Определение № 1962 от 19.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 12418/2025 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от А. М. Е., против разпореждане № 10143/18.11.2025 г., постановено по адм. дело 2049/2025 г. по описа на Административен съд - Бургас, с което е върната исковата му молба, подадена против Министерство на вътрешните работи, и производството по делото е прекратено. Излагат се доводи за неправилност на обжалваното определение, поради и което е поискана отмяната му и връщане на делото на съда за продължаване на съдопроизводствените действия. Върховният административен съд, в състав на трето отделение намира частната жалба срещу разпореждането за допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК против подлежащ на оспорване акт съгласно чл. 229, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 213а, ал. 7 АПК от надлежна страна, имаща правен интерес от оспорването. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Производството по делото на АС - Бургас е образувано по искова молба, подадена от А. М. Е. от гр. Бургас против Министерство на вътрешните работи за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 2000 лева, причинени му от бездействие на длъжностни лица в Районно управление - Панагюрище, Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи /ОДМВР/ Пазарджик. С разпореждане № 9253/28.10.2025 г., постановено по делото, административният съд оставил без движение исковата молба, като на Е. са дадени указания за отстраняване на нередовности в 7 - дневен срок от уведомяването, а именно: да посочи ответника срещу когото е насочена претенцията му за обезщетение; да мотивира правния си интерес от провеждане на производството като конкретизира в какво качество участва в наказателния процес - пострадал или подсъдим; да конкретизира от кое действие или бездействие на длъжностни лица, претендира обезщетението: да посочи какво иска от съда. Видно от разпореждането, ищецът изрично е предупреден, че при неизпълнение на указанията в посочения срок, исковата му молба ще бъде върната. В отговор на дадените указания, на 04.11.2025 г. Е. подал до съда пояснение, с което посочил следното: като ответник Министерство на вътрешните работи; има качество на частен тъжител и правен интерес да иска по чл. 83 НПК да получи копие от административната преписка, образувана по негов сигнал за извършено престъпление по чл. 182, ал. 2 НК. С ново разпореждане от 06.11.2025 г. съдът указал на Е., че в 7 - дневен срок от уведомяването следва да предяви иска за обезщетение срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите или да заяви дали поддържа иска срещу първоначално посочения ответник. Ищецът отново е предупреден, че при неизпълнение на указанието в посочения срок, исковата му молба ще бъде върната. В отговор на дадените указания, на 07.11.2025 г. Е. подал до съда пояснение, с което посочил, че поддържа исковата си молба против Министерство на вътрешните работи. С трето разпореждане на съда от 10.11.2025 г. на Е. отново е указано, че следва да насочи иска срещу ОДМВР - Пазарджик или да заяви дали поддържа иска срещу посочения вече ответник; да конкретизира периода, за който претендира обезщетението и да представи доказателства за твърдяното от него качеството на частен тъжител. Ищецът отново е предупреден, че при неизпълнение на указанието в посочения срок, исковата му молба ще бъде върната. На 17.11.2025 г. Е. подал уточнение, че поддържа исковата си молба и посочва като ответник Министерство на вътрешните работи за бездействие на служители в Районно управление - Панагюрище, ОДМВР - Пазарджик. Въз основа на горепосоченото, първоинстанционният съд приел, че ищецът не е изпълнил указанията на съда и е продължил да поддържа исковата си молба по отношение на първоначално посочения ответник Министерство на вътрешните работи, а не против юридическото лице, в състава на което е щата на органа/длъжностното лице, от чието бездействие се претендира обезщетението. Посочено е, че в случая е налице хипотезата на чл. 205, ал. 2, изр. 2 АПК, поради и което административният съд върнал исковата молба и прекратил производството по делото. Обжалваното разпореждане е валидно, допустимо и правилно. Настоящият касационен състав намира, че дадените няколкократно от страна на първоинстанционния съд указания целят доизясняване на обстоятелства, свързани с исковата молба, чиято пълнота е от съществено значение за изясняване предмета на спора, което гарантира действително равенство на страните в производството и обезпечава състезателното му начало. В тази връзка указанията са били необходими, а тези, дадени в изпълнение на разпоредбата на чл. 205, ал. 2 АПК и задължителни. Доколкото вредоносните противоправни бездействия се сочат като осъществени от длъжностни лица при Районно управление Панагюрище, то действително посоченият ответник – Министерство на вътрешните работи, не отговаря на изискванията на чл. 205, ал. 1 АПК. Служителите при Районно управление - Панагюрище са част от структурата на юридическото лице именовано Областна дирекция на министерството на вътрешните работи - Пазарджик и това е надлежният ответник по предявения иск. Като е отказал да насочи иска си против ОДМВР - Пазарджик с уточненията към исковата молба, ищецът е попаднал в хипотезата на чл. 205, ал. 2, изр. второ АПК, според която съдът е длъжен да върне исковата молба. Това задължение е регламентирано в полза на самия ищец, който вместо да води иск срещу ненадлежен ответник, под опасност да допусне изтичането на давностния срок за обезщетението, получава възможност да предяви иска отново срещу надлежен ответник. За пълнота следва да се посочи, че нова искова молба за причинени вреди по реда на ЗОДОВ може да бъде предявена от страна на жалбоподателя при отстраняване на всички констатирани нередовности. По горните съображения, АС - Бургас правилно е върнал исковата молба на А. М. Е., подадена против Министерство на вътрешните работи, и съответно правилно е и прекратил производството по делото, поради което обжалваното разпореждане следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, трето отделение