Решение № 7269 от 29.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11721/2013 г.

Решение № 7269 от 29.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11721/2013 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 ДОПК вр. с чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Даниел Йорданов Голдмън, чрез процесуалния му представител адв. Тодоров, срещу решението, постановено по адм. дело № 2628/2012 г. по описа на Административен съд - Пловдив, в частта, в която е отхвърлена жалбата на Голдмън срещу ревизионен акт /РА/ № 261105076/13.12.2011 г. на орган по приходите при ТД на НАП Пловдив. Касаторът навежда оплаквания за необоснованост и материална незаконосъобразност на решението в обжалваната му част - основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че Голдмън има център на жизнени интереси в Германия, не е установено да е пребивавал повече от 183 дни годишно в България, неправилно не е взет предвид получен приход от дарение. Направено е искане за отмяна на решението в обжалваната част и постановяване вместо него на друго по съществото на спора, с което да се отмени изцяло ревизионният акт. Ответникът по касационната жалба - Директор на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Пловдив при ЦУ на НАП, не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на решението на релевираното касационно основание и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Предмет на касационен контрол е решението на АС Пловдив, постановено по адм. дело № 2628/2012 г. по описа на същия съд, само в частта, в която е отхвърлена жалбата на ревизираното лице срещу ревизионния акт и в негова тежест са присъдени разноски. В частта на решението, в която РА е отменен, решението на АС Пловдив е влязло в сила като необжалвано. Съдът е приел за установено следното: С решението на Директора на дирекция "ОДОП" - Пловдив е потвърден РА за следните задължения: Данък по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) за 2005 г. - 1311,71 лв.; Лихви - 924,32 лв.; Данък по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) за 2006 г. - 557,61 лв.; Лихви - 318,62 лева; Данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2008 г. - 673,22 лв.; Лихви - 188,90 лв.; Данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2009 г. - 542,23 лв.: Лихви - 90,84 лв.; Данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2010 г. - 230,56 лв.; Лихви - 14,83 лева. Ревизията е извършена по особения ред на чл. 122 и сл. ДОПК поради наличие на основания по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК - декларираните приходи/доходи не съответстват на имущественото и финансово състояние на РЛ за периода. С оглед данните за имущественото състояние на лицето в ревизирания период, неподаването на ГДД, извършени разходи за имоти, МПС, издръжка при липса на достатъчно данни са насрещни еквивалентни или по-големи приход, са били налице основания за извършване на ревизия по особения ред. Така е прието и от съда като тези негови изводи не са предмет на касационни оплаквания. Правилно е прието от съда, че по силата на чл. 124, ал. 2 ДОПК фактическите констатации в ревизионния акт, издаден в проведената по особения ред ревизия, се смятат верни до доказване на противното. Така установената законова презумпция предопределя разпределението на доказателствената тежест, при което в тежест на ревизираното лице е да обори при условията на пълно доказване всички оспорени от него фактически констатации на приходните органи в РА. Прието е, че Даниел Голдмън е местно физическо лице по смисъла на чл. 6, ал. 1 ЗОДФЛ (отм.) и съответно на чл. 4, ал. 1, т. 1 ЗДДФЛ. В това си качество, на основание чл. 8, ал. 1, чл. 13 и чл. 14 ЗОДФЛ (отм.), чл. 3, т. 1 и чл. 6 ЗДДФЛ, представлява данъчно задължено лице за доходите, получени от него през отделните данъчни години, включващи се в обхвата на ревизията, от източници в РБ и от чужбина. По силата на приложимата Спогодба между правителството на НРБ и правителството на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия за избягване на двойното данъчно облагане на дохода и печалбите от прехвърляне на имущество, в сила за РБ от 1998 г., е установено, че Даниел Голдмън е местно лице по смисъла на чл. 4, както по б. "а" на ал. 1 - за Обединеното Кралство, така и по б. "б" на ал. 1 за България, като неин гражданин. В този случай преценката за качеството "местно лице" по смисъла на чл. 4, ал. 2 от Спогодбата е според центъра на жизнени интереси на лицето, т.е. това е държавата, с която неговите лични икономически връзки са по-тесни. В случая, както правилно е приел съдът с оглед фактическата констатация на приходните органи, че за всички ревизирани периоди центърът на жизнени интереси на Голдмън е в Република България, в доказателствена тежест на лицето е да установи обратното. Обосновано е прието от съда, че жалбоподателят не установява достатъчно факти и обстоятелства, въз основа на които може да се направи ползващият го извод, че неговите икономически и лични връзки са по-тесни с Обединеното Кралство. Голдмън е гражданин на РБ, където е и адресът на постоянното му местоживеене. От събраните писмени доказателства се установява, че през 2005 г. и 2006 г. лицето е работило за по три месеца в РБ и е пребивавало повече от 183 дни в страната по данни от ОД на МВР Хасково. За периода след 2007 г. справките нямат изчерпателност, но сочат на пътувания на Голдмън в страната и извън нея. Установено е, че в ревизираните периоди Голдмън е придобивал недвижими имоти в България, както и МПС, заплащал е местни данъци и такси, разкривал е банкови сметки, по които е теглили и внасял суми и е заплащал разходи за издръжка - консумативи за телефони и др. От друга страна е установено, че съпругата му е американска гражданка и Голдмън, считано от м. 12.2003 г. има регистрирана фирма в Обединеното Кралство, регистриран е като самонаето лице на територията на Великобритания след 15.07.2007 г. притежава осигурителен номер, има валидна шофьорска книжка за територията на Великобритания, подава данъчни декларации, няма данни за получени приходи от дейност на територията на Великобритания. При така установената фактическа обстановка първоинстанционният съд обосновано е приел, че не е оборена презумпцията за вярност на фактическата констатация на приходните органи, че центърът на жизнени интереси на РЛ за ревизираните периоди е България. Установени са данни за различни дейности и интереси и в двете страни, но събраните и представени от РЛ доказателства не опровергават при условията на пълно доказване констатацията, че държавата - център на жизнените интереси на лицето е Република България. Въз основа на горното съдът законосъобразно е приел, че това обстоятелство обосновава и правния извод, че РЛ е данъчно задължено в РБ за ревизираните периоди за получените от него доходи, произхождащи от източници в България и чужбина. Не е спорно и са установени от съда при изяснена фактическа обстановка получените приходи и направените от лицето разходи за всеки един от периодите. Въз основа на установения поток на приходи и разходи за всеки от данъчните периоди - 2005, 2006, 2008 г., 2009 г. и 2010 г. е установено превишение на разходи над приходи, последните представляващи доходи с неустановен произход, подлежащи на облагане според приложимите за всеки период данъчни таблици. Установените размери на главници и лихви също не са спорни. Спорен е въпросът, като направените изводи на съда в тази връзка са предмет на касационно оплакване, относно наличието или липсата на установен приход от дарение от брата на РЛ - Галин Йорданов Петков, за което е представена като писмено доказателство писмена декларация, изходяща от лицето. Декларацията /л. 20 от делото/ като частен документ няма достоверна дата. Освен това в същата е заявено едностранно безвъзмездно предоставяне на средства за всеки от ревизираните периоди. Дарението като сделка има двустранен характер. За действителността на този договор следва да е налице изявена воля и на двете страни, съответно за надаряване и за приемане на дарението, във форма на приемо-предаване или чрез договор с нотариална заверка на подписите. В случая не е установено нито наличието на договор за дарение, обективирано в съответното волеизявление на всяка от страните по него, нито приемо-предаване на посочените в декларацията суми. Обосновано и законосъобразно съдът е приел, че не е оборена констатацията по РА за приходи с неустановен произход, тъй като не е установен при условията на пълно доказване дарствения характер и произход на същите. По изложените съображения касационният съд намира оплакванията в жалбата за неоснователни. При проверка на материалната законосъобразност на решението на АС Пловдив в обжалваната му част не се откриха пороци на същото. Решението е правилно и следва да се остави в сила. При този изход на спора разноски не се присъждат в полза на касатора, чиято жалба е неоснователна, нито в полза на ответника по касация, който не е представляван в касационното производство. Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение