Определение № 8487 от 03.08.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5609/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано по частна жалба от Ж. И. Д. против определение № 3759 от 26.03.2026 г., постановено по адм. дело № 714/2026 г. по описа на Административен съд – Варна, с което на основание чл. 159, т. 1 АПК жалбата й против писмо с изх.№ 20-881/02.02.2026г. на началника на Службата по геодезия, картография и кадастър (СГКК) - Варна е оставена без разглеждане и производството по делото е прекратено. По подробно изложени доводи моли определението да бъде отменено, а делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Претендира присъждане на разноски. Ответникът – началникът на СГКК - Варна не изразява становище по частната жалба. Като взе предвид изложеното в частната жалба и данните по делото Върховният административен съд, второ отделение, констатира следното: Производството по адм. дело № 714/2026 г. на Административен съд – Варна е образувано по жалба на Ж. И. Д. против писмо с изх.№ 20-881/02.02.2026г. на началника на СГКК – Варна, с което жалбоподателката е уведомена, че във връзка със заявление с вх .№ 07-93/06.01.2026 г. и допълнение с вх. № 05- 643/26.01.2026 г. е извършена служебна проверка, от която се установява, че СГКК-Варна се е произнесла по всички заявления на г-жа Ж. Д. с влезли в сила административни актове. Тъй като към заявление с вх. № 07-93/06.01.2026 г. и допълнение с вх. № 05-643/26.01.2026 г. не се представят нови факти и обстоятелства, задължаващи административния орган да се произнася отново, на основание чл. 124, ал. 1 АПК, жалбоподателката е уведомена, че СГКК - Варна няма да разглежда и да отговаря на заявления със същото съдържание. Като се съобразява със съдържанието на писмото, съставът на Административен съд – Варна приема, че същото не притежава белезите на индивидуален административен акт, тъй като има характер на уведомление по смисъла на чл. 26 АПК, поради което с определението, предмет на оспорване оставя жалбата без разглеждане и прекратява производството по делото. При тези факти настоящият съдебен състав стигна до следните изводи: Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Административният съд правилно приема, че оспореното писмо на началник на СГКК - Варна не притежава белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК. Писмото е с уведомителен характер и информира адресата, че СГКК-Варна се е произнесла по всички, подадени от нея заявления със влезли в сила административни актове. Следователно писмото не представлява властническо волеизявление и с него не се засягат права и законни интереси на жалбоподателката. Поради това първоинстанционният съд правилно приема, че оспореното писмо не притежава характеристиките на индивидуален административен акт и не подлежи на съдебен контрол по реда на АПК. Останалите съображения в частната жалба засягат правния спор по същество, поради което са извън предмета на настоящото производство и не следва да бъдат обсъждани. Поради изложеното настоящата инстанция приема, че изводите на Административен съд - Варна за недопустимост на подадената жалба и оставянето й без разглеждане са направени в съответствие с нормативната уредба. Не са налице основания за отмяна на оспореното определение, поради което същото следва да бъде оставено в сила. При този резултат на делото право на разноски има ответната страна, но тя не е поискала присъждането на такива. По тези съображения Върховният административен съд, второ отделение,