Определение № 958 от 05.03.2024 г. на ВКС по гр. д. № 250/2024 г.

Производството по делото е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по подадена частна жалба от З. С. З., чрез адв. С. Х., срещу определение № 4183 от 19.12.2023 г. по гр.д. № 5005/2023 г. на Върховния касационен съд, състав на IV г.о., с което е оставена без разглеждане молбата на жалбоподателя за отмяна на влезлите в сила решение № 970/06.07.2023 г. и решение № 1141/25.08.2023 г., двете постановени по в.гр.дело № 1061/2023 г. на Окръжен съд Пловдив на основание чл.303,ал.1,т.3 ГПК. Според молителя, неправилно е оставена без разглеждане молбата му за отмяна на влезлите в сила решение № 970 от 06.07.2023 г. и решение № 1141 от 25.08.2023 г., двете постановени по в.гр.д. № 1061/2023 г. на Пловдивския окръжен съд. Изразява несъгласие с изложените в обжалваното определение съображения за неспазване на срока за подаване на искането по чл. 303, ал. 1, т. 3 ГПК по отношение на първото от решенията; респективно за недопустимост на извънинстанционното производство по отмяна на влезли в сила решения във връзка с второто от тях. Искането е за отмяна на атакувания съдебен акт и разглеждане по същество на молбата му по чл. 303 и сл. ГПК. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като извърши проверка намира частната жалба за процесуално допустима, като подадена от легитимирана страна, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и срещу подлежащо на последващ инстанционен контрол определение. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна по следните съображения: С решение № 970 от 06.07.2023 г. по в.гр.д. № 1061/2023 г. Пловдивският окръжен съд се е произнесъл по същество по предявения от Изпълнителна агенция „Военни клубове и военно-почивно дело“ – гр. София срещу З. С. З. иск за заплащане на обезщетение за ползване на имот от жилищния фонд на Министерство на отбраната след прекратяване на договора за наем и изтичане на срока за освобождаването му. С второто решение № 1141 от 25.08.2023 г. е оставена без уважение молбата на З. З. за допълване на така постановения съдебен акт по реда на чл. 250 ГПК и изменение в частта му за разноските на основание чл. 248 ГПК. В молбата за отмяна от 20.10.2023 г. З. З. се позовава на предпоставките за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 3 ГПК с довода, че така постановените решения са основани на заповед № 1063/23.10.2015 г. на изп. директор на ИА „Военни клубове и военно-почивно дело“, която е отменена с влязло в сила решение № 4443 от 05.07.2021 г. на АССГ. С обжалваното определение съставът на ВКС, IV г.о. е приел, че молбата за отмяна е недопустима и като такава следва да бъде оставена без разглеждане. Прието е, че не е спазен установеният от закона преклузивен срок за подаване на молбата по отношение на решението от 06.07.2023 г. Препис от това решение е получен от пълномощника на молителя на 06.07.2023 г. Доказателство, че молителят е узнал своевременно за решението е и обстоятелството, че на 12.07.2023 г. с молба е поискал неговото допълване и издаване на обратен изпълнителен лист. Следователно, към 20.10.2023 г. предвиденият в чл. 305, ал. 1, т. 3 ГПК преклузивен срок се явява изтекъл. За да остави без разглеждане молбата за отмяна в частта ѝ срещу постановеното по реда на чл. 248 и чл. 250 ГПК решение от 25.08.2023 г., съставът на ВКС е приел, че същото не подлежи на проверка по извънредния способ за контрол /чл. 303 и сл. ГПК/, тъй като с него съдът не се е произнесъл по същество на правния спор между страните и не е формирана сила на пресъдено нещо. Настоящият съдебен състав възприема правните изводи на съда в обжалваното определение. Разпоредбата на чл. 305, ал. 1, т. 3 ГПК установява тримесечен срок за подаване на молбата за отмяна на основанието по чл. 303, ал. 1, т. 3 ГПК, считано от датата на узнаване на акта за отмяна, но не по-късно от една година от влизането му в сила – има се предвид датата на узнаване за отмяната на постановлението на съд или на друго държавно учреждение, на което е основано решението, чиято отмяна се търси по глава 24-та ГПК. Съгласно разясненията, дадени към т. 8 от ТР № 7 от 31.07.2017 г. на ВКС по тълк. дело № 7/2014 г., ОСГТК, така установените срокове са преклузивни и с изтичането им се преклудира правото на страната да иска отмяна на влязлото в сила решение. Ако възникването на основанието за отмяна предхожда решението, чиято отмяна се иска, тогава началният момент на срока е влизането на решението в сила. Разглежданата хипотеза е именно такава – поддържаното основание за отмяна е мотивирано с представено решение на АССГ от 05.07.2021 г., а решението, чиято отмяна се иска, като неподлежащо на последващ инстанционен контрол, е влязло в сила на датата, на която е обявено – 06.07.2023 г. Съгласно приложения по делото списък на известените лица, пълномощникът на З. З. е бил уведомен за постановеното решение чрез ЕПЕП на 06.07.2023 г. Дори и да се приеме, че това отбелязване не е надлежно доказателство, фактът на узнаване на решението е несъмнено установен към 12.07.2023 г., когато настоящият молител е поискал така постановеното въззивно решение да бъде допълнено и изменено по реда на чл. 250 и чл. 248 ГПК. От този момент, до подаване на молбата за отмяна на 20.10.2023 г., предвиденият от закона преклузивен срок е изтекъл, поради което и съставът на ВКС правилно е приел в обжалваното определение, че същата е недопустима. Настоящият съдебен състав се присъединява и към формираното становище за недопустимост на молбата за отмяна в останалата ѝ част – срещу постановеното в производство по чл. 248 и чл. 250 ГПК решение № 1141 от 25.08.2023 г. Както е застъпено в задължителната практика на касационната инстанция - ППВС № 2 от 29.09.1997 г. /запазило значението си и при действието на ГПК, в сила от 01.03.2008 г./, съответно т. 3 и т. 6 от ТР № 7 от 31.07.2017 г. на ВКС по тълк. д. № 7/2014 г., ОСГТК, извънредният характер на производството по отмяна обуславя приложимостта му само към определена категория актове – влезлите в сила съдебни решения, които се ползват със сила на пресъдено нещо и определенията, имащи техните правни последици – тези за прекратяване на производството поради отказ от иск. Постановените по реда на чл. 248 и чл. 250 ГПК съдебни актове, с които се оставя без уважение искането на молителя, нямат тези характеристики. Като взема предвид изложеното съдът намира, че обжалваното определение е правилно и следва да се потвърди. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IV г.о