 01.06.1996г., а с оглед нормата на §1 ЗД ЗС, обн.ДВ.бр.7 от 2018г., в сила от 31.12.2017г., давността за придобиване на държавни и общински имоти спира да тече до 31.12.2022г., въззивният съд е приел, че ищецът А. Д. не може да се легитимира като собственик на процесния имот на соченото от него оригинерно правно основание. С оглед данните по делото и така изложените от въззивния съд съображения, следва да се приеме, че не са налице поддържаните от касатора основания за допускане на касацонното обжалване. Действително в сочените в изложението решения на тричленни състави на ГК на ВКС се приема, че не всички земеделски земи, които не са заявени за възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, респ. не са били изкупени от ползвателите, се придобиват от общината по реда на чл.19 ЗСПЗЗ, респ. по реда на чл.25, ал.1 ЗСПЗЗ. Изключенията, което съставите на Първо ГО на ВКС имат предвид в решение №109/25.05.2016г. по гр.д.№356/2016г. и решение №249/04.07.2011г. по гр.д.№621/2010г. обаче са различни от разгледаната в настоящия случай хипотеза – имат се предвид земеделски земи, владението върху които е било запазено от техните собственици и след образуването на ТКЗС, за които в Примерните устави на ТКЗС от 1958г. /чл.10, ал.3/ и от 1968г. /чл.11/ е предвидено запазване на собствеността в реални граници, както и земите, които съгласно чл.12 ЗСГ и ПМС №25/1975г. гражданите, които се занимават лично и с участието на членовете на семейството си със селскостопанска дейност, са могли да притежават и запазят в реални граници. За тези имоти ВКС приема, че не подлежат на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, като за тях и разпоредбата на чл.25, ал.1 ЗСПЗЗ по същите съображения не намира приложение. Настоящият случай обаче не се установява да е сходен на разгледания в посочените решения на ВКС – по делото не е доказано имотът да е бил оставен на собственика си по реда на Примерните устави на ТКЗС, респ. по реда на чл.12 ЗСГ. Установено е единствено, че фактическата власт върху имота е упражнявана от А. Д., но едва след 1995г., не и в периода на съществуване на ТКЗС „К.“. Поради това не може да бъде споделена тезата на касатора, че първият поставен от него въпрос е разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС. Не може да бъде споделена и тезата на касатора за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по втория, поставен в изложението въпрос, тъй като изводът на въззивния съд, че имотът е обобществен и включен в ТКЗС е основан не само на факта, че всички земеделски земи са били включени в баланса на ТКЗС, а на преценка на всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност, както и на правилата на формалната житейска логика. Както е посочено в обжалваното решение, констатациите на вещото лице не са били оспорени, а те са основани на неговите знания и опит, нито са представени доказателства, които да ги опровергават. Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение