Определение № 522 от 03.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2105/2013 г.

Производството е по чл.274, ал.3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на С. К. З. и Р. И. З. и двамата от [населено място] срещу определение № 662 от 21.02.2013г. по гр. д.108/13г. на Благоевградски окръжен съд. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото приема следното: С определение от 24.06.2013г. на основание чл.292 ГПК производството по ч. т. д. №2105/13 г. по описа на ВКС, І т.о. е било спряно до постановяване на решение по тълкувателно дело № 4 /2013г. След обявяването на това ТР на 18.06.2014г., производството следва да бъде възобновено. Частната жалба е процесуално недопустима, поради което следва да бъде оставена без разглеждане. С определението, предмет на обжалване е потвърдено разпореждане №5473/27.12.2012г. на РС – Разлог по ч. гр.д. 1431/12г., с което е отхвърлено заявлението, подадено от настоящите касатори против К. К. А. за издаване заповед за изпълнение на парично задължения по реда на чл.417 ГПК, произтичащо от запис на заповед от 06.12.2007г. С т.8 на ТР ОСГТК №4/13г. от 18.06.2014г. е прието, че въззивните определения, постановени в заповедното производство, не подлежат на касационно обжалване.Следователно, обжалваното определение подлежи на двуинстанционно разглеждане, поради което след произнасяне на Благоевградски окръжен съд е изчерпан реда за обжалване и постановения от него акт е влязъл в сила. Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение