Решение № 198 от 6.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5762/2011 г.

Решение № 198 от 6.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5762/2011 г., I о., докладчик съдията Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационни жалби на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП и от ЕТ "Русалка - Иван Генев" - гр. Харманли чрез процесуалния си представител адв. Георги Пейчинов срещу решение № 235/16.02.2011 г., постановено по адм. дело № 945/2009 г. по описа на Пловдивския административен съд. Директорът на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП в частта, в която е обявен за нищожен РА № 2600800799/05.03.2009 г., издаден от главен инспектор по приходите в ТД на НАП - гр. Хасково, потвърден с решение № 295/08.05.2009 г. касатора за определен на ЕТ "Русалка - Иван Генев" ДДС за внасяне в резултат на отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 856,67 лв. за данъчен период месец ноември 2004 г. и в резултат на допълнително начислен ДДС в общ размер от 17 945,08 лв. за данъчни периоди месец септември 2003 г., месец септември 2004 г. и месец септември 2005 г. и са начислени лихви за забава общо в размер на 11 020,54 лв. Релевират се оплаквания за неправилност на решението в обжалваната му част поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора издадените ДАПВ са в резултат на извършена проверка по реда на чл. 112, ал. 3, т. 2 ДПК (отм.), поради което не е налице процесуална пречка впоследствие да се извърши и данъчна ревизия. В ДОПК според касатора е направено разграничение относно обхвата и функциите на ревизията и проверката, като с проверка не се установявали задължения за данъци. Касаторът се позовава и на чл. 129, ал. 3 ДОПК, като има предвид, че ревизионния акт е издаден след изменение на тази разпоредба от 19.12.2007 г. Позовава се и на съдебна практика на ВАС. Касаторът излага оплаквания, че съдът позовавайки се на ДАПВ е следвало да провери тяхната законосъобразност, включително и за евентуално наличие на основания за инцидентно прогласяване на тяхната нищожност. Подробни съображения, обосноваващи посочените оплаквания са развити в касационната жалба, в която се иска отмяна на решението в обжалваната му част и връщане на делото на същия съд за ново разглеждане или решаване спора по същество от касационната инстанция, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по тази касационна жалба ЕТ "Русалка - Иван Генев" - гр. Харманли не е изразил становище. ЕТ "Русалка - Иван Генев" - гр. Харманли чрез процесуалния си представител адв. Георги Пейчинов обжалва решението на съда в частта, в която жалбата срещу РА № 2600800799/05.03.2009 г., издаден от главен инспектор по приходите в ТД на НАП - гр. Хасково, потвърден с решение № 295/8.05.2009 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив е отхвърлена за определените му данъчни задължения за ДДС за внасяне в резултат на отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 7 108,98 лв. за месец октомври 2005 г. и в резултат на допълнително начислен ДДС в общ размер от 15 710,32 лв. за месеците декември 2004 г., октомври 2005 г., декември 2006 г. и декември 2007 г. и за начислени лихви за забава в размер общо на 7 413,83 лв., както и в частта за определен данък по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) за 2003 г. в размер на 635 лв., ведно с прилежащата лихва в размер на 414,34 лв. и за 2005 г. в размер на 2 269,60 лв. и лихви - 915,68 лв. Изложени са оплаквания (в допълнението към касационната жалба с оглед изпълнение указанията на съда) за неправилност на решението в обжалваната му част, като от изложението може да се направи извод за допуснато то съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила при преценка на събраните по делото доказателства, а именно че е доказано, че Иван Генев е производител на грозде не само на лични масиви, но и такива наети под наем от Министерство на земеделието и храните, като наетите представляват повече от половината от общо 65,548 дка, поради което представляват съпружеска имуществена общност (СИО), а тя не е зачетена нито от органите приходите, нито от съда. Иска отмяна на решението в обжалваните му части и отмяна на ревизионния акт в тези части, ведно със законните последици. Ответникът по тази касационна жалба не е изразил становище. Представителят на Върховна административна прокуратура е на становище за неоснователност и на двете касационни жалби. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационните жалби са подадени от надлежно легитимирани страни и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и са процесуално допустими, на разгледани по същество са неоснователни поради следните съображения: По касационната жалба на дирекция "ОУИ" - Пловдив. За да обяви частична нищожност на ревизионния акт за посочените по-горе задължения за ДДС, първоинстанционният съд е приел, че след като са налице издадени ДАПВ № 1360/24.10.2003 г., № 1361/22.12.2004 г. и ДАПВ № 4102/09.12.2005 г. за същите данъчни периоди, за които е извършена ревизия, приключила с РА № 2600800799/05.03.2009 г. за ноември 2004 г., за месеците септември 2003 г., септември 2004 г. и септември 2005 г., ревизията за тези периоди е следвало да се извърши по реда на чл. 133 и сл. от ДОПК. Според съда с издадените ДАПВ данъчната администрация е признала, че за всеки от цитираните данъчни периоди, част от процесните такива, данъчният субект има право на възстановяване, респ. на приспадане на декларирания ДДС. Според съда, след като с ДАПВ е удовлетворено искането на данъчния субект за възстановяване, то за него е липсвал правен интерес от обжалването им, поради което те са влезли в сила. Първоинстанционният съд се е позовал на трайно установената практика на ВАС по казуси относно същата фактическа обстановка, като е приел, че е без значение и фактът, че ревизията е възложена след изменението на чл. 129, ал. 3 ДОПК от 19.12.2007 г., доколкото същата трайна съдебна практика на ВАС възприема, че на соченото изменение на закона не е придадено обратно действие, поради което и не може да засегне стабилитета на влезлите вече в сила индивидуални административни актове - ДАПВ, с които са признати права. Решението в тази обжалвана част е правилно постановено. Влезлите в сила данъчни актове, каквито безспорно са издадените ДАПВ се ползват със стабилитет и с оглед сигурността в правния мир законодателят е дал възможност при строго определени в закона предпоставки този стабилитет да бъде накърнен. В процесния случай приходната администрация не се е възползвала от предвидените в закона предпоставки за изменение на влезлите в сила ДАПВ, поради което като е определил с РА данъчни задължения за същия данъчен период органът по приходите не е зачел стабилитета на посочените актове. Правилно съдът се е позовал на трайно установената съдебна практика, която възприема, че след като с влезли в сила индивидуални административни (данъчни) актове на данъчния субект за признати права, предвид възстановеното с тях ДДС, то ревизията за същите данъчни периоди може да се извърши, но само по реда на чл. 133 и сл. от АПК. Следователно, влезлите в сила ДАПВ се ползват със стабилитет, разрушаването на който може да се извърши само чрез провеждане на ревизионно производство по чл. 133 и сл. от ДОПК. Цитираната от касатора съдебна практика на ВАС в обратния смисъл не се поддържа от настоящия съдебен състав, като се има предвид, че преобладаващата практика на съда е в посочения по-горе смисъл. С оглед гореизложеното решението в обжалваната част е правилно постановено и не са налице сочените от касатора отменителни основания, поради което следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. По касационната жалба на ЕТ "Русалка - Иван Генев". Първоинстанционният съд е приел за безспорни фактите, че Иван Генев е бил регистриран като земеделски производител за периода 2005 г. - 2007 г. и е реализирал земеделска продукция, а относно дейността му като едноличен търговец е произвеждал мляко и млечни продукти - сирене, кисело мляко, катък в собствена мандра. Съдът е приел въз основа на доказателствата, установени от ревизията, че за периода 2002 г. - 2006 г. Иван Генев е предавал на "Винекс Славянци" АД грозде, но тези продажби не са намерили място в счетоводството на едноличния търговец, нито са намерили отражение в годишните данъчни декларации. Предвид на обстоятелството, че ревизията е извършена по особения ред по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК съдът е приел, че приходните органи правилно са определили данъчната основа по критериите по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК. Съдът е обсъдил представената от жалбоподателя служебна бележка от "Винекс Славянци" АД за предаденото грозде, както и че жалбоподателят издавал фактури, начисляван е ДДС, като според съда данните изцяло кореспондират с представените от "Винекс Славянци" АД писмени доказателства. Относно доставките на мляко и млечни произведения и с оглед представените пред съда ветеринарни свидетелства за произведената от жалбоподателя продукция и установената по време на ревизията проверка в РВМС - гр. Хасково е установено, че при съпоставка с декларираните и отчетени при ЕТ продажби е отчетено, че са декларирани по-малки количества продажби на продукцията от представената пред органите на РВМС. Затова и съдът е приел, че законосъобразно с ревизионния акт е доначислен ДДС съобразно чл. 55, ал. 1 и 5 във връзка с чл. 56, ал. 2 ЗДДС (отм.). За отказания данъчен кредит за месец октомври 2005 г. съдът също е възприел констатациите на приходните органи, че не е доказано, че закупените стоки по процесните фактури са използвани за последващи облагаеми доставки или за влагането в дейността на ЕТ. Относно облагането по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) за 2003 г. и 2005 г. според съда жалбоподателят не е опровергал констатациите на ревизионния акт, предвид на това, че ревизията е извършена по чл. 122 ДОПК. Решението в тази обжалвана част е правилно. Процесната ревизия е извършена по особения ред на чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК поради укрити доходи. Разпоредбата на чл. 124, ал. 2 ДОПК регламентира, че констатациите на ревизионния акт по чл. 122 се считат за верни до доказване на противното. Правилно и приходните органи и съдът са приели, че Иван Генев е бил регистриран като земеделски производител, както и е упражнявал дейност като ЕТ. В този смисъл правилно е отчетено, че е продавал продукция в повече от това, което е отчитал и затова законосъобразно му е доначислен ДДС. Касаторът не е опровергал установеното от ревизията, че е продавал грозде на "Винекс Славянци" АД в по-големи количества, отколкото е отчитал и това посочено в протокола за извършената насрещна проверка на "Винекс Славянци" АД, от която е видно, че акционерното дружество е отчело по-голямо количество закупено грозде от Генев. Същото е установено и относно продажбите на мляко и млечни продукти, предвид обстоятелството, че касаторът е притежавал собствена мандра. Правилно съдът е приел, че макар да са оспорени представените по делото ветеринарно-медицински свидетелства, издадени от РВМС - гр. Хасково, не са ангажирани доказателства от касатора съгласно чл. 193, ал. 3, изр. 1 ГПК. Относно непризнатото от ревизията бракуване на мляко за месец декември 2007 г., законосъобразни са изводите на съда, че при липса на каквито и да било счетоводни документи за извършено бракуване, такова не може да се признае. Законосъобразни са и изводите на първоинстанционния съд, че законосъобразно приходните органи не са признали правото на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 64, ал. 1, т. 5 ЗДДС (отм.) за месец октомври 2005 г. Видно от данните по делото няма доказателства, че закупените стоки - парафин, свещи, кибрит, луминисцентни лампи и др. са използвани за облагаеми доставки. При неустановено наличие на това законово основание правилно и приходните органи и съдът са приели, че не е следвало за се ползва правото на приспадане на данъчен кредит по фактурите за процесните стоки. Относно облагането по ЗОДФЛ (отм.) за 2003 г. и 2005 г. законосъобразни са изводите на първоинстанционния съд, че основата за облагане е определена по реда на чл. 122 ДОПК и касаторът не е опровергал констатациите на ревизионния акт съобразно задължението, вменено му от чл. 124, ал. 2 ДОПК. Досежно възраженията за СИО, ревизията и съдът правилно са приели, че Генев е обработвал земи, дарени му от неговия баща, а и като се има предвид, че приходните органи са се съобразили и с разпоредбата на чл. 12, ал. 3 ЗОДФЛ (отм.), предвид на която доходите от продажба на грозде като земеделски производител за 2003 г. и 2005 г. не са участвали при определянето на данъчната основа. Касаторът не е доказал, че приходите от продажбата на селскостопанската продукция е СИО, предвид представените нотариални актове за дарение на земя от бащата на касатора. Не е доказано, че за останалите наети площи са обработвали от цялото му семейство, каквито са твърденията в касационната жалба, още повече, както се изложи по-горе приходните органи са се съобразили с разпоредбата на чл. 12, ал. 3 ЗОДФЛ (отм.). Предвид изложеното по-горе настоящият съдебен състав намира, че решението и в тази обжалвана част е правилно постановено и не са налице сочените от касатора отменителни основания, поради което следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. С оглед изхода на делото на втория касатор следва да се присъдят разноски за платена държавна такса за касационното производство съразмерно в размер на 11,60. На първия касатор не се присъждат разноски, тъй като в касационното производство тази страна не е представлявана и защитавана от юрисконсулт. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,