Определение № 4590 от 29.09.2026 г. на ВКС по гр. д. № 3352/2026 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от И. К. З., срещу определение № 3884 от 15.07.2026 г., постановено по гр. д. № 2742/2026 г. по описа на III г.о. на ВКС, с което е оставена без разглеждане молбата на И. К. З. за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 на определение № 2620 от 19.05.2026 г. по ч. гр. д. № 1763/2026 г. по описа на III г.о. на ВКС и е прекратено производството по делото. С частната жалба се излагат съображения за недопустимост и неправилност на определението. Преповтарят се и доводите от молбата за отмяна по повод искане за образуване на тълкувателно дело. Искането е за обезсилване на обжалваното определение. Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение, за да се произнесе по частната жалба съобрази следното: Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против определение, подлежащо на инстанционен контрол по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. Съображенията за това са следните: Производството пред предходния състав на ВКС е било образувано по молба на И. К. З. за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК на определение № 2620 от 19.05.2026 г. по ч. гр. д. № 1763/2026 г. по описа на III г.о. на ВКС, постановено в производство по чл. 274, ал. 2 ГПК, с което е потвърдено разпореждане № 900 от 17.04.2026 г. на Председателя на Четвърто гражданско отделение при ГК на ВКС за отказ да бъде образувано съдебно производство по преписка с вх. № 7679/16.04.2026 г. по молби на И. К. З. за отмяна на определение № 4483 от 06.10.2025 г. по ч. гр. д. № 2945/2025 г. на ВКС и определение № 450 от 30.01.2026 г. по ч. гр. д. № 4808/2025 г. на ВКС. С атакуваното в настоящото производство определение тази молба за отмяна е оставена без разглеждане като недопустима, доколкото е насочена срещу съдебен акт, който не формира сила на пресъдено нещо, и затова не подлежи на отмяна по реда на чл. 303 и сл. ГПК. За да постанови обжалвания резултат, съставът на ВКС е изложил съображения, че съгласно задължителните постановки на т. 6 на ТР № 7 от 31.07.2017 г. по тълк. д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС, отмяната като извънреден извънинстанционен способ цели преодоляване на формираната сила на пресъдено нещо, поради което е приложима не за всички категории съдебни актове, ползващи се със стабилитет поради неоттегляемост, а само за онези, формиращи сила на пресъдено нещо. Посочил е, че такива са решенията по искови спорове и определенията за прекратяване на производството при направен отказ от иска (тъй като последиците от отказа от иска са аналогични на последиците на разрешен със сила на пресъдено нещо спор за материално право), поради което тези определения се доближават по характер до решенията. В случая е намерил, че атакуваното с молбата за отмяна определение не е от посочената категория. По изложените съображения предходният състав на ВКС е обосновал извод, че молбата за отмяна следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото – прекратено. Обжалваното определение е правилно и законосъобразно. Както е разяснено с Тълкувателно решение № 7 от 31.07.2017 г. по тълк. д. № 7/2014 г., ОСГТК, ВКС, отмяната е процесуален способ за защита срещу влезли в сила неправилни съдебни решения, когато неправилността се дължи на изчерпателно изброени в чл. 303, ал. 1 и чл. 304 ГПК основания. Предмет на молбата за отмяна е съдебен акт, резултат на приключил спор, който характеризира производството по Глава 24 ГПК като самостоятелно и извънинстанционно. Целта на отмяната е преодоляване на формираната неправилно сила на пресъдено нещо на съдебния акт. Затова не подлежат на отмяна съдебни решения, които не се ползват със сила на пресъдено нещо. По аргумент от по-силното основание, не подлежат на отмяна по реда на чл. 303 и сл. ГПК съдебните определения, защото това са актове по движението на делото и не се ползват със сила на пресъдено нещо. Съгласно т. 6 от цитираното тълкувателно решение, не подлежат на отмяна дори преграждащите хода на делото определения, които се ползват със стабилитет, с изключение на определението за прекратяване на производството по делото поради отказ от иск. Изразеното от съдебния състав на ВКС, Трето г.о., становище за недопустимост на молбата за отмяна е в съответствие със задължителните постановки в цитирания тълкувателен акт. В случая определението, чиято отмяна се иска, не притежава характеристиките на съдебен акт, който се ползва със сила на пресъдено нещо, с оглед на което подадената молба за отмяна е процесуално недопустима и правилно е оставена без разглеждане. За пълнота на мотивите следва да се посочи, че искането на страната да се инициира образуване на тълкувателно дело по поставен в жалбата въпрос, е неоснователно, тъй като не са налице предпоставките, предвидени в чл. 292 ГПК, нито жалбоподателката попада в кръга на лицата съгласно разпоредбата на чл. 125 ЗСВ, които могат да заявят искане за образуване на тълкувателно дело. Необосновани са и твърденията в жалбата за недопустимост на атакуваното определение. Те са привързани към оплакванията на жалбоподателката, че съдът не се е произнесъл, съответно повдигнал и придвижил, искането ѝ за образуване на тълкувателното дело. При съобразяване на изложеното в мотивите по-горе, както и фактът, че не се констатират процесуални пречки или липсата на процесуални предпоставки за постановяване на обжалваното определение, следва изводът, че същото не е недопустимо. Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на III г.о.,