Определение № 952 от 27.03.2026 г. на ВКС по т. д. № 1910/2025 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. Постъпила е молба от „Национална потребителска кооперация на слепите в България“, [населено място] за допълване на постановеното по настоящото дело определение № 654/06.03.2026 г. в частта за разноските. Молителят поддържа, че в негова полза следва да бъдат присъдени направените разноски по водене на делото пред ВКС, без да изразява становище в чия тежест същите следва да бъдат възложени. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като прецени доводите на молителя и данните по делото, прие следното: Молбата за допълване на определението изхожда от надлежна страна и е подадена в преклузивния срок по чл. 248, ал. 1 ГПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, молбата е неоснователна. Отговорността за разноски в исковия граждански процес е уредена в чл. 78 ГПК, тя е функционално обусловена от изхода на спора, предмет на делото, и може да се осъществи само по висящия процес. Съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска, а съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът също има право да претендира заплащане на направените от него разноски съразмерно с отхвърлената част от иска. На ответника е признато право на разноски и в случаите, когато с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска /чл. 78, ал. 2 ГПК/, както и при прекратяване на делото /чл. 78, ал. 4 ГПК/. Право да претендират и получат извършените в хода на делото разноски имат само страните по делото. С определението, чието допълване в частта за разноските се иска, е обезсилено решение № 1287/05.03.2025 г. по в. гр. д. № 6982/2024 г. на Софийски градски съд и решение № 8814/29.05.2023 г. по гр. д. № 20864/2022 г. по описа на Районен съд - София и е прекратено производството по делото. Извършена е преценка за недопустимост на производството, тъй като ответникът по касация и ищец по предявените искове по чл. 58 ЗК - М. К. А. е починал след подаването на касационната жалба и правото му на защита чрез посочения иск е погасено със смъртта му, поради което неговите наследници не могат да бъдат конституирани в процеса на основание чл. 227 ГПК на мястото на починалия. Тъй като в случая липсва приемство в процеса, не е налице основание за ангажиране на отговорност за направените от касатора разноски, независимо от изхода на спора. Липсата на насрещна страна обуславя невъзможността кооперацията да претендира и получи направените по делото разноски. По изложените съображения молбата по чл. 248 ГПК за допълване на определение № 654/06.03.2026 г. в частта за разноските следва да бъде оставена без уважение. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение