Определение № 349 от 18.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 1425/2015 г.

Производството е по чл. 274 ал.3 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], [населено място], срещу определение №118/11.02.2015г. по ч. гр. д. №23/2015г. на Сливенски окръжен съд. С него е отменено определение от №3197/08.12.2014г. по гр.д. №4408/2014г., с което Сливенски районен съд е определил цена на предявения иск, като е прекратил производството и е изпратил делото по подсъдност на Сливенски окръжен съд. Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл. 280 ал. 1 т.1, т.2 и т. 3 от ГПК. Поддържа,че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправния въпрос относно родовата подсъдност на делата за разваляне на договори за аренда в земеделието, в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в определение №722/24.10.2013г. по ч.т.д. №3067/2013г. на ВКС, ТК, І т.о. и определение №541/05.08.2014г. по ч.т.д.№1798/2014г. на ВКС, ТК, II т.о. Счита също, че осъществяването на касационен контрол по този въпрос ще допринесе за точното прилагане на закона и развитието на правото. Ответникът по частната касационна жалба [община] не изразява становище. Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 275 ал.1 от ГПК, от легитимирана страна в производството, но същата е недопустима. Определението на Сливенски окръжен съд не подлежи на касационен контрол, тъй като не е от категорията на определенията, посочени в чл. 274 ал.3 от ГПК. Съгласно чл.274 ал.3 т.1 от ГПК на обжалване пред Върховния касационен съд подлежат определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото. По аргумент на противното определенията на въззивните съдилища, с които се отменят определения, преграждащи развитието на делото, не подлежат на касационен контрол. Обжалваното определение не попада и в обхвата на чл.274 ал.3 т.2 от ГПК, доколкото производството по определяне цената на иска, няма самостоятелен характер и се развива единствено за нуждите на самото исково производство, като разрешава въпроса за паричната оценка на заявеното спорно материално право, чиято защита се търси, с оглед определянето на дължимата държавна такса и родовата подсъдност на делото. Следователно постановеното по чл.70 от ГПК определение на първоинстанционния съд няма за предмет разрешаване по същество на друго производство или преграждане на развитието на последното, поради което подлежи само на двуинстанционно обжалване / в този смисъл и определение №541 от 05.08.2014г. по ч.т.д. № 1798/ 2014г. на ВКС, ТК, II т.о, постановено по реда на чл.274 ал.3 от ГПК/. Поради това частната касационна жалба срещу определението на Сливенски окръжен съд е недопустима и като такава следва да бъде оставена без разглеждане. Воден от горното Върховният касационен съд, състав на Първо търговско отделение