Определение № 4431 от 07.10.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2363/2023 г.

Постъпила е молба от Д. И. В. с искане за допълване на определение № 1368 от 22.03.2024 г., постановено по настоящото дело на основание чл. 288 ГПК в частта за разноските, като съдът се произнесе и с диспозитив за разноските, които е приел в мотивите, че са му дължими. Ответницата по молба И. И. Н., чрез пълномощника й Н. Б. заявява възражение за прекомерност на претендираните разноски в размер на 1500 лв. Молителят Д. И. В. оспорва допустимостта на възражението, защото го счита заявено след изтичане на спора за това и основателността й, поради това, че присъдената сума е съобразена с материалния интерес по спора и предмета на делото. Съдът, като прецени молбата, становищата на страните и данните по делото, намира следното: С определение № 1368 от 22.03.2024 г., постановено по настоящото дело на основание чл. 288 ГПК е оставена без разглеждане касационна жалба, подадена от И. И. Н. против решение № 60 от 15.02.2023 г. по гр.д.№ 700/2022 г. на Окръжен съд-Плевен, в частта с характер на определение, с която на осн. чл. 344, ал.2 от ГПК тя е осъдена да плати на Д. И. В. обезщетение за ползване на делбения имот в размер на 120 лева месечно, считано от датата на подаване на исковата молба - 13.08.2020г. до окончателното приключване на делбата. В тази част определението е съобщено на Н. на 03.04.2024 г., не е обжалвано и е влязло в сила на 10.04.2024 г. Със същото определение не е допуснато касационно обжалване по касационна жалба, подадена от И. И. Н., на решение № 60 от 15.02.2023 г. по гр.д.№ 700/2022 г. на Окръжен съд-Плевен, в частта, с която след частична отмяна на решение № 305 от 28.04.2021г. по гр. дело № 3942/2020 г. на РС – Плевен е допусната съдебна делба на първия жилищен етаж от двуетажната жилищна сграда, представляващ самостоятелен обект с идентификатор ***- АПАРТАМЕНТ № 1, находящ се в [населено място], [улица], ет.1. Съобразно резултата е прието в мотивите на определението, че следва да се уважи искането на ответника по касация за присъждане на разноски в доказаният с договора за правна помощ размер - 1500 лв. Съдът обаче не се е произнесъл с диспозитив по това искане. Доколкото няма произнасяне с диспозитив относно разноските, молбата е допустима. Предвид резултата от производството по чл. 288 ГПК и на основание чл. 78, ал.3 и ал.4 ГПК, ответникът по касационната жалба има право на претендираните от него деловодни разноски. Възражението за прекомерност е допустимо, тъй като производството по допускане до касация се развива в закрито заседание, а препис от отговора не се връчва на жалбоподателката. Разгледано по същество, то е неоснователно. Уговореният и платен хонорар не е прекомерен предвид предмета на спора – производство за делба във фаза по допускане и това, че то обхваща апартамент с данъчна оценка 24 402 лв. Предмет на касационната жалба е било и уваженото искане за привременно разпределение на ползването до приключване на производството, по което е присъдено обезщетение. В тази част касационната жалба оставена без разглеждане, но на ответника се дължат разноски и в случай на прекратяване на производството – чл. 78, ал.4 ГПК. При отчитане предмета на производството и обема на обжалване с касационната жалба, на която пълномощникът на молителя е изготвил отговор, съдът намира, че няма основание за намаляване на уговореното възнаграждение за адвокат, поради което по изложените съображения следва да се допълни определението по чл. 288 ГПК в частта за разноските, като на молителя – ответникът по касация, се присъдят деловодни разноски за настоящото производство в договореният и платен размер 1500 лв. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, първо гр. отделение