Определение № 318 от 08.10.2018 г. на ВКС по т. д. № 1008/2017 г.

Производството е по реда на чл.248 ГПК. Постъпила е молба от Е. Е. [населено място], чрез процесуален пълномощник, за допълване на решение № 20/07.08.2018 год., постановено по т.д.№ 1008/2017 г. по описа на ВКС, ТК, ІІ ТО, в частта за разноските, по отношение на които съдебният състав не се е произнесъл. Против молбата е постъпило възражение от насрещната страна в срока по чл.248 ал.2 ГПК, че плащането на адвокатското възнаграждение не е доказано, евентуално, че същото е прекомерно, с оглед сложността на делото. По така направеното искане, съдът съобрази следното: Молбата за допълване е депозирана в срока по чл.248 ал.1 ГПК, от легитимирана страна и е процесуално допустима. При постановяването на решението по делото съдът е пропуснал да се произнесе по искането за разноски на молителя Е. Е., чиято касационна жалба е уважена. Сторените от него разноски за тази инстанция са както следва: 30 лв. – държавна такса за допускане на касационно обжалване, 284 лв. – държавна такса за разглеждане на касационната жалба, 4 400 лв. – адвокатско възнаграждение, уговорено в договора за правна защита и съдействие на л.47 по делото, заплатено изцяло и в брой съобразно текста на договора, който в тази част следва да се цени като разписка. С оглед горното, неоснователно е възражението за недоказаност на заплащането на адвокатското възнаграждение. Основателно обаче е възражението за неговата прекомерност по см. на чл.78 ал.5 ГПК, т.к. размерът му не съответства на фактическата и правна сложност на делото. Същото следва да бъде редуцирано, съобразно указанието на чл.78 ал.5 пр. посл. ГПК, вр. съответните правила от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, до сумата от 2 250 лв. При тези обстоятелства е налице хипотезата на чл.248 ал.1 ГПК за допълване на решението, като искането следва да бъде уважено в размер на 2 564 лв. Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, ІІ отделение