Решение № 226 от 3.08.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1470/2010 г.

Решение № 226 от 3.08.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1470/2010 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Емил Томов Производството е по реда на чл. 290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на ПУ "И. В." [населено място] село с пълномощник адв. Т. Т. срещу решение № 215 от 05.07.2010г. по гр. дело № 339/2010 г. на Великотърновски окръжен съд, с което е обезсилено решение от 10.02.2010г. по гр. д. № 4091/2009 на Великотърновски районен съд по трудов спор и на основание чл. 270, ал. 3 от ГПК делото е върнато за на първа инстанция, с указания да бъде разгледан като предявен квалифицирания от въззивния съд като установителен иск по преюдициален спор за прекратяване на трудово правоотношение с предизвестие и едва ако този иск е неоснователен, да се разгледа предявения иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ и обусловените от него искове. Касационната жалба съдържа искане за отмяна на решението като процесуално незаконосъобразно във връзка с неправилно и произволно възприетия от въззивния съд предмет спора и квалификацията на предявения иск . В отговор ответницата по касационната жалба М. Л. Д. оспорва да е налице основание за отмяна на решението. С определение № 318 от 17.03.2009г. състав на III г. о. на ВКС е допуснал до разглеждане касационната жалба при основанията на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, по процесуалния въпрос за правомощието на въззивния съд да върне делото за ново разглеждане на основание чл. 270, ал. 3 предл. последно от ГПК. При трудов спор относно законосъобразността на заповед, с която се прекратява трудовото правоотношение при наложено дисциплинарно наказание "уволнение", позоваването на определени факти от защитата на ищцата с довод за незаконосъобразност на заповедта, са довели въззивния съд до извод, че искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ е "неправилно" предявен и следва да се счита за евентуален, а първостепенния съд е бил длъжен първо да разгледа и да се произнесе по установителен иск, с предмет прекратено ли е трудовото правоотношение преди издаването на оспорваната заповед, на друго, изтъквано от ищцата основание, поради отправянето на предизвестие от нейна страна. По въпроса, обусловил допускане на касационното жалба до разглеждане, Върховен касационен съд, III г. о, намира следното: При така даденото от въззивния съд процесуално разрешение и обосновката му при горните данни, обжалваният съдебен акт е поставил въпроса за противоречие с указанията в т. 1 и т. 9 от ППВС № 1 от 10.11.1985 г. относно ограниченото правомощие на въззивната инстанция да връща делото за ново разглеждане, за противоречие с указанията по т. 13, т. 14 от ТР № 1/2000 от 04.01.2001г. на ОСГК на ВКС като задължителна за съдилищата тълкувателна практика, както и въпроса за разликата и връзката между изложение на обстоятелства със съответен петитум в исковата молба и квалификацията на предявения иск от съда въз основа на ищцовото изложение. В своята практика, включително в решения № 124 от 24.03.2011г. по гр. д. № 882/2010г. IV г. о, реш. 398/2010г. по гр. д. № 738/2009г. на IV г. о, реш. № 249 от 23.07.2010г. по гр. д. № 92/2009г. на IV г. о. по реда на чл. 290 от ГПК, Върховен касационен съд е указвал, че основанието на чл. 270, ал. 3, предл. последно от ГПК (чл. 209, ал. 1 от ГПК, отм.) е налице само при разгледан непредявен иск, т. е когато в нарушение на диспозитивното начало съдът се е произнесъл по предмет, за който не е бил сезиран или когато е определил предмета на делото въз основа на обстоятелства, на които страната не се позовава. Позоваването е чрез искане, формулирано в исковата молба и съдът следи то да е съответно на обстоятелствата, на които се основава, но нито правомощието на въззивния съд да даде на свой ред квалификация на иска, нито задължението му да следи за допустимост на решенията, обжалвани пред него, обуславят възможността служебно да бъдат извеждани искания, каквито ищецът не е заявил и не поддържа. Ако предявеният иск е за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна, това е искът, който следва да бъде разгледан. Фактическите и правни доводи на ищеца, че уволнителната заповед на работодателя се явява незаконна поради липса на основание за нейното издаване при вече прекратено трудово правоотношение, че неявяването на работа не е дисциплинарен състав, щом прекратяване на договора е настъпило на друго основание преди това и пр. съдът обсъжда в рамките на повдигнатия спор, а не за да отговори с диспозитив на тези твърдения, считайки ги за иск. По касационната жалба Върховен касационен съд, III г. о, намира следното: Въззивното решение е в противоречие с практиката на Върховен касационен съд по изведения въпрос, предвид с изложеното по-горе. Същото е постановено при съществено нарушение на процесуалните правила и принципа на диспозитивното начало в процеса. Неправилно е прието, че на първа инстанция е бил разгледан евентуално предявен иск, вместо обуславящия иск. Така е подменена волята на ищеца, който е предявил само иск за отмяна на конкретна уволнителна заповед и други обусловени от него искове. Превратно изтълкуван и неправилно е приложен чл. 270, ал. 3 от ГПК, тъй като Великотърновски окръжен съд е приел за непроизнесен иск, който не е предявяван и по отношение на който не съществува и правен интерес от самостоятелно предявяване в процесния случай. Непонятно защо, несъответно на волеизявленията на ищцата и на обстоятелствата в исковата молба, предявеният по делото иск на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ е счетен за евентуален. Обжалваното въззивно решение следва да бъде отменено и делото върнато на друг състав при същия съд, който да разгледа спора по същество. Водим от горното, Върховният касационен съд, IIIг. о.