Определение № 65 от 19.03.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1895/2013 г.

Производството е образувано по касационна жалба на Д. Г. К. чрез адв. Д. К., Адвокатска колегия [населено място] против въззивно решение № 701 от 28.11.2012г. по гр. дело № 1098/2012г. на Русенски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 1120 от 14.06.2012г. по гр. дело № 1159/2009г. на Русенски районен съд, с което Д. Г. К. е осъден да заплати на Г. Н. Д. сумата 18 689,52 лв., от която: 7000 лв. главница представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди причинени от извършено виновно от Д. Г. К. в качеството му на работник във фирма на ищеца - едноличен търговец „Г. Г. Н.” пътно - транспортно произшествие на 26.10.1999 г. в [населено място], които ищецът Г. Н. Д. е осъден да заплати и изплатил на В. С. М. на основание решение по гр. дело № 4267/2004 г. на Варненски районен съд; 8591,72 лв. представляваща лихва върху главницата за периода 27.10.1999 г. - 23.10.2008г. и 2397,80 лв. разноски по изпълнително дело № 20077150400212 на ЧСИ М. Пашова, рег. № 715 с район на действие Варненски окръжен съд, както и 700 лв. адвокатски хонорар, ведно със законна лихва за забава от дата на подаване на исковата молба 08.01.2009г. до окончателното изплащане на задължението. Жалбоподателят е направил искане за спиране на производството по настоящето делото на основание чл. 229, ал. 1, т. 7 във вр. с чл. 292 ГПК поради направено предложение за образуване на тълкувателно дело пред Върховния касационен съд по въпроси, между които според молителя е и поставения в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК правен въпрос - има ли задължителна сила за гражданския съд присъдата на наказателния съд относно извършеното деяние, неговата противоправност и виновността на дееца, когато извършителят е освободен от наказателна отговорност по реда на чл. 78а НК и му е наложено административно наказание. Пред Върховния касационен съд е образувано тълкувателно дело № 6/2012 г. на ОСГТК по въпроси, между които й въпроса - приравнено ли е значението на влязлата в сила присъда по смисъла на чл. 83, ал. 1, т. 4 ГПК, решението по чл. 78а НК, с което наказателният съд освобождава подсъдимия от наказателна отговорност и му налага административно наказание. Въпросът е зададен във връзка с приложението на чл. 83, ал. 1 ГПК - освобождаване от такси и разноски в хипотезата на т. 4 - такси и разноски по производството на дела не се внасят: от ищеца - по искове за вреди от непозволено увреждане от престъпление, за което има влязла в сила присъда. Отговорът на така поставения пред ОСГТК на ВКС въпрос касае приложението на чл. 83, ал. 1, т. 4 ГПК - възможността ищецът по иск за вреди от непозволено увреждане да бъде освободен от внасянето на такси и разноски. Въпросът на жалбоподателя поставен в изложението за допускане на касационно обжалване е за приложението на чл. 300 ГПК - установяващ, че влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, който не е идентичен с цитирания в т. 15 въпрос от предложението за приемане на тълкувателно решение по тъл. дело № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС. Липсата на идентичност между въпросите изключва основание за спиране на настоящето производство. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.