Определение № 4198 от 19.09.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2784/2025 г.

Производството е по чл. 307, ал. 1 ГПК, вр. чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Образувано е по молба с вх. № 115112 от 01.04.2025 г., допълнена и уточнена с молба, озаглавена „отговор на указания“ с вх. № 185001 от 28.05.2025 г., подадена от И. Т. Д. и Д. Д. Д., чрез адв. К. Д., за отмяна на решение № 10531 от 29.09.2022 г., постановено по гр. д. № 39188/2021 г. по описа на Софийски районен съд, в частта, с която е признато за установено по предявените искове с правно основание чл. 422 ГПК, във вр. с чл. 59 ЗЗД от „Т. С.“ ЕАД, че И. Т. Д. и Д. Д. Д. дължат на „Т. С.“ ЕАД, разделно при квоти от 1/2 (една втора) за всеки, сумата в размер на 671,11 лева, представляваща стойност на потребена топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г. за недвижим имот, находящ се в [населено място], [улица], магазин №***, аб. № ***, ведно със законната лихва от 16.11.2020 г. до окончателното заплащане на вземането, за която е издадена заповед за изпълнение от 03.02.2021 г. по ч. гр. д. № 56762/2020 г. на Софийски районен съд. Молителите излагат твърдение, че е налице ново доказателство със съществено значение за изхода на спора. Като ново доказателство сочат Справка на „Софийска вода“ АД, издадена на 04.02.2025г., удостоверяваща наличието на монтиран индивидуален топъл водомер и липсата на консумация на топла вода в имота за процесния период от време 01.05.2018г. – 30.04.2019г. Поддържат, че справката е изискана от настоящия наемател на имота, който е и титуляр на партидата в „Софийска вода“ АД с писмо от 10.12.2024г.; че по време на гледане на делото не са били титуляри на партидата, поради което и не са могли да се снабдят те с тази справка, за да я представят пред съда; че поради непълен и неточен доклад по делото, противоречиви твърдения на ищеца и последващи нови открития на вещото лице, са били поставени в състояние на процесуална изненада в напреднал етап на производството и така са били лишени от възможността да се защитят срещу новото обстоятелство, посочено от вещото лице. В молбата за отмяна и уточнението на същата молителите И. Т. Д. и Д. Д. Д. обосновават отмяна на влязлото в сила решение с твърдения, с които на практика излагат факти по съществото на спора, които според тях са релевантни. Твърдят, че за процесния период в имота не е извършен нито един реален отчет на потребена топлинна енергия и че почти цялата дължима сума е тази за отопление на вода. Сочат също така, че в имота през процесния период е имало законосъобразно монтиран водомер за топла вода, който периодично е бил отчитан от оператора по водоподаване „Софийска вода“ АД. Излагат съображения, че при наличието на новото доказателство -справка от дружеството с реални отчетени данни за липсата на консумация на топла вода, то следва извод, че ищецът не е извършвал разходи за отопление на вода за процесния имот и служебните изчисления за такива разходи в хипотезата на липсващ топъл водомер, не са приложими. Искането е за отмяна на решението и връщане на делото за разглеждане от друг състав на съда. Ответникът по молбата за отмяна „Т. С.“ ЕАД, както и третото лице помагач „Т. С.“ ЕООД, не изразяват становище в срока по чл. 306, ал. 3 ГПК. Съдът намира, че подадената молба е допустима. Действително извънинстанционния контрол по глава ХХІV ГПК е приложим само по отношение на влязло в сила решение. П. решение, което е било обжалвано и потвърдено от въззивен съд, не влиза в сила. Влиза в сила само въззивното решение (чл. 296, т. 3 ГПК), тъй като то разрешава спора по същество. В този случай на отмяна подлежи въззивното, но не и първоинстанционното решение. Същевременно съдът е този, който квалифицира искането на молителя на основание обстоятелствената част на молбата за отмяна и заявеното искане. В случая съдът приема, че предмет на молбата за отмяна е влязлото в сила въззивно решение № 2871 от 15.05.2024г. по в.гр.д.№2862/2023г. на СГС, с което е потвърден актът на първата инстанция - решение № 10531 от 29.09.2022 г., постановено по гр. д. № 39188/2021 г. по описа на Софийски районен съд, в частта, с която е признато за установено по предявените искове с правно основание чл. 422 ГПК, във вр. с чл. 59 ЗЗД от „Т. С.“ ЕАД, че И. Т. Д. и Д. Д. Д. дължат на „Т. С.“ ЕАД, разделно при квоти от 1/2 (една втора) за всеки, сумата в размер на 671,11 лева, представляваща стойност на потребена топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г. за недвижим имот, находящ се в [населено място], [улица], магазин №***, аб. № ***, ведно със законната лихва от 16.11.2020 г. до окончателното заплащане на вземането, за която е издадена заповед за изпълнение от 03.02.2021 г. по ч. гр. д. № 56762/2020 г. на Софийски районен съд. Молбата за отмяна е редовна и подадена в срок с оглед твърдяната от молителите дата, на която са се снабдили с новото доказателство. Съгласно чл.305, ал.1, т.1 ГПК, молбата за отмяна се подава в тримесечен срок, считано от деня, в който на молителя е станало известно новото обстоятелство, или от деня, в който молителят е могъл да се снабди с новото писмено доказателство - в случаите по чл. 303, ал. 1, т. 1. Като съобрази твърдението на молителите, липсата на оспорване на тази дата от страна на ответника по молбата за отмяна, както и липсата на доказателства за по-ранен момент на узнаване, съдът приема, че считано от тази дата 04.02.2025г. тримесечният срок изтича на 04.05.2025г. На 01.04.2025г., преди изтичане на преклузивния срок, е заведена молбата за отмяна в деловодството на първоинстанционния съд, чрез който е подадена. Предвид това се обосновава извод, че молбата за отмяна е допустима и следва да бъде внесена за разглеждане в открито съдебно заседание. Останалите доводи на молителите са по основателността на молбата и следва да бъдат обсъдени в акта на съда, с който се произнася по същество. Приложеното към молбата за отмяна доказателство следва да се приеме. Воден от горното съдът